Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Вторник, 19 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Бизнес Брой: Септември 2020
Не може 61 човека, както се предлага, да бъдат обложени с един допълнителен данък, а всички останали да не плащат данък
Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи

Не може 61 човека, както се предлага, да бъдат обложени с един допълнителен данък, а всички останали да не плащат данък

print

e-mail facebook

 

Г-н Стайков, вашата позиция по повод предложението на народни представители за въвеждането на данък на големите собственици на земеделски земи, т.е. такива с над 20 хил. дка земя.

При нас има малки и големи собственици на земя. Предимно са юридически лица, по-малко физически лица и публични компании. Ние вече не сме само собственици на земеделска земя. При нас са ползватели и фермери, така че интересът е взаимен. Ние сме категорично против това предложение и смятаме, че е крайно дискриминационно и по отношение на Конституцията на България, защото знаем, че Конституцията гласи, че всички граждани на РБ са равни. Т.е., не може 61 човека, както се предлага, да бъдат обложени с един допълнителен данък, а всички останали да не плащат данък. Ако се говори за въвеждане на някакъв допълнителен данък върху земята, ние смятаме, че той трябва да бъде коментиран с всички неправителствени организации - и браншови, и работодателски, защото това, което се говори, че ние не плащаме данъци, е крайно грешно. Точно обратното. Всички юридически лица плащат както всички останали фирми в България 10% корпоративен данък и 5% данък дивидент. Отделно от това ние сме едни от най-големите инвеститори в страната и е много лошо да се смята, че трябва по някакъв принудителен начин да накараме инвеститорите да спрат да купуват земя или да продават, защото плащат големи данъци и са купили много земя. Наша гордост е, че все пак като големи инвеститори ние подкрепяме бизнеса в България, а ние тук виждаме някакъв лобизъм и нотка по някакъв начин да облагодетелстваме някои други да купуват земя. Как се прецени тази граница над 20 хил. дка да се плаща допълнителен данък. Което не означава, че 20 хил. дка в Добруджа струват 40 милиона, а да речем в Южна България - между 10 и 20 милиона. Как са определили тази граница и защо едни ще плащат данъци, а други - не. Ние виждаме негативно отношение към бизнеса, като цяло в България. Погледнато логично, например Кауфланд е един много голям инвеститор и заема все по-голяма част от пазара в България, трябва да плащат допълнителен данък и Билла, Лукойл, ОМВ. Т.е., ние искаме да изгоним инвеститорите от тази страна. Първо, това ще е един вид двойно данъчно облагане, ако се случи. Второ - ако има такива ограничения към определени хора, да си представим ситуацията, че ние като собственици и ползватели решим да се изтеглим от България и да купуваме в Румъния, защото там земята е по-евтина и политиката на Румъния относно инвеститорите е много по-добра. Т.е., изтеглят ли се всички инвеститори от страната, каква икономика ще има, какво ще е бъдещето за нашите деца, а ние сме хората, които направихме първите комасационни проекти в България от новото време. Ние се борим за напояване, защото виждаме това е най-тежката година за земеделието в България в условия на пандемия. В най-трудния момент за българския фермер се предлага да се увеличат данъците за земя, което никоя друга държава не го е правила и в момента цяла Европа и целият свят помага на фермерите независимо малки или големи, защото пак казвам - ние сме и фермери. И в един момент решаваме да обложим допълнително тези, които плащат най-много данъци и създават най-много работни места.

Недоумяваме защо два дни преди ваканцията на Парламента тихомълком се вкара това предложение и цели може би един конфликт между собственици и ползватели на земя. Но много са малко тези, които купуват само земя, повечето са и собственици, и фермери.

Въвеждането на такъв евентуален данък как ще се отрази върху размера на рентата?

Той ще се отрази пагубно на цялото земеделие, защото все пак да не забравяме, че когато правим една статистика в България, ние говорим за средна рента в страната, а тук се говори за данък до 10 лв. Има много места в България, където знаем, че има и бели петна, които са под 10 лв. и на места рентите са между 5 до 30 лв. Ако се обложи примерно там, където ние взимаме рента 10 лв. с 10 лв. данък и ние какво предоставяме. Ние ще платим отделно някакъв данък и отделно ще ни вземат 10 лв., които сме взели от наеми или аренда по договори.

Смятаме, че по този начин предложението е крайно дискриминационно, неразумно и то ще доведе не до приходи в бюджета, а ще доведе до пълни загуби, фалити на определени фермери в краткосрочен план в рамките на една година. Може би ще накараме някои по-малки фермери да се откажат да бъдат земеделци в тази страна и даваме лош знак на всички инвеститори и на всички хора, които участват на българските борсови компании, защото това е един данък, който е изкуствен, вкарва се допълнително, от никой не е предвиден и това означава, че има една непредвидимост в нашата страна и предвид, че нарушава много членове от Конституцията, ще доведе до оттегляне на инвестициите не само от земеделието, а и от други отрасли. Ние вярваме, че ще се разгледа правилно и няма да се допусне да се въведе такъв изкуствен данък.

Каква е гаранцията, че някои хора няма да разбият на повече физически лица и изкуствено да направят под 20 хил. дка, но ние като големи инвеститори в страната се очаква да плащаме нормално данъците и не можем да го направим.

10 лв. на 1 дка е един допълнителен данък при положение, че всяка година плащаме корпоративен авансов данък, плащаме и дивидент 5 %, това са 15 % върху приходите. А в това предложение е написано, че никой не плаща нищо и затова се въвежда данъкът. Ние сме платили данък при придобиването на всеки декар земя. Местният данък е до 3%, 0,1% е вписването и такса на нотариуса за сделката. Т.е., ние сме платили между 4-5 % за всеки декар от цената. Ако втори път се извършва сделка, пак се плаща. Няма вариант в България да не плащаме нищо.

Като Асоциация реагирахме на момента, защото в крайна сметка земята не можем да я политизираме. Винаги, като председател, аз съм гледал на нея като на национално богатство, в което дори и чужденци да инвестират, те не могат да вземат земята и да я изнесат. Ние имаме арендатори от всички партии, така че ние не искаме да гледаме по този начин на проблема, а сме много притеснени, защото все пак е входирано и ще бъде разгледано и дай Боже да не бъде прието на комисии, защото стресът ще бъде още по-голям на фона на тази тежка година.

Ако бъде приет законът, какво ще правите?

Ние, като Асоциация, и другите браншови организации ще продължим да се борим, за да може след 6 месеца наново да се прегласува и тази неправда към българския и чуждестранния инвеститор и към борсовия инвеститор да бъде премахната, защото в крайна сметка ние вярваме в Конституцията, която е много добра и трябва да се спазва, и не трябва да има различия между хората, които купуват земя. Всички са равни по Конституция и ако се прави някакъв данък, той да е за всички граждани на Република България.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Септември 2020



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg