Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Понеделник, 06 Декември 2021

Ноември 2021

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: ОСП от полза за всички нас Брой: Юни 2020
Иновациите - необходимо условие за развитие, растеж и постигане на устойчивост на европейската икономика - 1-ва част
Цифровизацията позволява на аграрната икономика да реализира високия си потенциал и да жъне същите успехи като високотехнологичните сфери на икономиката

Иновациите - необходимо условие за развитие, растеж и постигане на устойчивост на европейската икономика - 1-ва част

print

e-mail facebook

Иновацията е въвеждане в употреба на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки, които създават пазарни предимства и при това повишават конкурентоспособността на фирмите.

Иновациите са четири типа: продуктови, производствени, маркетингови и организационни.

Иновационните дейности се извършват от предприемачи, които използват съществуващите знания и технологии за разработване и разпространение на нови продукти и практики. Отличителните черти на иновациите са новост и полезност.

Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации:

80% от иновациите са свързани с цифровизацията и цифровите технологии, както в сектор Земеделие, така и в областта на хранителната промишленост не само в България, но и в ЕС

„Иновацията е нещо, което трябва да се изпита дали ще води до печалба, или не. Но ти можеш да правиш инвестиции, свързани с твоята иновация. Например, може да си закупиш техника, можеш да си създадеш софтуер“, заяви Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. Тя посочи, че цифровите технологии променят облика и ефективността на земеделското производство и хранителната индустрия. „80% от иновациите са свързани точно с цифровизацията и цифровите технологии, както в сектор Земеделие, така и в областта на хранителната промишленост не само в България, но и в ЕС. Точно затова ЕС прави политики, с които да насърчи цифровите трансформации. Чрез тях могат да се решат много проблеми, свързани с печалбата, намаляване на разходите, липсата на работна ръка, намаляване на вредните емисии, пестене на вода, опазване на почвеното плодородие, реализиране на продукцията.“

Ускорената цифровизация на българското земеделие и селските райони, включително и на публичната администрация в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите, Държавен фонд „Земеделие“, областните и общински дирекции и служби, е необходим процес за намаляване на бюрократичната тежест, оптимизиране на процесите на производство, увеличаване на доходите и добивите на земеделските стопани, постигане на устойчива биоиндустрия, поддържане на безопасността на храните в условия на увеличена индустриализация и нови неутвърдени технологии, драстично увеличение на конкурентоспособността и увеличеното търсене на българската продукция на единния Европейски и на световните пазари.

Цифровизацията позволява на аграрната икономика да реализира високия си потенциал и да жъне същите успехи като високотехнологичните сфери на икономиката: увеличаване на продуктивността, добавяне на стойност, подобряване на качеството и безопасността, а с това и на доходите и качеството на живот, драстично намаляване на замърсяването до устойчиви нива, гъвкаво и бързо реагиране на пазарни тенденции.

Следенето на условията за развитие на продукцията в реално време, прецизната борба с неприятелите, проследяването „от фермата до вилицата“, балансирането на потреблението и други нови технологии, облекчаване на административния товар, прецизното предсказване на етапи в развитието на реколтата – всичко това става възможно с прилагането на най-новите компютърни, роботизирани и изкуствен интелект технологии. Прогресът и достъпността на новите сензори, свързани чрез Интернет на Нещата (Internet of things - IoT), прецизната и свързана в Интернет и с геолокация механизация, Blockchain дистрибутирани компютърни платформи (Blockchain), системи за изкуствен интелект, обработващи големи масиви от данни (Big Data) в реално време, роботи, сателитни системи, дронове, повсеместен достъп до информация – това са новите инструменти на прогреса в аграрния бизнес.

Тези нови и революционни технологии идват от много разнородни научни сфери и трябва да бъдат правилно насочени в посока успешно и високопроизводително българско селско стопанство. Именно това е целта на Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони в Република България, която се стреми да изложи необходимите действия и инструменти, нужни за правилното насочване на технологиите в полза на агробизнеса и развитието на селските райони.

Цифровизацията на селското стопанство има потенциала значително да подобри живота в селските райони и с това да увеличи тяхната атрактивност сред по-широка част от населението, което на местно ниво да разработва, внедрява и използва тези и други високи технологии.

Цифровизацията е заложена като основен междусекторен приоритет в Предложението на Европейската комисия за Регламент относно Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика (ОСП). На база този проект на нормативен акт държавите-членки ще финансират своето земеделие в периода 2021-2027 г. С него ЕК предлага да се укрепват връзките с политиката в областта на научните изследвания, като организацията на обмена на знания се поставя в центъра на модела за осъществяване на политиката. По същия начин акцентът върху цифровизацията позволява обвързването с Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии.

Основната институция на европейско ниво, отговорна за цифровизирането на земеделието и промотиране на иновациите, е Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI).

Финансови средства, предвидени за цифровизация на земеделието в периода 2014-2020 г.

На европейско ниво: Цифровите технологии в селското стопанство са висок приоритет на Европейския съюз. Около €100 милиона са заделени в програмата Horizon 2020 за периода 2018-2020 г., която има за цел да стимулира разработката и внедряването на цифрови технологии в селското стопанство и селските райони, както и да ги подготви за влиянието на цифровата революция.

На национално ниво: Като част от Шестия приоритет на Европейския съюз, посочен в Регламент 1305/2013 г., а именно „насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическото развитие в селските райони, с акцент върху подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ), използването и качеството им в селските райони”, в Програмата за развитие на селските райони на Р България 2014-2020 г. са предвидени средства в размер на 30 000 000 евро по мярка 7.3 - Подкрепа за широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство.

Финансови средства за развитие на цифровизацията в периода 2021-2027 г.

На европейско ниво: Цифровите технологии в селското стопанство ще продължат да бъдат висок приоритет на Европейския съюз. В тази връзка от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“ ще бъдат заделени 10 млрд. евро за научно-изследователска и развойна дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

На национално ниво: Като част от националните решения, в следствие на които страната ще разработи своя Стратегически план за ОСП, България ще трябва да идентифицира съответните средства от Европейския земеделски фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, които да задели за цифровизация на сектор селско стопанство. Като резултат от направения анализ и идентифицираните нужди в края на Стратегията, ще бъдат посочени и необходимите европейски и национални средства, които Р България следва да задели за цифровизация на земеделието си.

Стратегически цели на цифровизацията

  1. Повишаване на продуктивността и устойчивостта на земеделското производство.
  2. Подобряване на здравето на хората чрез производството на качествена храна.
  3. Опазване на околната среда и справяне с предизвикателствата с изменението на климата.
  4. Увеличаване/разширяване на присъствието на българските продукти на Единния европейски пазар и на световните пазари.
  5. Стимулиране на интереса и привличане на младите да развиват земеделие.

Конкретни цели в земеделската дейност

  1. Повишаване на доходите на земеделските стопани.
  2. Намаляване на производствените разходи.
  3. Подобряване на проследяемостта и качеството на произведената продукция с оглед търсенето и изискванията на пазара/потребителите.
  4. Нови възможности за финансиране.

Конкретни резултати на цифровизацията

  1. Подобрен достъп до информация.
  2. Подобрен достъп до съветническа услуга.
  3. Подобрен достъп до пазари и дистрибуция на продукцията.
  4. Подобрен достъп до финансиране и намаляване зависимостта от субсидиите по линия на ОСП.
  5. Значително ускоряване на административната дейност и намаляване на административния товар.
  6. Привличане на високо технологичен талант към земеделието.
  7. Ефективен контрол над качеството на продукцията.
  8. Ефективен контрол над въвеждането на нови култури.

Очакван ефект от цифровизацията

  1. По-високи продажни цени за продукцията на земеделските стопани и производство в обем, който да задоволи търсенето.
  2. По-добро управление на риска, включително и риска от природни бедствия.
  3. По-високи добиви.
  4. Намаляване на вредните последици от земеделието върху околната среда.
  5. Намаляване на посредниците в агрохранителната верига и скъсяване на веригата на доставка.
  6. По-ефективни канали на дистрибуция на продукцията.
  7. Увеличаване на ефикасността и прогнозирането.
  8. Намаляване на измамите.
  9. Разнообразяване на производството и незначителни разходи.
  10. Подобряване на условията на труд на земеделските стопани.

Изграждане и развиване на подходяща цифрова инфраструктура за комуникация и свързаност

За да може българският земеделски производител да навлезе все по-бързо в цифровото земеделие, е необходимо да има достъп до най-важната информация, касаеща развитието на посевите и метео данните като температура на въздуха, количество валежи, относителна влага, температура на почвата, влага на почвата, сила на вятъра и други.

Въвеждането на автоматизация и роботизация на производството с използване на високопроизводителни машини и цифрови технологии е задължително условие, за да може един земеделски стопанин да произвежда по-качествена продукция и да организира работата в своето стопанство по-ефективно. В земеделието при полски култури е необходимо да се инвестира в модернизация на машини, инвентари, приложения и уеб-инструменти за цифровизация на земеделието.

Роботизацията и автоматизацията в земеделието е най-наложително да се внедри и увеличи в животновъдството поради факта, че тази инвестиция много бързо увеличава производителността на животновъдните стопанства.

За прилагането на прецизно земеделие от жизнено значение е земеделските стопани да имат навигации с висока точност и RTK сигнал, който да позволи много прецизни обработки на полетата.

Вредителите, от друга страна, унищожават средно 20-30% от реколтата. Боледуващи култури отразяват по-малко инфрачервени лъчи. Интегрирането на дронове, следящи развитието на културите и отражението на инфрачервени лъчи, допринася за навременното откриване на неприятели и болести, и тяхното локализирано третиране. Това довежда до значително намаляване на третирането на посевите с пестициди или последвалото третиране с торове за неутрализиране ефекта от пестицидите върху културите. Чрез въвеждането на прецизно земеделие, навигации, сателитни снимки с вегетационен индекс, сензори, дронове, земеделските стопани ще могат да прилагат променливи норми на обработки.

Плодове и зеленчуци – при стопанствата, занимаващи се с плодове и зеленчуци, е необходимо да се инвестира най-вече в машини за обработка и беритба на реколтата. Това се налага поради трудното намиране на работна ръка в земеделските райони. На пазара вече има сензори за следене на зрелостта на плодовете и зеленчуците, за постигане на оптимална беритба. Съществуват машини, които позволяват провеждане на почти автоматизирана беритба и те са напълно наложителни за провеждането на по-ефективно земеделие. Инвестирането в традиционни технологии като мрежи и нови технологии за борба с вредителите ще намали нуждата от пестициди. Това ще спести време и ресурси, като ще позволи спазването на все по-кратките срокове за подготовка на суровината за доставка. Необходими са също така инвестиции в складовите помещения, тъй като при тях се налага спазването на определени условия за съхранение на продукцията. При зеленчуците нещата стоят по същия начин, като са необходими инвестиции най-вече в модернизацията на машинния парк и складовете за съхранение. Особено при складиране на продукцията условията са изключително стриктни и спазването им задържа качеството на продукцията и позволява изкупната цена да бъде по-висока.

Потребностите на целия отрасъл за модернизация и въвеждане на цифрови технологии в стопанствата се оценяват на близо 1 млрд. лева.

Обучение

Липсата на цифрови знания и компетенции на административно, управленско и изпълнителско ниво е една от основните пречки за въвеждането на цифровите технологии в селското стопанство и селските райони. Ето защо е необходимо предоставяне на достъпна информация за възможностите, които цифровизацията и иновативните технологии предоставят, както и за това с какво те ще допринесат за развитието на сектора, неговата конкурентоспособност и рентабилност, както и предоставяне на възможност за обучения и съветнически услуги. Най-общо, прогнозният размер на средствата за изпълнението на дейностите в тази област е около 3,5 млн. лева.

„Дигитализацията не е самоцел, никой няма да тръгне да се дигитализира само защото му харесва, а тя винаги е свързана с ефективност, с подобряване качеството на продукта. Зърнопроизводството е първият сектор, който се възползва от навигационните системи, от управлението на машините, от дигиталните карти на запаса на усвоими елементи в почвата. Естествено, не по-малко разпространена е тази технология в лозарството и овощарството, защото с налични сензори, които предсказват наличието на слана, развитие на определена болест, може да се реагира много по-бързо и навреме“, коментира Свилен Костов, експерт по прецизно земеделие.

Smart Villages е сравнително нова концепция в рамките на политиката на ЕС, която обхваща населените места в селските райони. Такъв тип селище обичайно обръща внимание на цифровите умения, достъпа до електронно здравеопазване и други подобни основни услуги, иновативни решения за опазване на околната среда, прилагане на кръговата икономика, насърчаване маркетинга на местните земеделски продукти, за да могат жителите на тези населени места да се възползват от проектите за интелигентно специализиране в областта на селското стопанство, туризма и културата.

Общата селскостопанска политика като една от най-важните политики на ЕС, които подпомагат икономиката на селските райони в Европа, играе важна роля за насърчаването на развитието на умни села. Важна част от доходите на земеделските стопани зависи от ОСП (директна подкрепа, пазарна политика и политика за развитие на селските райони), което има голямо отражения върху икономиката и останалото население в тези райони. Политиката за развитие на селските райони, финансирана по линия на ЕЗФРСР предоставя широк набор от инструменти за подпомагане на развитието на умни села.

Осъзнавайки важността на тази тема ЕС търси инструменти за подкрепа на иновациите основно чрез две програми. Това са "Хоризонт 2020" и Програмата за развитие на селските райони. Съюзът създава и т.нар. Европейско партньорство за иновации (EIP). В частта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост EIP-AGRI правно произтича от Регламента за развитие на селските райони. Неговата идея е не просто да бъде внедрен иновативен продукт, технология или процес, който да доведе до печалба в рамките на стопанството или на предприятието, а в сътрудничество между няколко субекта да се постигнат повече резултати.

Четете втора част от материала ТУК

Целия материал четете в брой Юни 2020



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Защо Кирил Жендов избра Weaving
Земеделецът зася пшеница с 8-метрова директна сеялка

Lidea празнува първия си рожден ден Кои са новостите
Атрактивни бонуси за ранни заявки до 31.12.2021 г. на семена слънчоглед и царевица

10 години съвместно и успешно партньорство - Кубота България и Агро Път 2011
Доверие, прозрачност и професионализъм стоят в основата на съвместната работа

В бирената индустрия вече са въведени практиките на кръговата икономика
Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg