Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 28 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Политики Брой: Декември 2017
Бъдещата ОСП е в защита на малките и средни земеделци
Марио Милушев е Директор на Дирекция „Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“

Бъдещата ОСП е в защита на малките и средни земеделци

print

e-mail facebook


Марио Милушев е Директор на Дирекция „Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“

- Господин Милушев, какъв е вашият коментар за бъдещата ОСП, която май се оказва не толкова еволюционна?

- Аз не мисля така. Предполагам, че това, за което намеквате, е новият метод на приложение, който дава повече свобода на националните правителства. Въпреки това се запазва общностният характер на политиката, целите й се определят на европейско ниво, а основните интервенции, намеси или мерки, както искате ги наречете, пак се определят на европейско ниво. Единствено страните ще имат малко по- голяма възможност за гъвкавост при приложението на ОСП, не при определянето. Тази гъвкавост ще бъде фиксирана по стратегическите планове на ОСП, ще обхваща и Първи, и Втори стълб, както и частично някои програми от пазарните мерки. Стратегически планове ще се одобряват от Комисията. Така че вървим към опростяване, но не и към качествена промяна на селскостопанската политика.

- Кажете повече за тези стратегически планове.

- За да се разбере добре, ще дам пример как се изработва една Програма за развитие на селските райони. Първо се прави допитване до обществеността и сектора, изработва се swat анализ на слабостите и възможностите. В резултат на анализа се определят нуждите, които има земеделският сектор в съответната държава. За да се отговори на тези нужди, се правят стратегии. Слагат се цели и се определят мерките, които да отговорят на тези цели и как точно ще се финансират. Например, в бъдещия стратегически план по отношение на размера на директните плащания го изработва самата страна.

- А не Брюксел, така ли?

- Не. На самата страна. Вероятно на равнище Брюксел ще има някои мерки, свързани със Световната търговска организация или пък ще има посочени проценти.

- Какво имате предвид за процентите?

- Примерно, сега за ОСП има задължение 5% от парите да отиват за ЛИДЕР, 30% от парите да отиват за околна среда. Вероятно такива указващи проценти на европейско равнище ще има и в бъдеще. Също така, продуктите, които ще са предмет на обвързани плащания, ще бъдат определени на европейско равнище. Но държавата ще реши дали и кои от тях да включи.

След като държавата членка ги определи на основата на анализа и обществена дискусия, ЕК още веднъж ще има думата да каже дали този стратегически план отговаря на целите. Идеята е на европейско равнище да се определят общите и малко по-специфичните цели, върху които работим в момента, а вече държавата членка да решава какво да прави с мерките. Даже сегашните мерки за развитие на селските региони, които имаме в Програмата, в бъдеще няма да съществуват на европейско равнище.

- Така ли?

- Не, няма, самата държава ще решава как ще определя мерките.

Това не е ли малко притеснително, особено по отношение на малките и средните стопанства? Те не могат така категорично да защитават правата си, както по-едрите и силни фермери.

Ако четете комюникето внимателно, ще видите, че в Първи стълб има ориентация да има повече плащания към малките. Така че във всички случаи ще има някакви ограничения на европейско ниво. Второ, във Втори стълб също така ще се дава някакво преимущество на тези, които трябва да останат в селските региони.

- Какво имате предвид?

- В никакъв случай не можем да тръгнем в посока, че лобито на големите и силните или зърнопроизводителите ще определи цялата политика и целия стратегически план. Не, това не може да се получи така.

- Дано не се получи. Кое е другото интересно в бъдещата ОСП?

- Това, за което всички се интересуват, са агроекологичните мерки. Интересното е, че директните зелени плащания като такива няма да фигурират повече. За директните плащания, например, ще има три нива. Първо задължително ниво, което е като условност, ще има второ ниво, което ще е входящо ниво за тези фермери, които искат да правят повече за околната среда, и трето ниво, което сега отговаря на агроекологичните плащания. То е за тези, които искат още повече да са екологични. Но за да се стигне до третото, задължително се минава през първото. Там дори могат да ви спрат плащанията, ако не го правите.

Другото ново и интересно са иновациите и интернет, спътниците, дроновете, които са стимули за все по-голямо въвличане на новите технологии в земеделието.

Има силен акцент върху младите хора, както и приоритизиране на консултирането.

Да, консултациите ще бъдат задължителни. За да бъде одобрен един стратегически план, държавата членка трябва да докаже, че има действаща система за консултанти. Системата за консултации ще варира между различните страни, но трябва да е описана и ефективно действаща. Когато фермерите имат нужда от консултант срещу или без заплащане, да могат да получат тази помощ. Също тези хора да съществуват и да са компетентни и на държавно, и на общинско равнище.

- Вашето лично мнение за бъдещата ОСП?

- Приветствам факта, че излязохме с това комюнике и че го представяме по всички столици. Ще може да съберем реакциите и на администрациите, и на земеделските производители, а защо не и на по-широк кръг граждани. И да си направим равносметка дали това, което чухме в обществената дискусия, сега го има в комюникето. Това е, което аз лично приветствам. Смятам, че вървим в правилна посока, доколкото аз председателствам Комитета за развитие на селските региони. Държавите членки дойдоха и поискаха тази субсидираност и опростеност на ОСП. И тогава нямаше големи разлики между Изток, Запад, Север, Юг в Комитета.

- Какво е Вашето впечатление - има ли страх от свободата, която се дава на национално ниво? Аз лично засякох такова и сред администрацията ни.

- В разговорите с български представители усетих, че има притеснение от тази твърде голяма свобода. Но това не е само в България, а като цяло го има в Източна Европа. Бях в Литва, където също се притесняват, че в първоначалния момент няма да знаят какво да правят. И след няколко години ще се събудят и ще бъде късно. И ние им повтаряме, че това не трябва да се случва.

Понеже съм директорът, който отговаря за Европейската мрежа на селските региони, смятам, че тези мрежи трябва да се развиват много повече. Защото страните членки с помощта на ЕК трябва да имат възможност да обменят информация за това какво правят другите. И тези, които са по-назад, да учат от тези, които са по-напред. Да вземат директно готови решения, това ще помогне на страни, като тези от Източна Европа, като тези, които мислят, че ще останат във вакуум. Но ще предам на моите колеги за тези притеснения.

- Тази свобода има ли отношение към решенията за национално съфинансиране?

- Ще отговоря така - това комюнике по никакъв начин не третира проблемите на многогодишната финансова рамка. Но мога да кажа, че земеделският сектор не иска такова съфинансиране. В цяла Европа.


 Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации:

„Таван” ще има, но тепърва ще става ясно какъв

„Според комюникето, което ЕК представи, ще има задължителен таван на директните плащания. Но никакви цифри не са упоменати. Еврокомисарят по земеделие Фил Хоуган каза, че на този етап „няма да видите никакви цифри, свързани с тавана, но той ще е задължителен, нито със съфинансирането, нито с фонда за кризи на пазара. Тези въпроси ще бъдат решавани, когато бъде готова многогодишната финансовата рамка, която ще бъде ясна през май 2018 г.“

Твърде общо е представен в комюникето и въпросът по отношение на еднаквото плащане на площ, за което винаги сме настоявали. Пише, че трябва да бъдат намалени разликите в подкрепата по ОСП между страните членки, но нищо повече. Преди това пишеше, че трябва да се намалят средните разлики в общото подпомагане. Явно и този проблем ще се решава, когато е ясно с какви пари ще се разполага.“

Албена Симеонова, Българска асоциация Биопродукти:

Опасявам се, че нашите ще оправдаят екологизацията с някоя нова мярка „Гъски”


„Добре е това, че ЕК ще даде повече свобода по отношение на прилагането на ЕК на националните правителства, особено когато става дума за климатичните промени и екологизацията. Това важи особено за повечето страни в ЕС. Аз обаче имам опасения, че нашите може да измислят някаква нова мярка с „гъски” и така да оправдаят екологизацията. Затова много внимателно трябва да се следи какво правят.

Фил Хоуган споменава, че може да се въведе доброволна мярка, големите да се откажат в полза на биото. ЕК излезе с комюнике за новата ОСП, което беше направено след допитване до европейските граждани. Защото 500 млн. граждани дават по 100 евро за ОСП ежегодно и трябва да знаят за какво ги дават тези пари. Та това, което гражданите са казали, е, че ако ще дават пари за ОСП, то те трябва да се използват първо да оцелеят селата. Второ, за защита от промените в климата и за хората, които произвеждат здравословна храна и създават заетост.

Дано нашите да послушат европейците, защото онзи ден 150 села бяха заличени от картата на България. И ще продължават да изчезват, ако не се смени политиката.

Що се отнася до позицията по отношение на ОСП. Има обща на големите производители в България. Нашата асоциация има специфична позиция, която е свързана с IFOAM, на която ние сме членове. И това са повече от 150 асоциации на биопроизводители, които членуват там. На първо място, ние смятаме, че парите трябва да отидат за тези, които създават обществени блага. Такива са малките фермери, биоземеделците, средните, фамилните ферми, хората, които опазват околната среда, въздуха и не използват пестициди и създават заетост. И такива като мен, които живеят на село, извинявам се много, но по-голяма част от фермерите не живеят на село.“


Слави Кралев, директор на Дирекция „Пазарни мерки на производителите ” в МЗХГ: Важно е да приспособим ОСП към националните особености

„По принцип съм участвал в предишни реформи на ОСП и България винаги е била за повече субсидираност и повече възможности за това конкретните механизми на ОСП да бъдат приспособени към националните особености. Защото ние си имаме своите особености и не можем да се сравняваме нито със северните страни по отношения на природните, нито със западните от икономическа гледна точка. Като разликата е особено по отношение на икономическите. Затова е важно как ще определим нашите национални приоритети и доколко ще определим нашата национална стратегия.“

Автор: Светлана Трифоновска
Целия материал четете в брой Декември 2017



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg