Ние сме обичайните заподозрени. Така се шегуват със себе си обичайните участници на фермерския пазар в София пред сградата на Министерството на земеделието. Вече пета година всяка сряда предлагат на краен клиент своята продукция.
Денка Георгиева от село Исперихово, община Брацигово, е един от ветераните. Собственик е на цехче за сладка, сиропи, сушени плодове и зеленчуци. По-голяма част от суровината, която преработва, е произведена в семейното стопанство. Питаме я върви ли пазара по време на Ковид? „Нещата доста се промениха и като цяло търговията е в по-малък размер и производството ни намаля. Да се надяваме, че ще отмине и гледаме с надежда в бъдещето.“
Ако бъде разработен локален пазар, това би било по-добра възможност за малки производители като Денка. Донякъде би било по-добре, споделя производителката, но допълва, че „ако не беше този пазар, организиран от фондация Биоселена, просто нямаше кой да разбере за нас от село Исперихово.“
Енергийната криза удря и земеделските производители. Как оцеляват? „Как оцеляваме. Сметката за тока, който ползваме за сушилнята на плодовете и зеленчуците, е доста висока. Може би този месец ще работим да изплатим тока, който го имаме като сметка.“
Пчеларят Теодор Пушкаров в едно от вечно усмихнатите лица на пазара. Той отглежда 150 пчелни семейства в региона на планинското село Мелене, близо до Монтана. От Ковид кризата не се оплаква. „Интересно, аз имах опасения, че няма да е много добре работата, но съм доволен. Ноември и декември бяха доста силни месеци. Хората доста добре пазаруваха. Сега търговията продължава да върви, така че засега съм ОК. Лично аз поне.“
На фермерския пазар се забелязват по-високи цени на фермерските продукти. Поскъпването е с около 10%. То обаче не покрива огромния скок в цената на тока, например. „Как оцеляваме с повишените цени на нафтата и на тока? Нещата стават сложни. Трудно е. Не знам как ще бъде. Не можем да вдигнем цената на меда до безкрай. Нали трябва да бъде компромис.“
Теодор сам се грижи за своите 150 пчелни семейства. „Сам. Няма мърдане. Производител съм и на отводки. Имам доста заявки. Трябва да вдигнем бройките, а няма кой да работи. Нещата стават много сложни.“
На пазара отново е Младен Кузманов, който предлага яйца - пъдпъдъчи и от свободно отглеждани кокошки.
„Няма студ. Няма пек. Всяка сряда сме тук, защото това не е продукция, която може да се съхранява и да се прави като компотите, трябва да се пласира. Тук съм си създал една постоянна клиентела и освен това зареждам два магазина. Родом съм от град Берковица. От двейсет години живеех в София, обаче вече от осем години съм в Царичина и се занимавам с пернати животни. Започнах с пъдпъдъци. Бяха 50. Сега са над 400. От там се запалих по екзотични кокошки, обаче в тях хляб няма, защото са само за красота и преминах на свободно отглеждане на кокошки носачки.“
Цялата инвестиция в своето стопанство Младен Кузманов е извадил от джоба си. „Досега един лев субсидия не съм взел. Всичко е със собствени средства, собствено желание и усърдие.“
Христо Василев също е от постоянното присъствие на фермерския пазар пред земеделското министерство. Отглежда 60 крави във Врачанското село Нефела, а в столицата предлага млечни продукти.
Животновъдите също оцеляват трудно. „Ние се радваме, когато излезем на нула и си покрием разходите и дори печалба може и да нямаме. Важното е да си покрием разходите, защото токът ни е много висок. Фуражът ни е ужасно висок. То всичко се вдигна.“
Питаме Христо Василев повишил ли е цената на своята продукция. „Да. То е неизбежно, иначе няма как да оцелеем. Вдигнахме цените, защото и работниците вече взеха да искат по-голямо заплащане. Няма как.“
Хлябът, приготвен с жив квас, е лична кауза за семейството на Мирослав Илиев. „Произвеждаме от брашното до крайния продукт сладкарските изделия и хляба с квас. Хлябът с квас е нещо страхотно и доста трудно се прави. Изисква се доста майсторлък.“
Хлебозаводи вече затварят врати. Критично е оцеляването и за малките преработватели. „Работниците сме аз, жена ми и още две колежки, които помагат за цялото производство, и един човек, който прави брашното в мелницата. Не може да се говори за печалба. Трябва да оцелеем.“
Фермерските пазари дават още един шанс за реализация на продукцията, смята Илиев. „Добре, че са пазарите, защото има една традиция хора, които се интересуват от здравословни, чисти и натурални храни да идват при нас. Вече си имаме клиенти, които ни познават и ни се доверяват, което е доста приятно.“
Мирослав Илиев също е бил принуден да вдигне цената на своите продукти. „Наложи се, защото цената на зърното е над 50-60 стотинки вече, което води до поскъпване на брашното и на крайния продукт.“