Изпълнението на стандартите за добро земеделско и екологично състояние е условие за получаване на пълния размер на подпомагането на земеделските стопани в новия програмен период 2023-2027. Девет са стандартите за добро земеделско и екологично състояние, които ще допринесат за изпълнение на специфичните цели в областта на климата, околната среда и биоразнообразието.  

Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) са задължителни за изпълнение от всички земеделски стопани, собственици и/или ползватели на земеделски земи, бенефициери по:

Интервенции под формата на директни плащания (чл. 16 от Регламент (ЕС) 2021/2115)

1. Необвързани с производството директни плащания:

• основното подпомагане на доходите за устойчивост;
• допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост;
• допълнителното подпомагане на доходите за млади земеделски стопани;
• схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните (еко-схеми).

2. Обвързани с производството директни плащания:

• обвързаното с производството подпомагане на доходите;
• специалното плащане за културата памук.

Плащания за малки земеделски стопани, съгласно чл. 28 от Регламент (ЕС) 2021/2115.

Интервенции в областта на развитието на селските райони (чл. 69, 70, 71 и 72 от Регламент (ЕС) 2021/2115.

Плащания или подпомагане по отношение на:

• поети задължения в областта на околната среда и климата и други задължения в областта на управлението;
• природни или други специфични за района ограничения;
• специфични за района неблагоприятни аспекти, произтичащи от някои задължителни изисквания.

Кои са стандартите?

ДЗЕС 1: Поддържане на съотношението на постоянно затревените площи (ПЗП) към земеделската площ на национално ниво и на ниво стопанство.

Съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, не трябва да намалява с повече от 5% спрямо референтното съотношение от 13.17%, определено през 2018 г. Съотношението се поддържа ежегодно на национално ниво.

 При спад на съотношението с повече от 5% през съответната година, земеделските стопани на ниво стопанство, които са преобразували постоянно затревени площи и са допринесли за намалението на съотношението през съответната година спрямо предходната, се задължават да възстановят разораните през съответната година постоянно затревени площи.

ДЗЕС 2: Опазване на влажни зони и торфища.

В границите на влажните зони и торфищата, при всички видове земеделски площи се забраняват:

• всички дълбоки почвени обработки, свързани с обръщане на почвения хоризонт (дълбока оран - 20-35 см или плитка оран 10-20 см), дълбоко разрохкване (60–80 см);
• пресушаването и дренирането;
• преобразуването и разораването на постоянно затревените площи;
• изгарянето на растителността;
• използването на минерални и органични азотсъдържащи торове и продукти за растителна защита.

Стандартът се прилага от 2025 г., съгласно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.

ДЗЕС 3: Забрана за изгаряне на стърнища.

Забранява се изгарянето на стърнищата, освен по фитосанитарни причини, установени по съответния ред и придружени с документ от компетентен орган, указващ размера на площта, за който се прилага.

ДЗЕС 4: Изграждане (поддържане) на буферни ивици по протежението на водните течения.

Забранява се използването на минерални и органични торове, както и на продукти за растителна защита в буферните ивици:

• с ширина минимум 5 метра на равнинни площи (до 5,0%, или до 3о), по протежение на повърхностни водни течения (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;
• с ширина минимум 10 метра на равнинни площи (до 5,0%, или до 3о) при торене с течна фракция на оборския тор;
• с ширина минимум 10 метра при торене на площи при наклонени терени (до 10,0% или до 6о);
• с ширина минимум 50 метра при площи с остър наклон - ≥ 6% наклон (над 6о).

Буферните ивици да отговарят на следните критерии:

Минималната ширина на буферните ивици е определена на 5 метра при равнинни терени и повече – 10 и 50 метра при наклонени терени.

Буферните ивици по протежение на повърхностните водни обекти (течения) трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстовидни или дървесни видове.

Буферните ивици при оризовите клетки по протежение на напоителни и отводнителни канали са с минимална ширина – 2 метра.

ДЗЕС 5: Управление на обработката на почвата, намаляване на риска от деградация на почвата и ерозия, включително отчитане степента на наклона

За ограничаване на ерозията на парцели с наклон ≥ 10% се прилага:

• За всички обработваеми земи, почвообработващите операции се извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена (контурна обработка);
• За трайни насаждения, отглеждани на наклон върху застрашени от ерозия почви, обработката на почвата се извършва напречно на склона или по хоризонталите, или се извършва едно от следните противоерозионни действия: терасиране, оформяне на буферни противоерозионни ивици.

Не се извършват механизирани дейности за обработка на почвата върху наводнени или преовлажнени почви в цялото стопанство.

ДЗЕС 6: Поддържане на минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни.

В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период (01 юни до 31 октомври).

В земеделско стопанство с наклон ≥10 %, през периода от 01 ноември до 15 февруари е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка.

Изискването за минимална почвена покривка за периода 01 ноември до 15 февруари не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на растителното покритие.

За поддържането на минимална почвена покривка може да се прилагат следните практики:

• оставяне на презимуващи или фуражни култури;
• оставяне на растителните остатъци от предходната култура, включително стърнища, самозасети площи от предходната култура;
• засяване на покривни култури или мулчиране.

При трайните насаждения, за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта на стопанството, се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване с покривни култури.

Чувствителен период: период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия, екстремно засушаване).

При парцели с наклон до 10% е определен чувствителен период от 01 юни до 31октомври на съответната година.

ДЗЕС 7: Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода.

На обработваема земя с площ ≥ 10 ха, земеделският стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на ниво парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си. Отглеждането на вторична/допълнителна култура на съответния парцел се счита за извършена ротация.

След третата година, земеделският стопанин е длъжен да гарантира, че всички парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура на отглеждане.

Горните правила не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и угари.

Вторична/допълнителна култура означава земеделска култура, с различен от основната култура вид, и засадена/засята на един и същи парцел през съответната година. Вторична култура се счита за ротация, ако е засята/засадена непосредствено след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура.

От изискването могат да се изключат следните случаи:

а) когато повече от 75% от обработваемата земя се използва за производството на треви или други тревни фуражи, засята е с бобови култури, оставена е под угар или съчетава тези употреби;
б) когато повече от 75% от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производство на треви или други тревни фуражи, или за производство на култури под вода (оризища) през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби;
в) когато обработваемата земя на стопанството е с размер до 10 хектара;

Земеделските стопани, сертифицирани за биологично производство в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, се считат за спазващи изискванията на настоящия стандарт за ДЗЕС 7.

ДЗЕС 8: Минимален дял от обработваемата земя, предназначен за непроизводствени нужди и обекти; запазване на особеностите на ландшафта и забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и през периода на отглеждане на птиците върху цялата земеделска площ.

1) Стопанство с обработваема земя над 10 ха включително, трябва да задели и поддържа поне 4% от обработваема земя за: непроизводствени площи и обекти (характеристики на ландшафта), включително земя, оставена под угар.

2) Стопанство с обработваема земя над 10 ха, при условие че стопанството включва и отглеждането на междинни, покривни култури, азотфиксиращи култури, трябва да поддържа поне 7% от обработваемата си земя за непроизводствени площи и обекти (характеристики на ландшафта), включително земя, оставена под угар.

В този случай земеделските стопани следва да отделят минимален дял от 3% за непроизводствени площи и обекти, включително за угар.

За целта на този стандарт, междинните култури се изчисляват с тегловен коефициент от 0,3.

Междинни, покривни или азотфиксиращи култури, както и при особеностите на ландшафта се отглеждат без използване на продукти за растителна защита.

3) Когато земеделски стопанин се ангажира да отдели най-малко 7% от обработваемата си земя за непроизводствени площи или обекти, включително земя, оставена под угар, в рамките на подобрена екосхема в съответствие с чл.31, параграф 6 от Регламент 2115/2021 делът, с който се покрива спазването на настоящия стандарт за ДЗЕС, се ограничава до 3%.

Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите характеристики на ландшафта чрез:

• забрана за изрязване на жив плет и дървета по време на размножаването и отглеждането на птици (от 1 март до 31 юли);
• запазват се полските граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
• запазват се съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
• опазват се постоянните пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima), аморфа (Amorpha fruticosa) и др.

Приложими изключения:

• Стопанства, с обработваема земя до 10 хектара;
• Стопанства, в които повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ;
• Стопанства, в които повече от 75% от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби.

Елементи на ландшафта са:

• Синори (полски граници) с широчина между 1 и 15 м, върху които не се произвежда земеделска продукция; коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент - 1,5;
• Живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина от 1 до 5 м; коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент -1,5;
• Земя, оставена под угар (на 1 m2) - площ, на която през годината не се допуска производство на земеделска продукция и е с тегловен коефициент 1;
• Тераси - почвозащитни формирования върху наклонени земеделски площи. Коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент - 1,5;
• Отделни дървета с корона с диаметър не по-малък от 4 м; коефициент за преобразуване за 1 м2 – 20 и тегловен коефициент - 1,5;
• Дървета в редица с корона с диаметър не по-малък от 4 м, като разстоянието между короните не надхвърля 5 м; коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент - 1,5;
• Дървета в група (полигонен елемент), като дърветата са свързани от застъпващи се корони и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0,3 хa и тегловен коефициент – 1,5;
• Дървета в постоянно затревена площ - дървета в редица налични в обработваема земя или постоянно затревена площ, с корона с диаметър не по-малък от 4 м и разстояние между короните не повече от 5 м.
• Буферни ивици - площи с широчина от 1 до 15 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни течения. Върху буферните ивици не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба. Коефициент на преобразуване - 6 и тегловен коефициент – 1,5;
• Ивици хектари, отговарящи на условията за подпомагане, по краищата на гори (за 1 m2) - без производство; коефициент за преобразуване – 6 и тегловен коефициент -1,5.

ДЗЕС 9: Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните на НАТУРА 2000.

Екологично чувствителни постоянно затревени площи са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в "Държавен вестник" по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗБР. Постоянно затревените площи в зони по НАТУРА 2000 са включени в рамките на слой „Екологично чувствителни постоянно затревени площи”. Те не трябва да бъдат разоравани или преобразувани.

Кои са новите агроекологични интервенции, заложени в Стратегическия план

Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство

Въвеждането на устойчиви култури и сортове може да подобри съхранението на водорода в почвата и да допринесе за намаляване на загубите в добива и качеството в екстремни години, поради различията в адаптивността им. Очакваният принос от прилагането на практики от интегрираното управление на вредители и намаляване на рисковете и на въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и употребата на по-опасните такива се очаква да се реализира чрез постигане на баланс между екологичните и икономическите нужди при употреба на продукти за растителна защита.

Насърчаване намалението на употребата на продукти за растителна защита и торове през контрол в краен продукт

Основната цел на мярката е да ограничи използването на продукти за растителна защита (ПРЗ) и на изкуствени торове, като и насърчаване прилагане на техники за биологичен контрол и алтернативи, които са с по-нисък риск, като нехимични пестициди и пестициди, които са

специфични за вредителите, които са с нисък риск за хората и околната среда. Подпомагат се дейности, които допринасят за устойчивото управление и ограничаване на употребата на ПРЗ. Минимална допустима площ – 0,3 ха (пресни плодове, зеленчуци и десертни лозя) за всеки отделен земеделски стопанин.

Насърчаване на естественото опрашване

По мярката ще се поемат ангажименти за осигуряване на естествено опрашване на земеделски култури от пчелни семейства чрез сезонно преместване, както и опрашване на естествена растителност в планински райони и защитени зони от мрежата Натура 2000.

 Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия

Различните региони в страната се нуждаят от култури и сортове, адаптирани към различни стресови фактори. Видовете и сортовете, отглеждани за да се противопоставят на промените в климатичните условия, биха могли да бъдат една от най-ефективните стратегия за адаптиране към изменението на климата. Минималната площ за подпомагане от 0,3 ха. Максимална площ за подпомагане е до 50 ха.
 

Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство

Отглеждането и съхранението на застрашените от изчезване местни сортове изисква по-високи разходи, но генерира по-ниска възвръщаемост в сравнение с т.нар. конвенционални сортове.

Интервенцията ще допринася за смекчаване на изменението на климата, като в контекста на все по-застрашаващите ни климатични промени, тези сортове са в пъти по-уязвими от други култури и сортове. В тази връзка е от особена важност отглеждането и съхранението им.

Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии

Подпомагането е насочено към практики, които увеличат почвения органичен въглерод, имат благоприятен ефект както върху почвата и пасищата, които с течение на годините намаляват производствения си капацитет, така и за здравословното отглеждане на животни.

Предложената мярка предвижда не само да се запази площта, но и върху нея да се приложат подходящи, съобразени с нуждите на тревните площи практики по управление.

Надграждане на подхода ВОМР в новия програмен период

Новости и облекчени условия

„Подходът ВОМР – надграждането“ е уебинар, организиран от АГРО ТВ, с участието на Стефан Спасов, началник на отдел ВОМР, Дирекция ПРСР, МЗм, и на представители на Местни инициативни групи. По време на събитието участниците разказаха как ЛИДЕР прерасна във ВОМР, как се развиха малките населени места благодарение на МИГ и на европейските средства, какво предстои в периода 2023-2027 г.

България – сред пионерите в прилагането на ЛИДЕР

От 2009 г. България стартира участие в изграждането на подхода ЛИДЕР. В периода 2007-2014 подходът стана част от ПРСР и тогава започна същинското му прилагане, разказа Стефан Спасов.

ЛИДЕР дава права на местните общности да ориентират европейското финансиране според спецификите на различните територии и необходимости. За периода на прилагането на подхода в селските райони у нас са извършени много на брой и като стойност инвестиции, които са видими и променят облика на малките населени места. По време на уебинара представители на Местните инициативни групи и бенефициенти споделиха успешен опит при прилагането на подхода.

Надграждането на подхода през годините

През първия програмен период 2007-2014 г. на територията на 57 общини с население около 800 000 жители са действали 35 МИГ. Тогава ЛИДЕР е бил финансиран само от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Сключени са договори за 1330 проекта. От бюджет 77 млн. евро са усвоени около 60 млн. евро.

През периода 2014-2020 подходът, преименуван на ВОМР, започва да се финансира от още два фонда – Европейския социален фонд и Европейският фонд за регионално развитие. Така целият ресурс нараснал на около 400 млн. лева. Тогава Местните инициативни групи са 64 на брой и обхващат двойно повече население – над 1,6 млн. жители в 117 общини. Към момента са договорени около 90-95% от средствата по оперативните програми. По ПРСР през 2021-2022 г. бяха отпуснати допълнителни средства към стратегиите, които продължават да се договарят. „Забавянето е наваксано и разглеждането се движи в добри срокове. Около 3 000 проекта ще бъдат одобрени по всички програми. Договарянето и разплащането на средствата по ПРСР е до края на 2025 г.“, съобщи Стефан Спасов.

Какво предстои

В новия програмен период 2023-2027 г. още повече Местни инициативни групи ще бъдат одобрени - над 90 броя. Те ще обхващат около 200 общини и население над 2 млн. в селските райони. За подхода ВОМР са заделени 8% от бюджета на Стратегическия план или това са 282 млн. евро. Заедно с другите програми - Околна среда, Образование, Конкурентоспобност и иновации в предприятията, Развитие на човешките ресурси, се формира значителен бюджет – около 400 млн. евро, с цел по-мащабно присъствие на ВОМР на местно ниво. Многофондовите стратегии позволяват инвестиции в почти всички сфери на икономическия и социалния живот, подчерта Стефан Спасов.

Новости и облекчени условия

Новото е, че многофондовите стратегии вече ще се изпълняват на едно място – не както досега с участието на 5 управляващи органа, а изпълнението на целия подход ВОМР ще бъде съсредоточено на едно място. Стратегиите и проектите ще се одобряват по правилата на водещия фонд – тоест, по Стратегическия план, с управляващ орган Министерство на земеделието. В ДФЗ ще се сключват договорите и ще се извършват плащанията по всички програми.

Стефан Спасов припомни, че след проведен през миналата година прием по подмярка 19.1, която финансира изготвянето на стратегии за новия програмен период, от 111 кандидати са одобрени 107. През новия програмен период усилията ще са насочени към по-бързо разглеждане на проектите, категоричен е Стефан Спасов. Той уточни: „Изготвяме нормативен акт, в който са описани всички етапи на прилагането на подхода и който предполага облекчение на всички процедури.“

Виж статията в ПДФ формат тук...

Автор: Списание АгроКомпас