- Г-н Римпев, да започнем от началото. Всеки агробизнесмен си има история. Вашата история каква е?

- Нашата история е много кратка, защото реално сме в този бизнес от 2019 година. Тогава внесохме първите 300 животни от Испания. Породата е Асаф. В Испания тази порода се развъжда най-успешно.

- А колко струваше едно животно?

- Цената тогава беше 400 евро. Първоначално направихме внос от 300 животни, след което внесохме още два пъти по 300. Общо 900 животни.

- На едро сте пазарували…

- Това е бизнес, който ако се стартира с малко животни, почти никакъв ефект не можеш да получиш. Идеята беше да се стартира с повече животни, млечна порода.

Първоначално с европроект изградихме една основна сграда, която е четири декара. Впоследствие разбрах, че помещението е доста малко. Наложи се да изградим втора сграда, в която се побират 700 животни. Общо трябва да станат около 2000. В момента са 1400 възрастни животни.

- Кога ще станат 2000?

- Ние вече не купуваме животни. Произвеждаме ги при нас. Надявам се до края на годината или началото на следващата да достигнем тази бройка. Ще се стремим да отделяме тези, които са за продан.

- Другите Ви съдружници с какво се занимават?

- Ние сме четирима съдружници. По принцип сме се занимавали със съвсем различен бизнес. Странични дейности имаме, всеки прави нещо различно. Основният ни бизнес беше кабелна телевизия в регион Монтана. Преди десетина години я продадохме. Изградихме един хотел, който е близо до гр. Вършец. Наши познати бяха започнали да изграждат такава ферма по по-ранен прием на мярката 4.1 и те ни казаха, че е много интересно. И от там тръгнаха нещата. Към момента аз основно се занимавам с развитието на фермата.

- А бизнесът на Вашите съдружници печеливш ли е?

- Ако не беше печеливш, фермата просто нямаше да съществува.

- След като никой от четиримата не е бил животновъд, какво търсите в животновъдството?

- Някаква авантюра. Аз открай време съм харесвал животни, но съм ги гледал на поляната или на снимки.

- Как се справяте с високите цени на фуражите?

- През последната година храните за животните станаха ужасно скъпи. Увеличиха се два пъти, а пък цената на млякото не се е увеличила два пъти. Общо взето, не можем да догоним тази разлика, която се получава от цената на храната до стойността на млякото. Много е трудно.

Тази година субсидиите бяха намалени, което допълнително затруднява нещата. За мен без адекватно субсидиране на животновъдния сектор, скоро време няма да има животни.

- Не сте ли мислили да произвеждате сами суровините за фуражите?

- Собственото производство на фуражи е една далечна идея, защото това е съвсем друг вид бизнес, свързан със закупуването на нова техника и на земеделски земи. Това е една дейност, която е свързана с доста труд и финанси. Още сме на етап обсъждане как да го направим. В момента имаме около 1400 дка ливади, които ги обработваме и добиваме от тях някакво количество сено.

- Имате едно чудесно стадо, а казвате, че нещата са зле.

- Така е, при условие, че това са доста елитни животни, които дават относително добро количество мляко. Според мен е грешно самото субсидиране. Не може стадо, което е високомлечно, да се субсидира на глава животно, а не на литър мляко и да го сравняваме със стадо, което е за месо. Това са две коренно различни неща.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Май 2022