Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Неделя, 29 Ноември 2020

Октомври 2020

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Бяло на черно Брой: Септември 2020
Ако напояваш царевица и слънчоглед, добивът е по две
Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България

Ако напояваш царевица и слънчоглед, добивът е по две

print

e-mail facebook

 

На 3 юли 2020 г. приключи приемът на проектни предложения по двете процедури за подбор по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от ПРСР 2014-2020. Вашите очаквания и коментари?

Тази мярка трябваше да стартира още преди 5 години. Първоначално от стоте милиона, предвидени по тази мярка, 50 млн. изчезнаха и бяха дадени за други неща. Имаше желание останалите 50 млн. също да отидат някъде, но ЕК по-скоро скръцна със заби и каза: Вие сте си го писали в ПРСР, така че трябва да си го изпълнявате. Мярката беше отворена, защото иначе щяхме да загубим парите. От предвидените по нея 50 млн. евро - целево 45 млн. отиват за Напоителни системи и 5 млн. отиват за частни инвестиции. Надявам се да са подадени качествени проекти.

Тази мярка е точно това, което му трябва най-много на българското земеделие - довеждащата инфраструктура до стопанствата. България е била държавата с най-развито напояване в Европа - на първо място по напоителни площи в Европа, като имайте предвид, че нашият релеф не е най-равнинният.

В България има много малки локални напоителни инсталации. От 6000 язовира 5000 са правени за напояване и това са локални инсталации, които поливат 3-4 хиляди декара земя под дадения язовир, но всичко това е в небитието до голяма степен. Ползват се за рибарство, за всякакви други неща. Говори се, че някои от тях се разрушават и едни 500 милиона отидоха за ремонтиране на тези язовири.

Ако напояваш царевица и слънчоглед, добивът е по две. Ако се дават пари за напояване, това е инвестиция, защото гарантира, че дадената държава ще събира повече данъци и земеделските производители ще изкарват два пъти повече пари и ще са по-гъвкави, конкурентоспособни.

Засушаването е от 20 години насам. Тази година няколко от областите са смачкани. Добрич, Варна, Шумен, Силистра - положението въобще не е лицеприятно. Т.е., това е мярка за справяне с промените на климата. Надявам се поуките вече да са налице. Поне се надявам и в следващата ПРСР да има подобаващо финансиране с мерки още в началото на програмата, които на практика да могат да бъдат изпълнени с нормален темп.

Говорим за напояване точно тази година, най-сушавата...

Ние не обичаме в България да мислим. Ние обичаме да мислим, когато вече е късно. Всъщност в момента имаме мерки за Ковид 19, които източват 140 милиона от съществуващата програма. Това не са пари, които са допълнителни. Тези пари са от ПРСР в следващия рамков период и хората трябва да го знаят. Това подпомагане намалява стойността на цялата програма. Защо трябва да се харчат пари по този начин. Защо нямаме гаранционни фондове, защо нямаме солидарни фондове. Защо нямаме напояване и застраховане.

Каква е картината в Европа? Всички държави ще дадат на земеделците си по Ковид мерки някакво подпомагане. Може ли да се мисли, че в следващия период парите за ПРСР по някакъв начин ще се увеличат, за да се компенсира даденото подпомагане сега?

Не, няма да се увеличат. Парите от Ковид 19 идват от неизхарчените пари в момента, както и от преструктурирането на следващата ПРСР. А тя трябваше да тръгне след Нова година. И Европа не е готова, ние пък съвсем не сме готови.

По отношение на новата ОСП, коментира се, че в Тематичната работна група по изготвянето на Националния стратегически план не са представени всички заинтересовани страни. Вашият коментар?

Моделът е такъв, че каквото и да направиш в момента като тематична работна група, някой няма да я представен. Защото нямаме представителство. Аз представлявам Националния съюз на земеделските кооперации, който е регистриран по Закона за кооперациите. Ние имаме над 400 кооперации, обработваме сумарно 5,5 милиона декара земеделска земя, представляваме над 50-60-70 хиляди член-кооператора. Т.е., не сме еднолично дружество. Знаете ли, че ние в тематичната група не можем да влезем. Аз в тематичната група членувам като председател на Комисията по аграрна политика към Асоциацията на индустриалния капитал, не като председател на кооперациите в България. Нищо, че стопанисваме 15% от обработваемата земя в България.

Защо не може да влезете?

Защото сме кооперация, пък там могат да участват неправителствени организации от минимум 7 човека, а законът ни задължава да сме кооперативен съюз. Кажете ми дали се чувстваме представителни или не. Това е проблем, който в МЗХГ се знае. Не е от вчера. Те и другите колеги се чувстват непредставени. Колкото и да са малки, те имат право на представителство.

Не очаквам нищо от Тематичната работна група. Като гледам анализите на научните институции - там няма и дума за коопериране. А нима не са проблем? Проблем са. Да не говорим за абсурдния анализ, който беше направен от Института по аграрна икономика.

Защо да е абсурден?

Защото не обхваща проблемите. Второ - начинът, по който беше направен, е още по-абсурден. Анализите на университетите са малко по-добре, но също имат своите слабости.

Какво да направи МЗХГ? На каква база да стъпи?

За какво е това министерство тогава. Да пита научните организации, да събира браншовите организации с работодателските и да казва: Разберете се. Кой прилага политиката в земеделието? Аз съм браншовик и защитавам интересите на членовете на Националния съюз на земеделските кооперации. Министерството трябва да е балансьор. То не просто трябва да прави баланс, а трябва да си помечтае. Да си представи как трябва да изглежда земеделието след 10-15 години и да го прави реалност. Докато ние сме много, много далече от тази действителност.

МЗХГ е отговорно за правенето на политиката. Аз съм бил в Министерството на земеделието. Трудно е. Особено в такава ситуация, когато всеки ден под прозорците си имаш протести. Но това е. Обществената работа е това да оставиш нещо след себе си и да има някаква приемственост, защото каквото работи единият екип - другият го зачертава и започва наново.

Програмата за развитие на селските райони, в чието написване съм участвал и аз, в момента не мога да я позная, че е точно същата. Тя не е. Тя просто не е.

Това е такава глупост – Тематична работна група. Ако имаме ясна организация на браншовите организации в земеделието, ще имаме земеделска камара и секторни камари.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Септември 2020



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Прикачният стърнищен култиватор TERRIA - една блестяща машина за модерно земеделие
Перфектни работни органи за всякакъв тип почва

СИНДЖЕНТА – ЕКСПЕРТИТЕ В СЕМЕНА!
Компанията стартира новия сезон със специализиран екип за семена

Управлявам оранжерията през телефона Инвестицията, която направих, се избива от две китки бране на домати от една реколта
Радослав Лазов, земеделски производител, гр. Благоевград

Новата серия M6002 на Кубота – подходяща, както за средни и големи стопанства, така и за животновъдни ферми
Кубота направи премиера на новата серия трактори

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg