Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 28 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: ОСП от полза за всички нас Брой: Май 2020
Тематичната подпрограма за малките стопанства – гарантиран бюджет, повече средства
Петя Куманова, зам.-главен директор на ГД "Съвети в земеделието и аналитична лаборатория" в Национална служба за съвети в земеделието

Тематичната подпрограма за малките стопанства – гарантиран бюджет, повече средства

print

e-mail facebook

 

. Г-жо Куманова, какво е определението за малък земеделски стопанин?

- Един малък земеделски стопанин основно отглежда малки площи. Средната площ на едно малко стопанство е около 2 хектара, което е 20 дка земеделска площ. Това много зависи от профила и от културите. Ако той отглежда зеленчуци, може да бъде с 1 и 2 дка, но ако отглежда зърнени култури, трайни насаждения - вече площите са различни. По същия начин стои въпросът и с животновъдните стопанства, в зависимост от отглежданите животни. Но така или иначе, с течение на времето през последния програмен период се изработи една тематична подпрограма за малките стопанства на базата на един анализ, който показва, че действително малките стопанства имат нужда от подкрепа, за да подобрят устойчивостта си, своята конкурентоспособност, защото те са гръбнакът на земеделието във всяка една държава. Безспорно малките производители играят ролята на един социален буфер, дават много повече работна ръка. Дейността им има социален ефект, който е много важен за всяка една страна членка на ЕС. Малките стопанства са основна целева група за НССЗ. Несъмнено те имат нужда да увеличат конкурентоспособността си, да подобрят знанията си и технологичната си култура, имат нужда някой да им изготви бизнес план, да им каже основните изисквания, които трябва да спазват. 

. Каква е ролята на малките стопанства за развитието на селските райони, за спиране на обезлюдяването им?

- Малките стопанства имат голяма роля, въпреки че тенденцията в страната ни не е благоприятна от гледна точка на това да остават младите хора на село, но малките стопанства са гръбнакът в една местна общност. Наши фермери живеят на село, защото им харесва, но разбира се има и такива, които отиват на село събота и неделя и поддържат своите стопанства. Ако трябва да говорим за профила на малките стопанства, той е изключително разнороден. Официалната статистика, която имаме и нашата на клиентите ни, които обслужваме, сочи, че около 30% се занимават с пчеларство. В тематичната подпрограма е записано, че малките стопанства, които са с тенденция за развитие и биха станали устойчиви и пазарно ориентирани, са около 85 хил. броя. Разбира се, сега тенденцията в цялата страна е на окрупняване. Така че, този техен брой не можем да кажем колко е реален.

Другите основни сектори, с които се занимават малките стопанства, са трайни насаждения, зеленчукопроизводство и животновъдство. Икономическият размер на малките стопанства, измерен в стандартен производствен обем, е от 2 000 до 7 999 евро и да са регистрирани като земеделски стопани. Това е определението, въпреки че в Европа се използват други стандарти. Около 40% от кандидатите са регистрирани като малки стопанства на млади хора.

- Можем ли да кажем, че именно малките стопанства произвеждат тези бутикови продукти, които можем да си купим на фермерските пазари?

- Една част от малките земеделски стопани реализират собствената си продукция на фермерските пазари и затварят цикъла на производство, но техният брой не е достатъчен. Една част не могат да отговорят на изискванията на мерките и предпочитат със собствени усилия да се справят. Друга част от малките стопанства, разбира се, търсят пазари, но за съжаление те не са конкурентоспособни от гледна точка на количества. Въпреки че, от няколко години забелязваме добра тенденция и политика на някои големи вериги, които търсят такива местни продукти. Имаме опит, помагали сме на една от големите търговски вериги да намери малки стопанства и да сключи договори с тях.

. Как Европа подкрепи малките стопанства през предишния програмен период?

- Основната мярка, по която бяха подкрепяни малките стопанства, е 141 за подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране. Помощта, която получаваха, беше 1500 евро на година в рамките на 5 години, което не беше кой знае каква помощ, но с тези пари можеха да си купят някакъв малък инвентар или да си подпомогнат купуването на семена, торове или да увеличат трайното насаждение, което имат. Целта на мярката е преструктуриране на полупазарни стопанства в жизнеспособни, пазарно ориентирани земеделски стопанства. Тя е насочена към полупазарни стопанства, които продават малка част от своята продукция за допълване на дохода на домакинството и използват останалото за домашна консумация, но същевременно притежават икономически потенциал за бъдещо развитие (размер на икономическите единици от 1 ИЕ до 4 ИЕ). Това е временна подкрепа за доходите на тези стопанства, която се очаква да спомогне за преодоляване на трудностите по посрещане на разходите, свързани с преструктурирането на тяхната земеделска дейност и превръщането им в жизнеспособни стопанства.

През предишния програмен период започнахме да им изготвяме пълен пакет консултантски услуги в допълнение на това, че им изготвихме бизнес плана по мярка 141. На практика почти всички (близо 99%) от общия брой подадени заявления по тази мярка за целия период 2008-2012 г. са изготвени от НССЗ. Това безусловно има решаваща роля и оказва положително влияние върху активността на малките земеделски стопанства към мярка141.

. През настоящия програмен период вече има специална тематична подпрограма за малките стопанства, която вече споменахте. С какво тя надгражда помощта, която те получаваха през периода 2007-2014?

. Стратегическата цел на тематичната подпрограма е подпомагане на преструктурирането, повишаване на жизнеспособността и устойчивото развитие на малките земеделски стопанства. Тази стратегическа цел ще се постига чрез интервенции в две приоритетни области:

  • Улесняване преструктурирането и модернизацията на малките стопанства;
  • Поощряване на кооперирането и интегрирането на малките стопанства в селскостопанската и хранителната верига.

 Тематичната подпрограма за малките стопанства е един много добър вариант за тях, за да не се конкурират по мерките, когато кандидатстват с големите стопанства. Така има гарантиран бюджет за тях и помощта се вдигна и вече по сегашната Програма за развитие на селските райони 2014-2020 получават 15 хил. евро, ако участват по подмярка 6.3 Стартова помощ за малки земеделски стопанства.

При отварянето на подмярката през 2016 г. ние изготвихме 2 850 проекта на малки стопанства, но кандидатите бяха около 4 000, а през 2019 г. по втория прием изготвихме 2 056 проекта. Интересът е много голям. С тези пари малкият стопанин може да направи някаква инвестиция, стопанството му има възможност да порасне с някакъв производствен обем, за да се постигне целта на мярката и те да станат по-конкурентни и устойчиви на пазара.

През 2020-та беше отворен целеви прием по подмярка 6,3, който има за цел да подкрепи проекти от сектор „Животновъдство“ (овце, кози, свине и птици), чието изпълнение ще допринесе за повишаване на биосигурността, икономическото развитие и укрепване на малките земеделски стопанства от сектора. Приоритет се дава:

  • на земеделски стопани, чиито животни са били унищожени вследствие на заболяване от Африканска чума по свинете, Чума по дребните преживни животни и Инфлуенца (грип) по птиците;
  • на земеделски стопанства в райони с установено огнище на заболявания;
  • на земеделски стопанства в планински район;
  • на земеделски стопани с образование в областта на ветеринарната медицина и животновъдството.

- Кои са останалите подмерки от тематичната подпрограма и какво съдействие оказвате на кандидатите?

- Освен подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства, има подмярка 4.1.2, която е като голямата 4.1 – Инвестиции в земеделски стопанства, има подмярка 4.2.2 - за преработка и маркетинг за малки стопанства, има подмярка 6.4.2 за неземеделски дейности и разбира се - подмярка 2.1.2, която е за консултации на малките земеделски стопани. Чрез нея ние предоставяме на малките земеделски стопани освен изготвяне на бизнес планове, така и подпомагане през целия период на изпълнение на бизнес плана, както и допълнително 6 консултантски пакета по различни тематики, като стопаните си избират от кое имат нужда в зависимост от профила. Освен това правим изнесени приемни. Друга важна наша цел е да правим трансфер на знания заедно с научни институти и университети. Засилихме дейността си с демонстрации на полето. По мярка 111 от предишния програмен период по няколко големи проекта обучихме над 3 000 земеделски стопани чрез центъра си за професионално обучение.

- Биоземеделието как се вписва в малките земеделски стопанства?

- Разбира се, че го развиват. Освен това се дават повече точки на стопанства в планински район или ако развива биоземеделие. Фактически и инструментите на ПРСР дават възможност малките стопанства да развиват биоземеделие. По принцип то се развива на по-малки площи. Разбира се, че има сертифицирани големи стопанства, но малките са тези, които основно развиват биологично производство. На местните пазари може да бъде открита продукция от такива малки стопанства.

- Какви са преференциите за малките стопанства в планински райони?

- Специално за животновъдството подкрепяните стопанства трябва да са в планински райони. Така беше и по подмярка 4.1.2 за инвестиции в малки земеделски стопанства, както и за подмярка 4.2.2 за преработка и маркетинг на земеделска продукция, така че животновъдните стопанства в планински регион получават преференции за това. В планински район е по-трудно да работиш, предвид екстремните климатични условия, там доходът е по-нисък, ръчният труд е повече в сравнение с полския район, където може да се приложи механизация.

- Още кои подмерки от тематичната подпрограма ще бъдат отворени през настоящата година?

- Очакваме да стартира подмярка 4.1.2 за инвестиции в земеделски стопанства, където те могат да правят различни инвестиции за техника, за създаване на трайни насаждения, да подобрят и разширят стопанствата си. Приоритетни сектори са животновъдство, плодове и зеленчуци и биологично производство. За малките стопанства се очаква да бъде отворена подмярка 6.4.2 за неземеделски дейности, където те могат да развиват всякаква друга дейност извън земеделската. По тази подмярка може и да не са регистрирани като земеделски стопани.

- Изпълни ли си целите тематичната подпрограма?

- Все още малките стопанства продължават да изпълняват своите бизнес планове и да развиват своите стопанства. Предстои да видим дали е изпълнила целите си тематичната програма. Трябва да се знае, че малките стопанства ще продължат да имат нужда от подкрепа. Убедени сме, че малките стопанства създават поминъка, създават качествена продукция и то в сектори, които са много важни за страната ни.

Чрез повишаване на конкурентоспособността на малките стопанства може да се увеличи заетостта и да се постигнат множество вторични ефекти в селските райони на страната като развитието на свързани отрасли, повишаване на доходите, намаляване на риска от селскостопанска дейност, повишаване на квалификацията на работната ръка чрез придобиване на опит и знание, внедряване на иновации в производството и др.

Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства"(ТПП)

 

Подмярка 2.1.2 Консултантски услуги за малки земеделски стопани(TПП)

 

Мярка 4-Инвестиции в материални активи.

Подмярка 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства"(ТПП)

Подмярка 4.2.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематичната подпрограма"(ТПП)

Подмярка 4.4.2 Непроизводствени инвестиции в малки стопанства(ТПП)

Мярка 6-Развитие на стопанството и стопанската дейност.

Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“(ТПП)

Операция 6.4.2 Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитието на малки стопанства(ТПП)

 

Малкото стопанство на Силвия Крумова в с. Скриняно, което вече е пораснало и е станало устойчиво

Инвестиции са направени през предишния и настоящия програмен период на ОСП

 

- Представете Вашето стопанство.

- Отглеждам череши и сливи на площ около 14 дка, които включват както стари, така и млади насаждения.

- От кога се занимавате със земеделие?

- От 2005 година, а от 2009 г. стартирахме проект по мярка 141 от ПРСР. След това продължихме с подмярка 6.3.

- Защо станахте земеделски производител?

- Станах, защото в Кюстендил няма какво да се работи и земеделието е начин на препитание. Едно семейство реално може да се издържа спокойно с едно такова стопанство.

- Защо се насочихте точно към тези култури?

- Защото имахме наследствени земи, които ги върнаха с една малка част череши стари насаждения, с тях започнахме и след това според заложеното по мярката разширихме площите.

- Как и къде реализирате продукцията си?

- Трудно е с реализацията, предимно директна продажба на клиентите или на пазарите в София.

- Продавате ли и през интернет?

- Да, децата се постараха и направиха сайт и пускаме информация и осъществяваме директна връзка с клиентите. Те ни търсят по телефона, но това е на базата на много години работа.

- Как Ви дойде идеята да кандидатствате по мярка 141 в предишния програмен период?

- Заради предизвикателството. Тогава сумата не беше много голяма, но с моя мъж решихме, че ще можем да се справим. Тогава бяхме с овошки и зеленчуци. Сега сме само с трайни насаждения.

- Как се насочихте за консултации към Националната служба за съвети в земеделието, чиито експерти са изготвили Вашия бизнес-план?

- Ако не бяха те, нямаше да се справим. Те подготвиха всичко, документи, съвети и бизнес плана и държа да отбележа, че нито една стотинка не са ни взели. Даже и когато да им се обадим по телефона, винаги се отзовават. Ние специално сме много доволни от тях.

- Кога кандидатствахте по подмярка 6.3 и с какви инвестиции е свързан проектът Ви?

- Мисля, че през 2016 година, като през 2021 г. приключва изпълнението. Направихме нови насаждения. Сливите са ни млади насаждения, които бяха заложени в програмата. Условието беше да се развием много бързо. Развихме се и сега всъщност сме вече големи.

- Защо отново се насочихте към Националната служба за съвети в земеделието?

- Много ясно. След като си доволен от първия път, търсиш същите хора.

- Как се разви стопанството след като инвестирахте с помощта на евросредства?

- Започнахме с 3 дка трайни насаждения, с домати и краставици малко. Сега са към 8 дка череши и 7 дка сливи.

- Смятате ли, че евросредствата са реална помощ за малките стопани?

- Да, те не са много големи, но все пак са някаква помощ. Доколкото дочувам в другите евространи са по-големи помощите и затова там един стопанин може да си позволи да продава продукцията на ниска цена. Много е важно производителят да си продава сам продукцията, за да има смисъл от дейността.

  

Малките стопанства получават подкрепа и консултации от НССЗ

 Снежка Николова от с. Соволяно очаква одобрение на проекта си по подмярка 6.3

- Представете Вашето стопанство.

- Нашето стопанство е малко. Имаме засадени близо 11 дка с череши и сливи, както и още 3 дка за засаждане на сливи, но когато бъдем одобрени по подмярка 6.3.

- От кога се занимавате със земеделие и защо станахте земеделски производител?

- Със земеделие се занимаваме от 2010 година. Ние сме селски труженици. Нашите родители са от селата, ние сме израснали покрай тях. Имаше един период, когато останахме без работа и затова се захванахме със земеделие.

- Имате ли образование в областта на земеделието?

- Такова нямам, но съм посещавала курсове и непрекъснато чета, защото земеделието не е съвсем леко нещо. Без знания няма как да станат нещата.

- Защо се насочихте точно към тези култури?

- Нашият край е черешарски и трайните насаждения са по-лесни за отглеждане, а и искаме да оставим нещо след нас.

- Как и къде реализирате продукцията си?

- На пунктове за изкупуване най-вече, както и в Ботевград, в София, на приятели...

Как Ви дойде идеята да кандидатствате по мярка 141 в предишния програмен период?

- Имахме една позната, която работеше в Службата за съвети в земеделието и тя ни насочи.

- Какво съдействие получихте?

- Абсолютно съдействие във всяко едно отношение. Без тях нищо нямаше да направим. За нас това беше нова материя - като програми, като структура, документите са много. Без съвети, без подпомагане, е доста трудно.

- Каква субсидия получихте и в какво инвестирахте?

- По мярка 141 взехме 7 500 евро. Беше доста трудно в началото, защото нямахме техника. Купихме си най-елементарна техника, за да работим – фрезички, храсторези.

- Кога кандидатствахте по подмярка 6.3?

- По 6.3 кандидатствахме миналата година, като там помощта е 15 000 евро. Но все още нямаме известие дали сме одобрени или не. Чакаме.

- Защо отново се насочихте към Националната служба за съвети в земеделието?

- Защото вече е по-лесно. Те ни познават, ние ги познаваме и при всяка една нужда те са отзивчиви и нещата вървят по- лесно.

- Смятате ли, че евросредствата са реална помощ за малките стопани?

- Горе-долу са добре. Мисля, че би било добре, ако са малко повече.

- Как Европа трябва да продължи да подкрепя малките стопани?

- Може би трябва да бъдем подпомагани за закупуването на повече техника, защото без техника нещата не стават.

 

Целия материал четете в брой Май 2020



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg