Антон Андронов е земеделски производител, който има оранжерии за краставици и домати на площ от 55 дка в Стара Загора. Методът, който е избрал на производство, е хидропонен. Споделя, че вкусът на зеленчуците при този метод е много по-добър в сравнение с конвенционалния начин на отглеждане.
Защо се насочихте към хидропонното отглеждане на зеленчуци?
Преди да започна да се занимавам с това, бях много предубеден към оранжерийното производство. Мислех, че е много изкуствено. Сега разбрах, че не съм бил прав. Шансът да се отгледа екологично чист продукт е само в оранжерия и то с хидропонно отглеждане. Правим непрекъснато анализ на състава на нашата вода, правим го в Холандия на две седмици веднъж и коригираме, ако се налага, сместа от минерали и микроелементи, така че те да бъдат изцяло в съотношението, необходимо за растежа на растенията.
Как управлявате климата в оранжерията?
Тук има датчици, които следят параметрите на влага, температура и при необходимост дават сигнал да се отворят проветрителите, които са двустранни, така че да се контролира отварянето към вятъра и срещу вятъра, за да може бързо да се евакуира влагата и да не се губи топлина, и пак да се затвори. Имаме и система за охлаждане на оранжерията през лятото. Стремим се температурата и влагата вътре в оранжерията да бъдат еднакви. Лимитът на една оранжерия за производство се определя от светлината. През есента и зимата денят е къс и освен че е малко часове, е мъглив и дъждовен и количеството светлина не е достатъчно. Затова сме монтирали изкуствено осветление.
Това рентабилно ли е за производството?
При добро управление - да. В началото за определен обем електричество, за който плащах 100 лева, сега струва над 200 за мегават. Това означава 150 000-200 000 лева разходи на месец за електричество. Така тази инвестиция в осветителни тела е спорно дали е ефективна.
Оранжерията с какви средства е построена?
Изцяло с инвестиционен кредит. Получаваме субсидии, но те са изключително ниски на фона на субсидиите за земеделците в Гърция, например.
Притеснява ли Ви конкуренцията?
Конкуренцията ме притеснява и трябва да кажа, че след като заработи оранжерията, разбрах, че нашата географска ширина не е най-доброто място за оранжерии. Имаме много често студени зими и горещи лета, две неща, които пречат на доброто функциониране на оранжерията.
Това е едно много сложно съоръжение, то иска непрекъсната поддръжка. Пълно е с електродвигатели, редуктори, напоителна система и датчици. Това е като завод. Ние трябва да поддържаме 23-24 градуса вътре, когато навън е -10 градуса. Всичко това е процес, който трябва да се управлява по един модерен и интелигентен начин.
Каква растителна защита прилагате?
Отглеждаме растенията без да ползваме химически препарати. Провеждаме биозащита. Ако се появи белокрилка, ние използваме нейния естествен враг, който спира нейното развитие. Във външна среда на полето е невъзможно да се произвежда без пестициди – там средата не е контролирана.
Какво количество продукция произвеждате?
Стремим се да бъде над 50 тона от декар. В Нидерландия със същата оранжерия постигат по-големи добиви.
Какви предизвикателства срещате в този бизнес?
Изборът на семена е сложен процес - в България нямаме наше семепроизводство. Принудени сме да се снабдяваме с минерали от чужбина, защото нямам доверие на това, което се предлага на нашия пазар. Има промяна в потребителското търсене на зеленчуци, има моменти на пренасищане на пазара, когато има внос отвън, което пък срива цените.