Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Петък, 29 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Бяло на черно Брой: Декември 2019
Авторитет и обединеност демонстрираха зърнопроизводителите
Износът на пшеница е 25% от общия експорт на страната

Авторитет и обединеност демонстрираха зърнопроизводителите

print

e-mail facebook

Авторитет и обединеност демонстрираха зърнопроизводителите по време на годишния семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите в края на ноември в Пловдив.

Данните, които бяха изнесени от сектора, показаха зашеметяващи резултати, които могат да дадат на всеки българин самочувствие на гражданин на водеща сила в света в резултат на успехите на този сектор. Министърът на земеделието Десислава Танева по време на откриването на форума заяви, че успехите на производителите на зърно в България вече са по-ярки от тези на олимпийските ни шампиони.

По време на срещата обаче поне официално не се дискутира един много съществен проблем. Че сме износители основно на суровина.

Лидери

Но какви са цифровите измерения на националното ни самочувствие? България се нарежда на 10-то място в света по износ на пшеница. Експортът на културата за миналата година достигна 1 млрд. долара, което представлява 25% от целия износ на страната, обяви с гордост Костадин Костадинов, председател на НАЗ. На второ място сме в света по експорт на слънчоглед и на 8-мо място в света по износ на рапица.

Площите

Според данните, които съобщи Десислава Танева, площите, които са заявени за обработване на зърнено- житни култури през 2019 г., са 19 млн. 316 хил. дка. С технически култури са 9 млн. 65 хил. дка, а 2 млн. 700 хил. дка са заявени като угари и малък процент с люцерна. Практически на зърнения сектор се пада близо 81 % от заявената за обработване земя в страната. Така зърнопроизводството се оказва тотално доминиращо и но и най-конкурентно в българското земеделие.

В интерес на истината зад тази мощ се крият реални цифри на легален пазарен бизнес, коментира Костадинов. Зърното е борсова стока и всичко може да бъде доказано, припомни той.

Мултинационали

Позитивите за сектора обаче спират дотук. Въпреки силните му позиции по отношение на производството, зърнопроизводителите са в ръцете на огромните мултинационални компании. Една от основните причини е, че главното перо, на което могат да разчитат за печалба, е експортът поради крайно слабото развитото ни животновъдство. Което лишава сектора от възможността да осъществи принадена стойност от затваряне на цикъла в страната. Не е случайно, че нашата пшеница се продава основно в Испания и Франция. И не само, защото Испания се явява като една своеобразна гара разпределителна за търговията. А преди всичко, защото страната е огромен потребител на зърнени храни, предвид развитото си животновъдство. Другата голяма дестинация на нашата суровина е Франция, която пък пренасочва големи количества към Северна Африка, където са страни, които са нейни бивши колонии.

Нови пазари

Количества пшеница са изкупувани и от Великобритания, но не може да се говори непременно за трайно търсене, допълни Костадинов. Според него от миналата година имаме нови пазари в Азия. Това е Китай, като за Поднебесната империя заминават огромни количества от нашата реколта. Заради войните губим територии и трайни клиенти като Сирия.

Уязвими

Въпреки силните позиции, които в момента има българският производител, погледнато в далечна перспектива, секторът е по-скоро уязвим, отколкото стабилен. Първо, защото при така развитото непропорционално селско стопанство в България няма стабилност. Казано на обикновен език, зърнопроизводството няма нито един скрит коз, който да извади от ръкава си при преговорите за изкупни цени със световните търговски компании. Защото то на практика е лишено от силата на вътрешното потребление. Националният пазар поглъща само една пета от произведеното.

Украйна

От друга страна, Украйна, която е един от най-големите производители в Черноморския басейни, а и в света, ни диша във врата все по-осезателно. Защото се ползва със специални преференции за внос в ЕС и подбива нашите цени. Към това прибавяме конкуренцията от Русия. Следва Румъния, която за разлика от България има много по-развито животновъдство, съответно - потребление. Факт, който дава сигурност и относително спокойствие на тамошните фермери, каквато българските нямат.

Денят Х

Само преди няколко години един от браншовите лидери и бивш министър на земеделието Венцислав Върбанов призова сектора да се ориентира не само към производство на суровина, но и към преработка. „Защото помнете ми думата, ще дойде денят Х, когато мултинационалните компании ще ни поставят на колене и ще ни купуват пшеницата за 30 ст. за кг“, каза той.

Те, вече я купуват за толкова, потвърди прогнозата само преди месец Костадин Костадинов.

Тогава, какво правим. И дали имаме повод за толкова голяма радост, е въпросът, който си задават все по-често, най-мощните и най-силните в земеделието. Всъщност на какво могат да разчитат те. Основно на субсидии, които да компенсират липсата на стабилност. Но това е балон, който дори в средносрочна перспектива е обречен на спукване.

Защото, ако субсидиите на зърнопроизводството са обект на завист от останалите сектори на национално ниво, то сравнени с тези в западните страни, са значително по-ниски. Преди месец френският министър на земеделието Гийом Дидие каза, че така нареченото сближаване ще се обсъжда, но това не означава, че ще се случи, разбира се.

Така почти настъпи денят, в който еуфорията от колкото повече площи очертаваме, толкова повече пари получаваме, отминава. И я заменя отрезвяването. Онова удоволствие от влезлите по сметките първи потоци от евра от първата ни година в ЕС, за което говореше тогавашният агроминистър Нихат Кабил вече все по-малко представлява допинг от това да бъдеш земеделец зърнопроизводител. Защото всички получиха и тръгнаха по света и видяха, че това не е изходът. От друга страна, все повече гласове в ЕС се навдигат в защита за подкрепа на малките земеделците и секторите, които дават работна ръка. Такава, каквато зърнопроизводството не може да осигури. И ако в следващата ОСП надделеят гласовете за налагането на големи тавани, тогава за големите ферми времената няма да бъдат никак безгрижни, каквито бяха досега.

Десислава Танева призова зърнопроизводителите да мислят визионерски. В интерес на истината, тя подчерта основно ролята им за опазване на почвите от химикали. Но тя съобщи нещо, много по-важно, което разбраха тези, които бяха готови да го разберат.

Автор: Светлана Петкова
Целия материал четете в брой Декември 2019



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg