- Г-н Белев, какво се случва с реформата в горите?

- В политическото споразумение ясно е записано, че трябва да бъде извършена реформа в горската администрация, като Агенцията по горите се отдели като независима структура. Колкото по-бързо това се превърне във факт, това ще е знак, че политическото споразумение се изпълнява. Като зам.-министър на Министерството на околната среда и водите и като представител на Зелено движение, заставам категорично зад идеята за независима горска администрация. Самият аз над 20 години съм работил в системата и знам колко е трудно в голямото и безкрайно море от проблеми в земеделието, животновъдството, рибарството и пчеларството, контролът върху храните, да се обърне специално внимание на горите. В този смисъл е добре горската администрация да е самостоятелна. Но има и два други фактора, които са ключови за нас – ангажиментът по Зелената сделка, който означава повече и повече гори. Вторият фактор е свързан с необходимостта от реформа в държавните горски предприятия. До края на следващата година те не трябва да съществуват във вида, в който ги познаваме днес – със смесването на държавни и търговски функции. Предстоят дискусии и анализи по този въпрос – какво и по какъв начин ще се случи с 6-те държавни горски предприятия. Те изпълняват големи публични функции, но и частни такива. Все още не знаем каква част от бюджетите, които управляват държавните горски предприятия, отиват за публични функции – за охрана, за опазване и защита на горите и каква част – за разпореждане с дървен материал, изобщо за стоките и услугите, които предлага гората. Този анализ предстои, за да може да бъде взето информирано решение за реформата в горите. И колкото по-бързо се случи това, толкова по-добре за българската гора.

- В каква степен зелените политики са застъпени в Националния стратегически план?

- В момента той е в процедура по изготвяне на екологична оценка и оценка за съвместимост по НАТУРА 2000. Всеки заинтересован гражданин, който отчита влиянието на своята дейност върху околната среда, ще има възможност да изкаже своето становище по тези два доклада. Например, в старата Програма за развитие на селските райони мярката „Пасторализъм“ дълги години беше „затворена“ само в националните паркове и едва тази година, в която старата ПРСР все още се прилага, мярката се отвори към природните паркове. Така се премахва свръхнатоварването на националните паркове и се дава възможност на фермерите да пашуват своите стада в собствената планина, а не да ги прекарват на стотици километри, за да получат субсидии по мярката „Пасторализъм“. Давам този пример, защото считам, че е ключово важно земеделските производители да участват активно със становища по докладите за екологична оценка и оценката за съвместимост. Това е и начин националният стратегически план да бъде по-добър.

- Бихте ли дали още детайли по мярката „Пасторализъм“?

- В Националната приоритетна мярка за действия по НАТУРА 2000, която беше одобрена от ЕК през месец март, са включени всички действия, насочени към подобряване на различните местообитания и видове. Тези ангажименти са хоризонтални, отнасят се за всички оперативни програми, като има и такива, които се отнасят и към Националния стратегическия план. Там дейността за пашуване е насочена към национални и природни паркове и към зони, защитени по НАТУРА 2000. Получава се едно голямо разширяване на субсидирането, за сметка на намаляване на натоварването. Към момента имаме фермери, които желаят да пашуват във високите части на планините, но те искат да са там за месец, тъй като имат паша в останалото време в по-ниски части, което за тях е по-лесно. Ето защо, изискването да са там в продължение на три месеца е проблем. Има и фермери, за които само част от животните влизат в националните паркове, защото сега, за да се даде възможност на повече фермери да се възползват от мярката за пасторализъм, част от животните остават долу и биват изхранвани с фуражи, което води до допълнително оскъпяване. Смятаме, че това разширяване, заложено в Националната рамка за приоритетни действия по НАТУРА 2000, е добро, а и трябва да се отбележи, че независимо от това как се субсидират животните, в последните години те намаляват. Ако искаме да ги подкрепяме, това трябва да става максимално ефективно както за животновъдството, така и за околната среда. Няма смисъл някои животни да се транспортират на 100-тина километра, за да получават субсидии. Имаме пасища, които никой не е ползвал, тъй като за тях не са давани субсидии, и те започват бавно да захрастяват и да се превръщат в гори.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Май 2022