Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 28 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Бяло на черно Брой: Май 2022
Александър Дъков, птицевъд: Ние не искаме пари на калпак. Нямаме нужда от такива подаяния. Трябваше да се направи нещо малко, но навреме, за да има смисъл
Настъпва краят на българското птицевъдство

Александър Дъков, птицевъд: Ние не искаме пари на калпак. Нямаме нужда от такива подаяния. Трябваше да се направи нещо малко, но навреме, за да има смисъл

print

e-mail facebook

 

- Кога стартирахте това птицевъдно стопанство?

- Дейността сме я започнали през 1994 година. В тази ферма сме от 1996 година. Закупихме я на търг от кооперацията. През 1998 година монтирахме клетъчно оборудване, внос от Испания, защото преди това бяхме на стари руски клетки в една друга ферма, в която бяхме под наем. Идеята да купим тази ферма е, за да имаме нещо наше, естествено с банков кредит. Направихме две сгради с инвестиции по Мярка 121.

- Колко птици отглеждате и каква е технологията?

- Във фермата се отглеждат клетъчно 40 хиляди кокошки и още 8 хиляди кокошки подово. През 2019 година направихме скаровия под, а новите евроклетки са от края на 2011 година заради изискванията на ЕС всички животни да бъдат в евроклетки. Оборудването, което сме закупили, като технология, е доста добро и ни позволява да произвеждаме качествена продукция с минимални разходи. Говорим за клетъчното отглеждане. При подовото нещата стоят по коренно различен начин. Разходите са по-големи с близо 30% и това оскъпява продукцията.

Породата е Иса Браун. Внасяме еднодневни пиленца от Чехия. Отглеждаме ги до 16-та седмица и след това ги слагаме в клетките. Полагаме всички необходими грижи за тях. Всички ваксинации. Ние работим с автогенни ваксини, които са направени специално за нас в Германия. По този начин сме убедени, че птиците ни са здрави и съответно в яйцата няма да има салмонела или коли бактерии. Все пак снабдяваме много сладкарници, детски кухни, детски градини и ние трябва да сме на ниво.

- Има ли разлика в качествата на яйцата при двата вида отглеждане?

- Начините на отглеждане са различни, но продуктът е един и същ. Пакетираме ги в различни опаковки, яйцето има различен код и все пак крайният потребител може да си избира. За съжаление, малко хора знаят какво стои зад този код.

- Как изхранвате птиците?

- Имаме собствена фуражна кухня. Произвеждаме по 6 тона фураж на ден. Произвеждаме повече, само когато имаме подрастващи птици. Храненето е на воля при нас. Фуражът е качествен. За вегетарианци е, с растителни протеини. Не ползваме животински протеини, въпреки че от края на миналата година Европейската комисия разреши ползването на животински протеини, защото растителните станаха доста скъпи.

- Как Ви се отразява цената на суровините за фуража?

- Вече година и нещо сме на загуба и сме на края на силите си да произвеждаме качествена продукция. Ако така продължава, няма да зареждаме нови стада и ще приключваме, защото след 27 години това са най-трудните времена, които преживяваме.

Слънчогледът и соевият шрот станаха безбожно скъпи. Не можем да храним птици със супер скъп фураж. Зърното е над 600 лева, слънчогледовият шрот мина вече 900 лева с ДДС. Соевият шрот вече мина 1200-1300 лева, пък всъщност 70% от цената на яйцето се формира от цената на фуража и ние не можем да си я позволим.

Ние всъщност пресмятаме колко фураж е отишъл за производството на едно яйце. Това за нас е важният параметър. Една млада птица снася едно яйце със 110-120 грама фураж, докато възрастната може да стигне до 140- 160 грама за едно яйце. При подовото направо удряме 200 грама фураж. Така че, нещата не са добре. Имате редкия шанс да присъствате на края на българското птицевъдство - това е истината.

Ако видите утре яйца в магазина по 0.30-0.35 стотинки от търговеца, да знаете, че този производител ги е продал на загуба. Може да бъдете убедени. Нашите сметки показват на сегашните цени едно яйце са между 25-26 стотинки без ДДС.

Така че, ако влезете в един германски супермаркет и видите яйца на 2,20 евро за 6 броя, в България може да си купите 3 пъти по-евтино днес. Утре просто няма да има кой да ги произведе, защото няма да остане никой от нас. Имам колеги, които прекратяват дейността. Пред нас стои същата дилема.

- Какъв механизъм на подкрепа трябва да приложи държавата?

- Нас никой не ни е подпомагал по Ковид мерките. Загубихме много по време на пандемията заради затварянето на хотели и ресторанти. Намалихме драстично продажбите си към туризма. Останахме с едно свръхпроизводство. Всъщност, ние имахме много малко нужда държавата да ни помогне, но трябваше да го направи навреме. Това не се случи и нашите проблеми се задълбочиха. Станаха все по-сериозни и в момента вече няма решение. Ние не искаме пари на калпак. Нямаме нужда от такива подаяния. Трябваше да се направи нещо малко, но навреме, за да има смисъл.

Имаме разписани едни помощи за хуманното отношение към животните. Тези пари на нас ни ги дават, защото сме изпълнили определени изисквания.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Май 2022



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg