„Животновъдството е не само производство, а и начин на живот. Крайно време е да възстановим потенциала му спрямо местните ни природно-климатични ресурси“, заяви преди 3 години в интервю за септемврийския брой на „АгроКомпас“ председателят на Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце доц. Дойчо Димов. Още тогава, на прага на новия програмен период и новата Обща селскостопанска политика, обърнахме погледа си към все още неоползотворените възможности за развъждане на местни породи животни, съчетано с предприемачество и производство на местни храни от тях, в рамките на дейностите по българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“, чието първоначално име и визия беше „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“. Идеята се оказа в синхрон с желанието на ЕС за подкрепа на фермерските общности, които са в състояние да обезпечават европейските граждани с качествени продукти, отстоявайки стремежа си за опазване на околната среда, водите и хуманното отношение към животните. Моделът, който дадоха на страната ни близо 5-годишните дейности по проекта „За Балкана и хората“, наложи и извода, че предприемачеството във ферми, развиващи животновъдство с местни изчезващи породи животни, съчетано с инвестиция в затворен цикъл за производство на местни храни и традиционни продукти от тях, на практика е възстановяване и запазване не само на аборигенното стадо от даден вид, но и локомотив за традиционния поминък в родното животновъдство.
През последните пет години у нас съдействие в тази посока оказа Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. В качеството си на единствения представител на българската държава в неговите дейности, изпълнявани в девет НАТУРА зони (Западен Балкан, Природен парк „Българка“, Национален парк „Централен Балкан“, Понор, Драгоман и др.), Агенцията подпомагаше фермерите, които отглеждат стада с местни породи животни в места с висока консервационна стойност. Работата й беше важна част от демонстрирания с практиката на конкретни ферми модел, доказал през годините на изпълнение на проекта как опазването на природата и икономическото им развитие могат да вървят ръка за ръка. Нещо повече – от това печелеха както мисията по опазване, съхранение и развитие на местните аборигенни породи, така и техните стопани, вдъхновени и подпомогнати по проекта „За Балкана и хората“ да достигнат до пазари и клиенти, които търсят качествените продукти и се интересуват от начина на производство.
ИАСРЖ беше коректив и рамо за фермите с местни породи животни, включени в проекта, с експертната помощ и контрол на развъдната им дейност. Известно е, че съществуването и кондицията на местните породи, особено в региони с висока природна стойност, са важни. Със загубата на всяка една от тях се губят и специфични признаци в тези територии. А възстановяването им отново е много трудно. Съхраняването на генофонда на практика се осъществява с характерните за региона дейности, навици и ресурси - условие за възможното съществуване на много селски райони.
В България има 33 автохтонни (местни) породи, които са типично български, а 21 са селектираните във времето. Притежавайки качествата на стадата, населявали земите ни преди повече от хиляда години, те са лесно приспособими към климатичните промени, устойчиви на заболявания и невзискателни към изхранването (фуражите). Тяхното съществуване по законите на природата е много важен и неделим елемент от цялостната екосистема на тези места. В тях местните породи животни в повечето случаи се отглеждат свободно и в естествена си среда, като спомагат за поддържането на естествените територии и местообитания.
По българо-швейцарския проект „За Земята и хората“ от края на месец май миналата година България вече има и Национална генетична лаборатория, която е под шапката на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Очакванията са до една година в нея да бъдат изследвани всичките родни породи автохтонни животни. Определянето на породите с нови методи ще позволи резултатите да бъдат признати от международната общност и да се направят съответните референтни ДНК анализи.
България е и една от малкото държави в Европейския съюз, потърсила помощ от еврофондовете за запазване на редките видове. Тези субсидии се очаква да продължат да се изплащат поне до 2020 г., като целта на подпомагането е стадата на местните породи у нас да излязат от графата „изчезващи видове”.
Медийното пътуване до ферми в Западна Стара планина, организирано в началото на това лято от ИАСРЖ, в рамките на проекта „За Балкана и хората“, определено окрилява надеждите, но диктува и въпроси в тази посока. По дестинацията му се срещнахме с ентусиазма и волята на предприемчиви балканджии, които отглеждат животни от местни породи, като Западностаропланинска овца, Старопланински цигай, Тетевенска овца, Български тежковозен кон, Българска Мурра в планински и полупланински райони на Западна Стара планина. Тези трудолюбиви хора засега успешно следват мисията си да запазят неповторимия ландшафт на Балкана, да облагородят планинските и полупланински пасища, да съхранят качествата на едни древни специфични автохтонни породи.