ЕС има най-пълната и амбициозна законодателна рамка относно действията в областта на климата и успешно преминава към икономика на ниски емисии, като се стреми към климатичен неутралитет до 2050 г. „България е член на междуправителствения панел по изменение на климата. Тя изпълнява своите ангажименти по рамковата конвенция на ООН по измененията на климата за намаляване на емисиите от парникови газове“, подчерта проф. Ирена Атанасова, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“.

Земеделието е сред най-потърпевшите сектори от промените в климата

„За климатичните промени сме виновни всички, защото достатъчно години тъпкахме земята и тя сега започва да ни го връща и трябва да предприемем някакви стъпки за опазване на природата, защото в най-скоро време ще ни изиграе лоша шега и то много лоша. Ето засушавания в Южна България, чувам от колеги, че от Добруджа до Шабла е по-сухо, отколкото при нас. Промяната на климата води за нас, земеделците, до загуби“, казва земеделският стопанин Данаил Иванов.

Опазване на почвите

Общата селскостопанска политика е насочена към предотвратяване на осемте основни заплахи за почвата. Това са намаляване на почвения органичен въглерод, окисляване на почвите, замърсяване на почвите, засоляване, свлачища, уплътняване, запечатване. Усилията са посока към органично земеделие, развитие на агроекологични практики“, казва проф. Ирена Атанасова.

„Една от мерките за опазването на почвите е да има максимално покритие на почвената повърхност с растителност през цялата година, което ще намали емисиите от парникови газове от земеделието“, допълва проф. Светла Русева, специалист по физика и ерозия на почвата в Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“.

Земеделският производител Пламен Генчев вече се е насочил към по-щадящи почвата практики. „При сеитбата на слънчогледа миналата година култивирахме само един път, за да запазим почвената влага, която я имаше месец април. Насочваме се към новите технологии с по-малко обработки, които изваждат почвената влага. Частично на някои от моите полета използвам капково напояване.“

Предизвикателства пред учените

Климатичните промени са предизвикателство за агрохимическите компании, тъй като болестите и неприятелите се намножават или се появяват нови такива. Например, промяната в климата допринася за разрастването на проблема с разпространението на синя китка по слънчогледа. Освен това се изместват сроковете за сеитба на земеделските култури. А поради загуба на местообитания и използването на препарати за растителна защита са засегнати опрашителите.

Промените в климата са предизвикателство и за селекционерите. Новите сортове при земеделските култури трябва да са все по-сухоустойчиви и устойчиви на болести и неприятели. Също така се акцентира на нови разработки. При черешите, например, български селекционери създават нови сортове, които цъфтят по-късно с цел предпазване от измръзване. При царевицата също се търсят нови варианти.

„Глобалното затопляне води до много непостоянни агрометеорологични явления. Може да имаме валежи изключително много, може да имаме засушаване, но нямаме по-равномерно разпределение на тези валежи. Това е много пагубно за царевицата. Нейният критичен период е по време на цъфтеж и опрашване“, коментира проф. д-р Стефан Вълчинков, селекционер в Института по царевицата в гр. Кнежа. Напоследък се селектират хибриди с постоянни добиви през различните години, предимно в по-ранните групи по ФАО.

Нещо повече – през миналата година у нас беше внедрена френска селекция при царевицата, при която се сеят два много близки по вегетация и устойчивост на болести хибриди, но с различен геном. Единият хибрид изметлява около 6 дена след другия хибрид. Целта е да се получи по-добро озърняване и 100% опрашване на кочана, което от своя страна да доведе до един стабилен и сигурен добив.

„Новите сортове са една част от решението. Друго решение е поливното земеделие“, казва проф. Мартин Банов, председател на ССА.

Според доклад на Европейската агенция по околна среда са необходими повече знания, иновации и повишаване на осведомеността с цел прилагане на практики, които да доведат до по-ниски емисии на парникови газове, по-добро управление на почвата и водните ресурси. Докладът също така предлага увеличаване на финансирането на мерките за адаптиране чрез прилагането на Общата селскостопанска политика. Необходимо е да се осигури устойчиво селскостопанско производство, като се има предвид, че общото въздействие от изменението на климата може да доведе до загуба до 16% в доходите на ЕС от селското стопанство до 2050 г. Но включването на действия в областта на климата се нуждае от по-добро прилагане на национално и регионално ниво, посочват авторите на доклада. 

Климатичните промени променят стратегията при районирането на земеделските култури

По думите на Божидар Петков, производител на биомалини, само допреди десет години отглеждането на малини в планинските райони без напояване е било възможно, но към днешна дата това крие огромен риск дори и на височина от 8000 до 1000 метра. Отглеждане на малини без напояване е доста рисково начинание. По тази причина малината си намери един друг ариал на развитие и то досто добро, а това са районите на Лозница и на Попово, Разградска, Търговищка област, където има много добра почва чернозем, има много добра изградена система от напоителни канали и най-вече има доста голям брой хора, които могат да се включат като сезонни работници в прибирането на реколтата.“

С цел адаптиране към климатичните промени малинопроизводителят е инвестирал в капково напояване с европейско финансиране по мярка 4.1. Божидар Петков практикува биоземеделие, което е най-щадящо към околната среда.

Биоземеделието – в синхрон с опазването на природата

„Ние правихме проучване на ниво ферма, на ниво землище, и се оказа, че химическите препарати и торове, които икономисваме, само ако едно землище мине към биопроизводство, се равняваха на превози с камиони, т.е от тази гледна точка това би било огромен принос за намаляване на замърсяването. Първата голяма полза за климата това са методите, които се прилагат при отглеждането по биологичен начин. В момента конвенционалното земеделие се сочи като един от най-големите фактори за климатичните промени“, коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена.

 

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Февруари 2020