Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Петък, 29 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Рентабилност Брой: Август 2019
Заклетия No-Tillеr Александър Китев:
Печелим, защото спираме деградацията на почвата

Заклетия No-Tillеr Александър Китев:

print

e-mail facebook

За технологията No-Till започна да се говори доста през последните няколко години. А в САЩ и Аржентина тя е част от обичайните земеделски практики. Как дойде у нас? Ние последни ли разбрахме за ползите от нея? Обяснението е много просто – не се практикува заради скептичното отношение на традиционните земеделци. Но промените в климата притискат много от тях да се замислят какво да променят в производството си, за да контролират загубата на почвеното плодородие и нарушената почвена структура, ерозията, намаляващите водни запаси и др. И има един човек в България, който разсъждава трезво и практично. Той е бунтарят, който застана срещу традиционните обработки на почвата. И разпродаде част от закупената си техника, защото вече не му трябва. Със съжаление наблюдава, когато негови колеги от съседни полета орат или дисковат. Според него те вървят срещу законите на природата. Разрушават най-голямата й сила, правят я уязвима, изхабяват силите й. Колегите му пък, от своя страна, с насмешка гледат покритите му със стърнища полета и клатят скептично глава как може такова немарливо отношение към земята. Но Александър не им обръща внимание, а със задоволство разравя почвата на полетата си с малка лопата, за да се увери още веднъж, че под повърхността й кипи живот – успешно съжителстват микориза и почвени червеи, а влагата е запазена. И кима доволен с глава. Осъзнава, че най-голямото богатство за един земеделец е почвата. Това е ресурсът, откъдето започва земеделието. А още по-доволен е, че вече много негови колеги осъзнаха това и нещо повече - от научните среди са съсредоточили вниманието си върху нея, търсят го, канят го да изнася лекции, отиват на полетата му да видят на практика как се случват нещата.

„Университетските полета нямат проведени експерименти с No-Till, затова използвахме опита на един от доайените в това направление - Александър Китев, новатор и един от първите дръзнали да експериментират, подчерта изтъкнатият херболог проф. Тоньо Тонев, който води магистърска програма във висшето учебно заведение в Пловдив. - Със съжаление трябва да призная, че аграрната наука у нас далеч изостава от аграрната практика. Средствата, с които разполагат научните институти, не позволяват да се води експериментална работа и ние разчитаме до известна степен на опита на земеделските производители“, допълни професорът.

Той разкри, че първоначално бил резервиран към No-Till технологията, както и повечето от неговите колеги, но впоследствие разбрал, че това е опит, споделен от много производители по света и който създава предпоставки за едно мащабно бъдещо земеделие, технология, която щади околната среда, почвата и не на последно място - носи повече печалба на фермерите. „В крайна сметка като всеки един бизнес и в аграрния нещата се измерват в пари и печалба. Разбираме, че г-н Китев постига далеч по-ниска себестойност на единица продукция, което във всички случаи прави такива стопанства печеливши. Чест му прави, че е тръгнал в тази посока, с години се занимава и вероятно ще има и повече последователи. Като преподавател, за мен е изключително любопитно да видя как се променя фитосанитарният статус на културите“, коментира ученият.

Александър Китев обработва 12 000 дка земя. „Това, което се вижда при прилагане на технологията, е снижаване на разходите поради това, че отпадат всички енергоемки и тежки обработки – продълбочаване, оран, култивиране, дисковане“, уточни производителят. Той разказа, че разходът му на гориво се снижил с около 70 000-80 000 лв. Което освен спестени пари, означава и по-малко замърсяване на околната среда. При конвенционалната обработка разходът на гориво в стопанството му бил между 120 000 и 140 000 литра нафта. В момента не може да се достигнат 60 000 л годишно, споделя земеделецът. Това ни навява на мисълта, че ако всички започнат да използват този начин, колко много би се освободила атмосферата от вредни емисии.

„Да - признава Александър Китев - в първите няколко години на прехода имаше по-голяма нужда от използване на повече хербициди, така че спестените пари от гориво отиваха за ПРЗ и разходи за покривни култури.“

Най-често задаваният въпрос към Александър Китев е: Какво спестяваме? „Много е грешен подходът да се мисли по този начин. Печелим, защото спираме деградацията на почвата. Тя задържа в себе си много повече влага, която ще ни гарантира стабилни добиви и приходи. По данни на ФАО, ако всички спрат да ровят почвата и преминат към покривни култури, проблемът с въглеродния двуокис може да бъде решен за 7-8 години. Използването на ПРЗ също намалява. Поле, на което е използвана No-Till технологията, подобрява инфилтрацията си многократно. Не са нужни толкова мощни трактори. При No-Till годишно един трактор навърта не повече от 500-600 моточаса срещу 2 000-2 500 моточаса при конвенционална обработка. Ако в конвенционалното земеделие един чисто нов трактор след 6-7 години трябва да бъде сменен, при No-Till той се амортизира след 15 години, отделно и мощността е по-малка - около 250 к.с. В дългосрочен план това е голямото пестене, с прикачната техника е същото. Използването на торове е по-малко с 25 до 30%. Нуждата от персонал също намалява. Преди години нямах представа от тази технология. Мислех, че това е едно директно засяване на семената. Оказа се, че това е една система, при която всичко е свързано - от преходния период, до шестата-седмата година, когато същинските неща се случват по-добре“, разсъждава Александър Китев.

 

Автор: Диана Александрова



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg