22 журналисти, членове на Европейската мрежа на агрожурналистите /ENAJ/от различни страни на ЕС, посетиха България по време на председателството на ЕС на нашата страна. Те бяха гости на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България – АСЖБ. В предишния брой на АгроКомпас ви разказахме за срещите им с розовите полета на България и с най-големия производител и преработвател на лавандула, роза дамасцена и други етеричномаслени култури Интермед в село Манолово, дегустация на уникално 14-годишно вино без сулфити в изба в Долна баня, както и срещите им с производител на малини и ягоди от същия град.
В този брой, както обещахме, ще разкажем за посещението в един на заводите на Биовет в град Пещера, за демонстрационната ферма със затворен цикъл на производството в с. Васил Левски „Под Балкана“, за срещата с Милен Стоянов от УС на Българска асоциация Биопродукти и за един от най-големите производители на биооранжерийни зеленчуци в ЕС - Гимел.
От цялата биопродукция в България над 90% е за експорт, разказа Милен Стоянов от УС на българска асоциация Биопродукти пред журналистите от ЕС. Той направи презентация в Долна баня за биосектора в страната.
„Ние искаме повече да остава в България, но засега това не е възможно“, изтъкна Милен Стоянов. Според него особено голямо развитие в последните години е получило биологичното пчеларство. Статистиката за това е повече от очевидна. Докато през 2011 г. пчелните семейства са били 11 550, то броят им вече е 236 хил. На въпрос на журналисти от Словения как да разберем дали наистина става дума за биомед, Стоянов отговори, че има изискване по Еврорегламент 834. Според документа трябва да има отстояване на биологичните площи на 3 км от останалите, в противен случай пчелинът не може да бъде сертифициран, посочи биопроизводителят. В тази връзка той напомни, че България е една от водещите страни в биоземеделието в ЕС. Един от проблемите обаче е, че тук има 15 сертифициращи органи, които биофермерите се надяват да бъдат пресяти, защото са твърде много. Според него, ако става дума само за цена, то трябва да се отбележи, че колкото по-голямо е едно биостопанство, толкова толкова по-евтино излиза на единица площ сертифицирането за био. Затова на малките земеделски производители, които тепърва започват, им излиза твърде скъпо да се сертифицират. Важно е да се каже, че когато влязохме в ЕС, само за два- три месеца цената скочи тройно, изтъкна Стоянов.
Биоживотновъдство
Проблемите пред сектора са слабо развито биологично животновъдство, ограничена подкрепа за фабрики за биологична преработка, недостатъчно популяризиране на биологичните продукти за българския пазар. Също така, биопродуктите все още не са включени в общественото хранене и в различни национални програми, като например „Училищен плод”. Ние предлагаме поне пет процента да са биологични продукти, но към момента това не се случва, коментира биофермерът.
В този дух той се пошегува, че всички български правителства казват, че биоземеделието е приоритет, но секторът има забележки доколко реална е тази политика. Въпреки това, пропуските отдаваме по-скоро на това, че липсваше опит през годините на прехода и че държавата тепърва се учи, както и самите производители.
Три цели
В заключение Милен Стоянов обобщи: „Чрез биологичното земеделие се постигат косвено три цели. Първата е опазване на околната среда, втората е производство на здравословни храни и третата има социален ефект. Неизбежно се стига до повече ръчна работа при производството на плодовете и зеленчуците. Затова биоземеделието е най-способно да поддържа селските райони. Биоземеделието е най-добрата практика за опазване на природата при производство на храни. Позволява висока степен на биологично разнообразие и опазване на природните ресурси.