Г-н Колев, Вашата равносметка за изминалата 2020 г.

Годината беше много тежка за овощарите – имаше изключително тежка пролет с много ниски температури, с масово измръзване на овошките, особено в регионите на Русе и Силистра. Там почти всички градини бяха със 100% измръзване при кайсията. Пети-седми април температурите достигнаха до минус 5-6 градуса. На места – до минус 8 градуса. След това последваха много бури и градушки, суша. Като цяло, годината беше една от най-лошите в последните десет години.

Не помогна ли финансовата подкрепа от държавата и еврофондовете през 2020 година?

Всички тези помощи са абсолютно недостатъчни в сравнение с пропуснатите ползи. Фактически реколтата е някъде нулева, на други места се получи 10-20% от нормалното.

Застраховането не решава ли частично проблемите с природните катаклизми?

Много малка част от земеделците застраховат своята продукция. Повечето от тях са скептично настроени, защото имат лош опит със застрахователните компании, които не плащат за загубена реколта. Не плащат за нарушено качество, а плащат на опадала реколтата по земята. А голяма част от плодовете остават на дървото с нарушено качество, негодни за пресния пазар и съответно се продават на цена, близка до себестойност и много често под себестойност. Затова и много голяма част от нашите производители са скептично настроени към застраховките.

А каква беше реализацията на български плодове през 2020 г.?

За наша радост, ние се занимаваме с производство на пресни плодове, които са много благоприятни за здравето на хората. В тази Ковид криза нямаме намаление на продажбите, даже обратно, защото хората търсят здравословни продукти, които ще подобрят здравето и с тях по-лесно ще преодолеят Ковид заразата.

Друг е въпросът, че в зимните периоди има много малка част българска продукция на пазара - това са основно ябълки и круши. Много малко производители произвеждат семкови плодове, защото при тях производството е много трудно, а от друга страна цената е най-ниска. Така че, много малко хора отглеждат ябълки и круши.

Това означава, че произведената българска продукция не може да задоволи търсенето.

Всеки един от плодовете, които произвеждаме за прясна консумация, е недостатъчен на българския пазар. Затова страната ни внася праскови основно от Гърция, ябълки от Гърция и Полша, круши от Италия и Гърция. От Турция - кайсии, круши, ябълки. Така че, съседните държави, където производството се стимулира и се насърчава, са много по-добре развити. Самата им продукция е в по-големи количества в сравнение с България. Ние с нашето производство задоволяваме между 10 и 20% от нуждите на българския пазар.

Доволни ли сте от мерките, предприети през 2020 г., с цел стимулиране предлагането на българска продукция в големите търговски вериги?

Да, доста производители се възползваха от тази мярка. Успяха да сключат договори с вериги, но това са по-големите производители, които могат да си позволят партидност, опаковка и заготовка, подходяща за веригите. Дребният и средният производител изобщо не може да стигне до веригата поради редица логистични фактори.

За да стигнат до търговските вериги, през новия програмен период трябва много силно да се насърчи сдружаването на тези дребни и средни производители, за да успеят да направят общи партиди, с обща търговска марка и по този начин да влязат във веригите. Друг начин просто няма.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Януари 2021