Само преди десетилетия българската селскостопанска авиация е била втора сила в Европа след руската. Тогава земеделието у нас се е обслужвало от над 300 летателни апарата и 1000 пилота, а само в Добричко самолетите и хеликоптерите са били 50. В момента в цялата страна има едва 10 авиационни селскостопански бази. Въпреки навлизането на наземна техника за пръскане, третирането по въздух си остава сигурно, ефективно и безопасно, твърди Стоян Георгиев, главен пилот на летище Кайнарджа, Силистренска област.
За много стопани предпазването на земеделските култури от неприятели и болести е немислимо без специализираните самолети на българската селскостопанска авиация, която отбелязва своята 65-годишнина.
„Искам да подчертая, че двата вида пръскане – наземно и въздушно, не се конкурират, а се допълват. Има операции, приложими само с наземна техника, и други, за които е по-целесъобразно да се извършат авиационно, разяснява Стоян Георгиев. – В момента пшеницата и рапицата са високи и се нанасят големи механични загуби при наземно пръскане. Този факт не може да се пренебрегне.“
Летище Кайнарджа разполага с 5 самолета АН-2 за авиохимични дейности. Прословутите „Антоновки“ са верни приятели на селскостопанската авиация, летят ниско и могат да кацнат на труднодостъпни места. Затова изнасят в буквален и преносен смисъл авиацията на гърба си. През пролетта на летателната площадка край Кайнарджа се отчита засилен интерес от страна на земеделските производители. Поръчките са както за третиране на пшеница, ечемик, рапица срещу болести и неприятели, така и за пръскане с минерални торове за подхранване на културите.
По думите на Стоян Георгиев при авиацията няма загуби от утъпкване на посевите, няма и поражения за насекоми, води и растения. Според пилота много малко хора в България са наясно със същността на въздушното пръскане. То представлява съвсем друг вид пръскане, с други дози, друга ефективност, дори с друга големина на капките. Въздушното пръскане е много контролиран процес, категоричен е Стоян Георгиев.