Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Четвъртък, 28 Март 2024

Брой ноември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Иновации Брой: Юни 2022
Наука и практика заедно за No-Till в България
Проект по подмярка 16.1 на ПРСР 2014-2020 г. цели разработване на иновационна система за вземане на решения при консервационно земеделие

Наука и практика заедно за No-Till в България

print

e-mail facebook

 

Идеята, провокирана от предизвикателствата в земеделието

През последните няколко години производителите на зърнени и маслодайни култури са изправени пред сериозни предизвикателства. Разходите под формата на ренти за земя, горива, торове и прeпарати, работна ръка и др., постоянно се увеличават. Промените в климата също оказват негативно влияние - поредни години с топла и суха зима, продължително засушаване през активната вегетация на културите или екстремни валежи и силни ветрове, които водят до ерозия на почвата и директна загуба на плодороден слой и растения в полето. Преди пандемията от Covid 19 и войната в Украйна, когато беше замислен проектът, силната конкуренция не позволяваше повишаване на изкупните цени на зърнените култури. Така постепенно маржът на печалба в сектора с всяка година се понижаваше. При тези обстоятелства много фермери започнаха да търсят генерална промяна и трайно решение, за да подобрят съществено своята ефективност и стопанството им да остане печелившо. Подобна ситуация е съществувала в САЩ, Аржентина преди 30-40 години и решениeто е билo преминаване към нулеви или минимални обработки на почвата. Особено печеливши са били тези промени в засушливите райони, засегнати от различи видове ерозия.

В Европа консервационни обработки се обсъждат активно отскоро във връзка с промените в климата и възможността чрез тях да намалим въглеродни емисии и парников ефект. У нас подобен опит е имало през 80-те години на миналия век, но той се оказал неуспешен поради липса на подходяща техника или познания. Все още у нас има много противници, включително и сред академичните среди, които твърдят, че подобна технология не е приложима у нас. Основните аргументи срещу тази технология са свързани с това, че нашите почви са много различни, вкл. тежки и студени и не са подходящи. Малкото валежи не са достатъчни за по-бързо преодоляване на уплътнената почва, пролетта е твърде студена и се закъснява със сеитбата, а когато се засее, периодът става сух.

По отношение на болести, вредители и плевели също има реални опасения, че те се развиват по-силно при липса на загробването им в почвата в края на сезона. При толкова много страхове производителите дори да направят първи стъпки след 1-3 години, често бързо се отказват, защото не постигат очаквания резултат и губят посоката за развитие.

Така описаната ситуация накара група фермери от цялата страна, прилагащи минимални обработки върху част или изцяло върху обработваните от тях площи, да се обърнат към Центъра за Интегрирано Управление на Болести по Растенията към Аграрен Университет-Пловдив (АУП) за съдействие.

Най-много колебания и казуси от практиката земеделските производители имат относно това какво се случва с органичното вещество, микроорганизмите в почвата и как да променим по-бързо нейното здраве. Опитът от чужбина е много полезен, но би следвало да се адаптира и изпита при местни условия. У нас почвите са много разнообразни, а ротацията на културите - много по-кратка и еднотипна от тази напр. в някои райони на САЩ, а и условията чисто климатично са много по-различни от тези в Аржентина, Бразилия. В тези страни преходът е бил по-лесен, особено където преди това е имало пасища с оструктурена почва и многогодишни треви. Там и напр. в Украйна очакваните добиви са по-ниски, както и наемът за земята, докато в Добруджа и др. региони нашите фермери нямат право на грешки и по-лоши икономически резултати именно поради високите постоянни разходи. Така се налага изводът, че експериментите в България са единственият верен подход за получаване на обективна информация за прилагането на минимални обработки. Взаимодействието между двете страни: науката в лицето на Аграрен университет Пловдив и практиката – зърнопроизводителите, има редица предимства. Университетът изготвя методология за провеждане на полски опити по места, проследява прецизното им изпълнение и анализира резултатите. Началото на нулевите обработки винаги обаче е било инициатива на самите земеделски стопани.

Формалната структура – Оперативна група по подмярка 16.1

Идеята фермери, практикуващи минимални обработки да потърсят научна експертиза, консултации и изцяло научен подход, да създадат работещо звено за взаимен обмен на информация, за споделяне на добри практики и грешки възниква много по-рано от обявяването на условията по подмярка 16.1. Още през юни 2019 г. се състоя първата работна среща в гр. София по инициатива на няколко фермера, като тогава се обмисля сформирането на работна група и се търсят формални способи за партньорство. Още от самото начало повечето участници са узрели за идеята и необходимостта от създаване на нова, иновативна система за вземане на решения при полски култури и консервационно земеделие, която да им помогне да преодоляват съпътстващите трудности. Избраният подход на сътрудничество е опит да се подобри връзката между наука и практика, между земеделските стопани с конкретните им въпроси, практически казуси и научните звена, които имат капацитета да предложат по-правилен подход за тяхното решаване. Възможността по подмярка 16.1 да се финансира проект за подобно сътрудничество ускори създаването на оперативната група. Проектът беше подаден и одобрен за финансово подпомагане по ПРСР в рамките на първия прием. За нелекия път до финансирането и трудностите в изпълнението на изискванията на подмярка 16.1 ще разкажем в следващ материал.

Участниците

Оперативната група „Иновативно земеделие за висока ефективност“ представлява обединение в социална система на ключови участници: зърнопроизводители от основни земеделски региони на страната като областите: Варна, Шумен, Плевен, Ловеч, Враца, София, Ямбол и Бургас. Повечето участници имат поне двегодишен опит в прилагането понякога „на сляпо“ и чрез подхода „проба-грешка“ на елементи от консервационното земеделие.

Земеделските стопанства, в които проектът се реализира, са:

  • „БЛУПЛАН” ЕООД, водещ партньор с управител Иван Георгиев и обработващ земи в София област – основно в община Елин Пелин и Ихтиман.
  • „АГРО-К.П” ЕООД с управител Георги Хаджийски. Обработва земеделски земи в Северозападна България – област Враца, Монтана.
  • „ДЖИ АГРО - ГАЛИН ВЕЛЕВ” ЕТ с управител Галин Велев, обработва земеделски земи в Югоизточна България – област Ямбол.
  • „АГРОТРЕЙД КОМЕРС” ООД с управител Марин Маринов, работещ в Централа България – област Плевен.
  • „АМС АГРО ГРУП” ООД с младия управител Александър Сотиров и земи в Югоизточна България – област Бургас.
  • „АГРОСТРОЙ” ЕООД с представляващ Мартин Драганов от Североизточна България – област Шумен.
  • „К-ЕИ-Г” АД, представлявано от Гален Илиев с крупно земеделско стопанство в област Варна.
  • „ДЕМЕТРА АГРО 86“ ЕООД с управител Веселин Шойков с участие в проекта със земеделски земи от необлагодетелствани райони – област Ловеч.

Ключов участник е Аграрен университет-Пловдив с екип от експерти, подбрани така, че да дадат максимална експертиза за основните аспекти на проблема.

Това са Звездомир Желев – координатор на цялата експериментална дейност по проекта. Той има над 10-годишен опит в катедра Фитопатология на АУП, специализирал в редица водещи световни научни центрове в Европа, Израел и САЩ Интегрирана растителна защита и епидемиология на болести по растенията. Останалите експерти са: Мирослава Каймаканова - главен асистент в катедра „Физиология и биохимия на растенията“, Мариана Петкова - магистър по растителна защита и доктор по молекулярна биология от Университет в Кобе (Япония), Недялка Палагачева - член на катедра „Ентомология“ към АУП, Аньо Митков - преподавател в катедра „Земеделие и Хербология“ и проф. Иван Пенов - програмист и икономист.

Именно чрез обмена на опит, знания, факти, идеи, чрез системно мислене, чрез регулярни срещи и чрез споделяне на знания – от една страна, научни, от друга - практически и предприемачески, може да се изгради ефективна, полезна система за взимане на решения, които да доведат до повишаване на ефективността на стопанствата, прилагащи минимални обработки.

Цели и очаквани резултати

Чрез четири основни групи експерименти върху предоставени от фермерите земеделски площи общо над 2300 дка и ползвайки опитни полета на научното звено, в рамките на 3 стопански години ще се разработи нов организационен метод - Иновационна система за вземане на решения при консервационно земеделие, с цел висока ефективност и подобряване на почвеното здраве. Тя ще включва мрежа за обмен на информация за пренос на ръжди и развитие на др. болести. Ще се разработи научнообосновано и статистически доказано сравнение при отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица между четирите основни вида обработки на почвата:

  • оран/дисковане
  • нулева обработка
  • минимални обработки
  • ивична обработка

Резултатите ще включват комплексни анализи - физични, химични, биологични, икономически. Сравняване на четири основни за практиката начина на обработка на почвата и как всеки един от тях влияе върху:

  • добива – количествено, качествено
  • икономически показатели – разходи на единица площ и за единица продукция, рентабилност
  • почвеното здраве - микробиален състав, дишане на почвата, активен въглерод
  • хумуса, общия азот, калий, фосфор и др. основни микро- и макроелементи
  • физичните свойства на почвата – уплътняване в различи слоеве, устойчивост на агрегатите, водопропускливост и влагоемност
  • плътност на дъждовните червеи
  • болести, насекоми, нематоди, плевели.

Специално внимание ще се отдели на влиянието на междинните култури върху почвата и основните култури. Като минимум са заложени опити с комбинации от нематодоустойчива ряпа, ръж и елда.

Въпросителните при междинните култури са много, но най-важните от тях са как да адаптираме тези култури към неблагоприятния климат в страната за тяхното отглеждане – сухи лято и често суха есен, студена зима. Опити в АУП с различни видове и сортове междинни култури ще обогатят базата данни и приложимостта им в производството. Специално внимание ще бъде обърнато върху това как те влияят в положителна или отрицателна посока на почвените нематоди основно при пшеницата.

 

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Юни 2022



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg