Тази награда изненада ли е за Вас?

Наградата беше голяма изненада за мен, защото е голямо отличие на национално ниво. Това е висока оценка и много благодаря на Фондация ”Еврика” за това отличие.

Разкажете за Вашето стопанство.

Развивам съвсем традиционно пчеларство, без някакви супер иновации. Отглеждам 270 пчелни семейства, разделени на два пчелина. Използвам техника на средно ниво. Практикувам подвижно пчеларство, което е малко по-различно от традиционното и е по-трудно, защото, за да се преместят семействата, се изискват огромни усилия. Преместването става предимно нощем и рано сутрин – зависим съм от климата и от други хора.

Какъв финансов ресурс се иска за практикуването на подвижно пчеларство? Имате ли партньорство с градинари?

В нашия район, дори смея да кажа в цяла България, е много рядко разпространено превозването на пчелни семейства, с цел опрашване на овощни градини или други култури. Все още нямаме тази култура да поканим пчелари да извършват опрашителна дейност. Въпреки това, все по-често чувам за обратна връзка – това, че съм закарал пчелните семейства на определена паша, е допринесло за по-добри добиви, по-добро опрашване и все повече земеделци ни приканват да си закараме пчелните семейства на техните масиви, но съвсем безплатно.

Доволен ли сте от подкрепата на държавата в сектор „Пчеларство“?

По-скоро не. Пчеларската програма вече приключи и дейности по опрашването са включени в стратегическия план. Много е бюрократичната работа по организацията на един временен пчелин и това трябва се върши паралелно с останалата работа. Рядко намираме подкрепа и в горски райони, и в земеделски райони, трудно можем да си намерим място, по-скоро хората смятат, че кошерите пречат. Но напротив - те могат да помагат.

Как гледате на тази вечна война между пчелари и земеделци?

Битката все още върви. Основното е да бъдем хора. Има си точни, конкретни и ясни правила, които ако се спазват, не бихме имали никакъв проблем.

Системата ЕПОРД работи ли?

Системата ЕПОРД ни уведомява, че земеделците ще пръскат. Обаче има безброй случаи, в които земеделците не обявяват, че ще пръскат в светлата част на деня, което е забранено при цъфтяща растителност и действително пречи много. Бих казал, че засега при нас, в региона на Нова Загора, имаме разбирателство със зърнопроизводителите, за което им благодаря. Те пръскат нощем - къде с разрешени, къде със забранени препарати, но въпреки всичко, нощното пръскане не причинява умиране на пчелните семейства. Много често пчелите стават агресивни, дори супер агресивни, но това е по-малкото зло. По-страшно е да умират. Всичко е въпрос на разум и на диалог, понеже разумните хора реално виждат ползата от пчеларството.

Защо има толкова много пчеларски организации?

Това е типично по български. Манталитетът на българина е такъв, че всеки дърпа чергата към себе си. Всеки иска да се справя сам с определени проблеми. На практика виждаме по света какво става. Когато всички се обединят и кооперират - тогава постигат най-високи резултати. При нас го няма това нещо. Няма единомислие, първо. Второ, няма конкретни цели и решения, и трето - отношението на държавата не е толкова благоприятно, че да отвори диалог между асоциации, организации и сдружения за съвместна работа.

На първо място, трябва да се формира една организация, работеща, с ясни цели и с хора, които са готови да застанат срещу държавния апарат и да се борят за постигане на всичко, което години наред е изоставало. Виждам, че е много трудно да се организираме и да наваксаме онова, което сме пропуснали през годините. За момента не виждам коя организация би могла да го направи. Виждам успешни опити. Надявам се това да продължи и наистина да има обединение, което да е полезно за всички.

Винаги ни дават за пример съседни страни като Сърбия, Гърция, Румъния. В Румъния, например, пчеларите са имали много по- голям кръг от мерки, по които да кандидатстват през миналия програмен период, защото е имало кой да тича за тях и да изисква да бъдат въведени. Европа дава. Европа е отворена, стига някой да поиска и да го поиска така, че да може да се вземе.

Каква е ситуацията в момента на пазара?

Ситуацията с пазара до миналата година беше плачевна, от тази година вече е трагична. От началото на войната, освен че цената се срина, няма и сделки, дори и на ниска цена. Виждам колеги, които са принудени да продават на ниска цена, защото нямат други доходи. Има залежаваща продукция от минала година. Следващото е вносът на мед от Китай и Украйна, който се пакетира у нас и се изнася за държави като Германия, с етикет български мед. Той е с ниска цена и ниско качество.

Ние сами си подбиваме цената на меда, понеже за голяма част от пчеларите пчеларството е допълнителен доход. Ходят на работа, занимават се второстепенно с пчеларство и това в един момент ги кара да се отърват от продукцията си на ниска цена. Това срива допълнително пазара.

Доколко науката трябва да присъства в пчеларството?

Науката трябва да присъства в пчеларството точно сега, понеже имаше много висока смъртност през есента. Науката трябва да се намеси, защото се говори за най-различни теории и заболявания, които всъщност няма кой да потвърди и трябва да имаме компетентните органи и изследвания, които да покажат каква е причината за тази смъртност. Как да се справяме с нея и как да бъдем устойчиви.

На каква цена в момента се изкупува медът?

В момента се изкупува от 4.50 до 6.80 -7 лева в зависимост от това дали е конвенционален или е био, и в зависимост от вида на меда. Миналата година продавахме на 5.80 лв. Тази година пак продадохме на 5.80 лв., но като вземем предвид инфлацията, веднага разбираме, че това е 20 процента спад в цената.

 

 

Автор: Анета Божидарова

Целия материал четете в брой Март 2023