„Новото биозаконодателство по-скоро е актуализация на предишното, с леки козметични промени. По-скоро е като отговор на новото време, тъй като не е имало промени доста време. В общи линии синхронизират санкциите в европейските държави - това, което се санкционира в Германия или във Франция, да бъде аналогично и в България, а не да има различни подходи“, коментира дългогодишният биопроизводител Цветан Цеков.

По думите му другата новост е, че разширяват обхвата и методиката на сертифициране на някои категории животни. Също така, облекчават регламента по отношение на малки земеделски производители. Разрешават групово сертифициране. По отношение на етикетирането има козметични добавки, но в общи линии няма нещо, което да е съществено, смята Цеков.

„В крайна сметка дали е старият регламент, дали е новият регламент, ако не се осъществява реален физически и превантивен контрол и не се спазват правилата, това няма да промени ситуацията. Така че, институциите трябва да си вършат работата и да има повсеместен контрол на целия процес по производство на биологична продукция. Един биопроизводител трябва да спазва всички изисквания. Не бих казал, че има някакво съществено облекчение в новия регламент. Спазвам си изискванията, свързани с биопроизводството и ангажиментите ми са едни и същи.“

Био-то: Можем ли повече?

Според Цеков целта да достигнем до 25% процента биоплощи до 2030 г. не трябва да се превръща в състезание. „Не можем да накараме насила българските производители, които изпитват и в момента огромни затруднения, да увеличават площите си. Въпреки че този ангажимент е изключително позитивен и показва накъде трябва да върви земеделието - към позеленяване, към опазване на околната среда, към производство на чиста храна, което всъщност е задача номер едно според мен в земеделието.“

Повишеното потребление на биопродукти може да стимулира увеличаване на площите, но първо трябва да се възпита потребителска култура, съветва биопроизводителят. Тя се формира в семейната среда, след това в училище. Именно на децата трябва да бъде обяснено ясно и точно каква е разликата между конвенционалното и биологичното земеделие, за да могат да имат осъзнат избор на храна.

Според Цеков трябва да има една постоянна информационна кампания. Също така - биопродуктите да присъстват сериозно в схемата „Училищен плод“. В скандинавските държави, в Германия хранят децата в училищата само с биологични плодове и зеленчуци. Докато в България при 50 доставки на плодове и зеленчуци, биопродуктите са включени в 4 до 6 доставки, което е под 10%. Според Цеков българските производители на плодове и зеленчуци имат ресурса да задоволяват поне 50% от тези доставки. Биохраната трябва да бъде включена приоритетно и в общественото хранене.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Февруари 2022