Виктор Ромбаут и битката за устойчиво земеделие.

Виктор Ромбаут е родом от Белгия, но вече повече от 13 години животът му е свързан със Северозапада и община Кула. Както сам казва – „откъдето е жената, оттам е и родата“. Днес той развива модерно земеделие във Видинско заедно с Катин Шутов – главен агроном в стопанството.

Двамата работят заедно от три години и споделят обща философия за устойчиво и адаптивно земеделие, основано на наблюдение, анализ и навременни решения. Зад гърба си имат над десетилетие опит в производството, а настоящата година определят като една от най-трудните откъм климатични условия.

Година на крайности: двойно повече валежи и тежка зима

По думите им през последните месеци са паднали валежи, които надхвърлят двойно средногодишната норма. Количеството дъжд за цяла година е било отчетено само за пет месеца, а зимата е започнала рано – още през ноември, при необичайно ниски температури.

Едно от полетата с пшеница традиционно е едно от най-влажните в стопанството. Именно тук водата се задържа най-дълго, а тази година преовлажняването е довело до сериозни загуби. От общо 15 000 декара пшеница близо 2000 декара са били презасети със слънчоглед, след като посевите буквално са изкиснали.

Дренажът – инвестиция, спасила реколтата

Въпреки трудната ситуация, част от реколтата е спасена благодарение на предварително направени инвестиции в дренажна система. В най-ниските участъци на блока са положени дренажни тръби, които отвеждат събраната вода.

Според агронома преовлажняването е сред най-сериозните предизвикателства в земеделието, особено при тежките почви във Видинско, които задържат влагата за дълго време.

По-малко растения, но по-висок потенциал

В стопанството се прилага ниска сеитбена норма – технология, чрез която растенията използват по-ефективно хранителните вещества и ресурсите в почвата.

Целта е да се отглеждат между 500 и 600 добре развити и продуктивни растения, вместо прекалено гъсти посеви, при които растенията се конкурират за светлина, вода и хранителни елементи. Това позволява да се формират по-тежки класове и по-стабилен добив.

Широки междуредия и по-малко болести

По-рехавите посеви и широките междуредия имат и друго важно предимство – по-добро проветряване на растенията. Това значително намалява натиска от болести.

Тази година в част от полетата не са прилагани фунгициди, а растенията остават зелени и здрави почти до върха. Наблюдават се минимални признаци на септориоза по старите листа, но като цяло посевите са в отлично физиологично състояние.

Листното хранене като стратегия срещу стреса

Важна част от технологията в стопанството е листното хранене и биостимулацията. През сезона са извършени няколко листни подхранвания с цел стимулиране на фотосинтезата и възстановяване на растенията след стресови периоди.

След тежката зима с температури до минус 10–12 градуса без снежна покривка, растенията са били силно стресирани. Затова първите пролетни приложения не са били насочени към азотно хранене, а към възстановяване на метаболизма и кореновата система.

Преовлажнените почви са ограничили достъпа на кислород до корените и това е затруднило усвояването на хранителни вещества. Именно затова са направени листни третирания.

Анализите показват това, което окото не вижда

Освен почвени анализи, в стопанството редовно се правят и листни анализи. Пробите се изпращат в лаборатория, където се изследва съдържанието на хранителни елементи в растителния сок.

Анализите често показват скрити дефицити, които все още не са видими по листата, но вече влияят върху развитието на растенията. Именно ранното откриване на подобни проблеми позволява навременна реакция и предотвратяване на загуби.

Управление на азота и прецизно хранене

Особено внимание се отделя и на управлението на азотното хранене. Освен че е сред най-големите разходи в стопанството, азотът изисква наличието на определени микроелементи, за да бъде усвоен ефективно и превърнат в протеини.

Сеитбооборот, съобразен с пазара

Сеитбооборотът е изграден спрямо климатичните условия и пазарната реализация. Целта е постепенно преминаване към 100% есенни култури – стратегия, която според Ромбаут дава по-добро управление на риска.

В ротацията присъстват култури като грах, кориандър и бакла. Освен че осигуряват биоразнообразие, те позволяват и по-устойчиво управление на почвата.

Решенията за площите винаги се съобразяват с пазара. Според Шутов устойчивото производство не е просто въпрос на добиви, а и на сигурна реализация.

Кориандърът – от експеримент до успешна култура

След години опити и грешки кориандърът вече е сред успешно наложените култури в стопанството. Първите опити започват преди близо девет години, но стабилни резултати са постигнати едва през последните четири сезона.

Едно от най-големите предизвикателства при кориандъра остава липсата на достатъчно хербицидни решения. Затова основният фокус е поставен върху бързото и равномерно поникване, както и върху силния старт на културата.

Семената се третират предварително с комбинации, които стимулират кълняемата енергия и ускоряват поникването. Целта е кориандърът максимално бързо да затвори междуредията и сам да конкурира плевелите.

Благодарение на Но-тил системата и намаляването на плевелната банка в почвата, тази година близо 70% от площите с кориандър са без хербицидно приложение.

Протеиновите култури заемат все по-важно място

В стопанството важно място заемат и протеиновите култури. Посевите с грах, които след застудяването първоначално изглеждали компрометирани, впоследствие се възстановяват успешно.

Към момента растенията са в отлично физиологично състояние – чисти от болести и неприятели, с добър имунитет и добро развитие.

При културата е приложено основно почвено торене с NPK, без допълнително азотно хранене през вегетацията. Вместо това са направени няколко листни подхранвания и биостимулации.

Фунгицидни и инсектицидни приложения засега не са извършвани. Агрономът обаче следи внимателно прогнозите и при необходимост и готов да реагира спрямо климатичната обстановка и състоянието на посевите.

Липсата на дългосрочна политика спира инвестициите в земята

Българските фермери все по-трудно правят дългосрочни инвестиции в земята заради несигурните арендни отношения и тежката администрация. Това коментира Виктор Ромбаут, според когото секторът има нужда не просто от субсидии, а от ясни правила, стабилност и работеща политика за напояването.

По думите му земеделците вече са изправени пред ситуация, в която трудно могат да планират развитието на стопанствата си в перспектива.

„Никой няма да инвестира сериозно в почвата, ако след две или три години може да загуби земята, която обработва“, посочи той.

Ромбаут даде пример с вложенията в подобряване на почвеното плодородие, изграждането на дренажи и напоителни системи, които изискват време и сигурност, за да имат смисъл.

Напояването остава най-големият проблем

Според Виктор Ромбаут без модерно напояване българското земеделие трудно може да бъде конкурентоспособно, особено при все по-екстремните климатични условия.

Той настоява за по-лесни процедури при изграждането на микроязовири, водоеми и сондажи, както и за по-добра координация между институциите.

„В момента фермерът обикаля по пет-шест различни институции и често получава различни отговори за едно и също нещо“, коментира той.

По думите му е необходимо да има единна административна структура или „едно гише“, където земеделците да получават ясни указания какви документи и процедури са нужни за реализиране на проект.

„Не може земеделецът да бъде всичко“

Ромбаут подчерта, че фермерите са принудени да изпълняват прекалено много функции едновременно – агрономи, механици, счетоводители, финансисти и юристи.

„Не може земеделецът да има магистратура по пет различни специалности, за да успее да управлява стопанството си“, заяви той.

Според него административната тежест отклонява вниманието на производителите от реалната им работа – производството на качествена продукция.

Климатът поставя производството под риск

Виктор Ромбаут обърна внимание и на трудностите при изпълнението на договорите с чуждестранни партньори, които изискват не само количества, но и постоянно качество на продукцията.

„Как да гарантираме качество, ако през май температурите внезапно станат 35 градуса и нямаме никакъв контрол върху влагата в почвата?“, попита той.

По думите му именно липсата на напояване и дългосрочни инвестиции пречи на България да развива по-високодоходно земеделие с добавена стойност.

Европейските политики създават изкривявания

В коментара си за европейските политики Ромбаут заяви, че реалността в сектора се разминава с целите на ЕС за раздробяване на стопанствата.

Според него много големи производители формално разделят фирмите си, за да избегнат таваните на субсидиите, което води до нелоялна конкуренция.

„На практика земеделието се окрупнява, но административно фирмите се раздробяват“, коментира той.

Това според него създава допълнителна тежест за сертификации, проверки и документи, без реално да решава проблемите в сектора.

Нужна е по-справедлива конкурентна среда

Ромбаут коментира и инвестиционните програми, при които според него често се наблюдава изкуствено завишаване на цените на техниката.

„Не е нормално трактор от 200 конски сили да струва колкото машина от 400 конски сили само защото е по програма“, заяви той.

По думите му подпомагането трябва да достига до повече земеделци, а не да изкривява пазара и конкурентната среда.

„Фермерът трябва да бъде на полето, а не по институциите“

В заключение Виктор Ромбаут подчерта, че секторът има нужда от по-предвидими правила, работеща администрация и условия за дългосрочни инвестиции.

„Земеделецът трябва да е на полето и да произвежда, а не да губи години в обикаляне по институции“, обобщи той.