Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Петък, 29 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Декември 2019
С ДНК правим анализ на разсадите дали са от един сорт
Проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститута към Селскостопанска академия

С ДНК правим анализ на разсадите дали са от един сорт

print

e-mail facebook

- Проф. Атанасов, каква е историята на Агробиоинститута?

- Той съществува от 1985 г. В самото начало е бил Институт по генно инженерство към Селскостопанска академия в Костинброд. Причината за създаването му беше, че тогавашното правителство реши, че България изостава от биотехнологиите и реши да го създаде. Имахме право да каним чужденци да работят в него и като консултанти. Беше първият международен институт в България.

- Всъщност, тогава сте работили върху ГМО растения, нали?

- Да, за ГМО тогава имаше ясно разбиране, че е направление към земеделието, което позволява употребата на по-малко химия и пестициди. Имахме разработени сортове тютюн, устойчиви на болести. А дотогава единственият начин да ги предпазиш, беше като ръсиш седем осем пъти с химия.

- Какви други ГМО разработки сте имали?

- Памук, люцерна, сливи, от овошките сливите бяха основни, ГМО ябълките бяха основно с научна цел. Те не са пускани на пазара. Имаме лиценз за създаване на ГМО микроорганизми, гъби, дрожди, но само за лабораторни условия. Но никога не са били освобождавани в околната среда, знаете, това е съвсем различно.

- Слушала съм разкази на агроном от онова време, че се е отглеждала царевица в Северна България съвместно с американска компания?

- Ако говорим за ГМО царевица, тя се отглеждала и на други места в ЕС. Има такава на Монсанто в Испания, в Румъния се отглеждаше. В момента в ЕС почти няма страни, където се отглежда.

- А за домати имахте ли разработки?

- Да, но само в лаборатория. В момента 1 млн. лв. е глобата, ако отглеждаш ГМО.

- Сред потребителите е популярна тезата, че днешните домати са ГМО.

- Не, не са, така наречените гумени домати са селекция. Те са плод на холандска технология, в резултат на която в оранжерия за сезон дават 80-90 кг на квадратен метър. Целта на разработките за домати навремето беше устойчивост на определен вирус.

- Какво променяхте в доматите?

- ГМО е щекотлива тема. Всъщност анти ГМО настроенията подпомагат най-големите ГМО фирми в света.

- Защо?

- Защото средноевропейска фирма няма потенциал да вземе лиценз за пускане ГМО на пазара. ГМО линиите в САЩ, Латинска Америка са най-тестваните растения - в различни условия, а това е много скъпо. Сега е невъзможно да имаш лиценз за ГМО отглеждане, няма такава фирма, която може да си позволи да отдели толкова средства и да я лицензира.

- И сега, Институтът отиде в другата крайност, така ли? Върху какво работите?

- Миналата година спечелихме проект към ЕС, благодарение на който инвестирахме всичките си ресурси за закупуване на първите автоматични секвинатори в България за ДНК маркери. Проблемът е, че когато сортовете се характеризират по техните признаци - те се изменят много в зависимост от условията, докато ДНК не се променя. Затова маркерите дават оценка за генетичното разнообразие. Така направихме обратен завой към биоразнообразие при естествени популации.

- Защо това е важно да се знае?

- Ще ви дам пример. Защото, ако в Дивия Запад има една крава и тя се разхожда, без да има клеймо на гърба, а вие й сложите клеймо, тя ще стане ваша. Но ако намерите крава с клеймо и сложите ваше, тогава ставате крадец. Затова се изследват генресурсите. Защото трябва да има маркери, с които стърготина от парченце листо е достатъчно да се каже какъв е сортът на това растение.

- Как в практиката се прилагат тези знания? Вие разказвахте за това, че в днешно време има особен проблем с лавандулата.

- Да, така е. Ще обясня. Важното за лавандулата е, че е добре да се засажда вегетативно материалът, не от семена. Да, по-трудно е с резници, по-скъпо е, но растенията след това са изравнени. А това е много важно, защото тя се обработва механично и затова е необходимо и по-лесно растенията на една нива да са от един и същи сорт, да имат еднаква височина и да цъфтят по едно и също време.

- Каква е разликата?

- Семената невинаги са от един и същи сорт. Много често хората си мислят, че купуват семена за пипер, а след това излиза патладжан, например. Така в случая с лавандулата. Растенията, които получавате от семена, се различават много. Едно е високо, друго - ниско, маслото се влошава като качество, при механизирана обработка се нарушават високите растения и така загива растението. Затова трябва да има надежден метод да се тества посадъчният материал на ранна фаза, преди клиентът още да го е купил.

- И какъв е този метод?

- В този случай най-лесно е, ако всичкият материал е от определен сорт, да се тестват отделни растения. Ако всички тествани растения са с характеристики на сорта, приемаме, че посадъчният материал е добър. Често се случва да има смес от различни сортове посадъчен материал и това създава огромни проблеми, за които споменах по-горе.

Автор: Светлана Петкова
Целия материал четете в брой Декември 2019



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg