По време на Съвета на министрите на земеделието се постигна общ подход в дебата за новата ОСП, по настояване на германското председателство. С други думи, има официално споразумение за това как ще изглежда ОСП през следващите 5 години. По темата потърсихме за коментар Пламен Абровски, експерт по европейско законодателство, пряк участник в преговорите за подготовката на настоящия програмен период и настоящ главен секретар и член на УС на Националния съюз на земеделските кооперации в България:

„Преговорите в Брюксел мога да ги оприлича на война. Въпреки че сме част от едно голямо европейско семейство, всяка държава членка е за себе си, колкото и странно да ви звучи. Баланс дойде от страна на Европейската комисия на 1 юни 2018 година, когато бяха показани първите законодателни предложения за настоящия програмен период. Това, което Комисията предложи, беше да се даде свобода на държавите членки сами в рамките на европейската политика да взимат самостоятелни национални решения. Целта на Брюксел е да не могат държавите членки да се оправдават пред фермерите, че Брюксел не дава.“

По време на преговорния процес за предстоящия програмен период на ОСП започнаха да се наблюдават промени, с които европейските институции дадоха по-голяма свобода на държавите да разпределят средствата, които постъпват от Европа в националните икономики. Беше поставена рамка, в която всяка страна членка да изработи своя стратегия на финансиране според националните приоритети.

Пламен Абровски: „Някакси ми се струва, че администрациите на държавите членки се уплашиха и започнаха да бутат натам да има унифициране, да не са оставени сами да взимат решения, защото тогава е страшно. Силната администрация е тази, която може да планира, да предвиди, ще направи силен стратегически план. Слабата обаче, няма да се справи. Аз лично съм изключително притеснен за начина, по който се случват нещата спрямо България, защото към настоящия момент публично никъде я няма визията на България. Как трябва да изглежда нашето земеделие? Кого трябва да развиваме? Кои ферми? Какво е състоянието у нас? Това никъде не съм го видял в нито една позиция на нашата държава.“

Първите две години от новия програмен период ще бъдат преходни за страните членки и с оглед на това новата Обща селскостопанска политика ще действа в пълния си смисъл от 2023 година. Към момента в страната ни все още се изготвя стратегическия план, чрез който ще представим пред Европа нуждите в агросектора и дефинираните цели за следващите години, през които ще усвояваме евросредства. До този план обаче има достъп само администрацията в Земеделското министерство и не се знае до каква степен е изготвен.

Пламен Абровски: „Аз отказвам да приема, че в Министерството няма почти на 90% разработен стратегическия ни план. Стратегическият план трябва да бъде предаден до 1 януари. Не си мислете, че тепърва Министерството ще седне с членовете на Тематичната работна група да измислят схемите и мерките за подпомагане, каква точно ще бъде допустимостта, дали да има таван на плащанията или да няма, това вече е направено в МЗХГ. Просто ще бъде показано и тази Тематична работна група ще трябва да го одобри. Казвам това с пълното съзнание, че тя няма право да взима решения. С оглед решенията, които трябва да се взимат в стратегическия план, той трябва да бъде подготвен от Министерството на земеделието, но трябва да бъде одобрен с решение не на Министерски съвет, а на Народното събрание. Например, един въпрос, който вълнува всички земеделци, е дали ще има таван на плащанията. За да има таван на плащанията в България, трябва да бъде направена промяна в закона за подпомагане на земеделските производители, където да бъде заложен този таван. Стратегическият план не е юридически документ.“

 

Автор: Камелия Карадочева

Целия материал четете в брой Ноември 2020