Фермата на семейство Дикови, в която се отглеждат месодайни овце и крави, се намира край Оряхово.

Георги Диков завъжда овце от породата Ил дьо Франс преди 10 години. Започва с четири овце, с цел да поддържат площи, които да не коси. Идеята е да има животни, които не се доят, за да бъде ангажиментът по-малък. Прави го, защото иска децата му да ядат чисто месо, а не колбаси и месо от магазина, както сам споделя фермерът. В наши дни любовта му към породата е много сериозна и никоя друга не допада на стопанина, споделя ни той във фермата. Днес вече броят на животните е 320. Овцевъдството отдавна е един от основните бизнеси на Диков и семейството му. Съпругата му участва дейно в мениджмънта на фермата.

Животните в овцефермата на Георги Диков са разделени на групи, хранят се в зависимост от това за какво се отглеждат – бременни с едно агне, с две агнета или разплодни мъжки животни. С помощта на видеозон те виждат колко са плодовете в утробата на овцата. Фермерът изтъква важността на видеозона при отглеждането. Благодарение на него могат да планират. От броя на приплодите се определя нормата за хранене, за да се минимизира риска от трудни раждания и смърт на животни. Ако една овца е хранена добре и е достигнала необходимите килограми, ражда между две и три агнета. Коефициентът на плодовитост на френската порода е висок. Ако овца е бременна с един приплод, а е хранена като за два, има опасност плодът да стане много едър и раждането да бъде трудно. Ако е с два плода, което е нормалното и така трябва да бъде тази порода, а се храни като за един, агънцата ще се родят много малки и е застрашено тяхното оцеляване. В зависимост от различните етапи, в които се намира овцата, се засилват или намаляват дадени компоненти в дажбата.

През годината имат две агнилни кампании – едните овце раждат през октомври – ноември, а другите през януари – февруари. Стадото е разделено на две, защото ако всички овце раждат едновременно ще има проблем със спасяването на агнетата.

Генетичният материал във фермата е 99% от Франция. Първите животни са купени от там, както и мъжките разплодници в момента. Ферми в страната също използват генетичното богатство на фермата в Оряхово. Мъжки и женски животни продават и в Турция, в момента има голям интерес към породата, разказва фермерът. Оставят женски овце за увеличаване на стадото, за подмяна на възрастни и бракувани животни. Георги Диков споделя, че в момента търсенето на породата е много сериозно.

В тази ферма не отглеждат агнета за клане, фокусът е поставен върху производството на разплодни животни. В кланица отиват агнета, които не са подходящи за разплод – недобре развити и изразени представители на породата.

Във фермата работят с 15 мъжки животни. Всеки коч осеменява по около 30 броя овце, за да бъде ефективна работата. Използват един коч между 2 и 5 години в зависимост от това в каква кондиция е поддържано животното.

От произведената растителна продукция във фермата оставят храна в резерв, за да минимизират риска при трудни години по отношение на реколта и цени. Овцевъдът разказва, че дневникът на фермата се води много стриктно. Информацията за всяко животно се съхранява електронно, за да служи за база данни и за да се анализира.

Колкото повече въздух има в сградата – толкова по-добре. Технологията на сградите Георги Диков е видял във ферми във Франция. Залага на дървото, защото топлината се запазва, няма миризми и е красиво, споделя фермерът.

Цялото стопанство е под видеонаблюдение, пазачи няма. Другата полезност на камерите е, че гледат и животните, в случай, че се появи проблем работниците могат да реагират.

Във фермата няма реализиран проект с европейско финансиране. Всичко е изградено със собствени средства и банкови кредити.

От години паралелно с овцете Георги Диков отглежда и стадо с месодайната порода червен Абердийн Ангус.

 

Автор: Мирела Спасова