Каква позиция защитава България

Ще осигури ли новата Обща селскостопанска политика за периода 2021-2027 г. интелигентно, устойчиво и диверсифицирано селско стопанство, грижа за околната среда и климата и социално-икономическо укрепване на селските райони.

ПРИОРИТЕТИ НА БЪДЕЩАТА ОСП

Фил Хоган, бивш еврокомисар по земеделието: „С предложението си Европейската Комисия изпълнява ангажимента си за модернизиране и опростяване на общата селскостопанска политика; за реално предоставяне на субсидиарност на държавите членки; за изграждането на по-стабилно селско стопанство; както и за залагането в политиката на по-амбициозни цели във връзка с опазването на околната среда и с климата.“

Основни цели на бъдещата Обща селскостопанска политика:

• Осигуряване на справедливи доходи за фермерите
• Подобряване на конкурентоспособността
• Балансиране на силата на хранителната верига
• Действия за смекчаване на климатичните промени
• Грижа за околната среда
• Подмладяване на сектора
• Жизнени селски райони
• Защита качеството и безопасността на храните и подобряване здравето на животните

КАКВА Е ПОЗИЦИЯТА НА КОПА КОДЖЕКА:

Бъдещата ОСП трябва да е опростена и лесна за прилагане, фермерите от различните страни трябва да са равнопоставени, да се приложи балансиран подход между първи и втори стълб, да се отчете важната роля на фермерите в осигуряването на храни, да се насърчава обновяването на сектора с млади хора.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

„Земеделският сектор е най-силно зависим от природните условия и фактори в сравнение с другите икономически дейности. Поради нарасналите предизвикателства се налага осигуряването на стабилен бюджет, който да гарантира адекватно финансиране в рамките на Общата селскостопанска политика“, казва земеделският министър Десислава Танева.

Всяка година най-малко 20% от фермерите имат загуба на доход. Увеличават се и загубите, свързани с промяна на климата. Изискванията на потребителите към храните стават все по-високи, както и потребностите, свързани с околната среда. Заради Брекзит разликата в бюджета ще е с 12 милиарда евро по-малко от сегашния период. Международните търговски споразумения също оказват влияние върху бъдещата структура и финансирането на Съюза, както и функционирането на единния пазар.

ПРЕДЛОЖЕНИ ФИНАНСОВИ ПАРАМЕТРИ

Ако в досегашния финансов период 2014–2020 г. за земеделие отиват 38% от бюджета на ЕС, в следващия период са предвидени 29%.

За периода 2021-2027 г. Европейската комисия предлага бюджет от 1,28 трлн. евро. От тях за Общата селскостопанска политика са отделени 365 млрд. евро, което е спад от 5% спрямо предходния програмен период. Като 4% е намаляването на директните плащания и около 15% по-малко за развитие на селските райони по втори стълб.

Предложението на Комисията относно таваните за директни плащания въвежда съществена промяна в сравнение с прилаганото до момента прогресивно намаление и таван на плащанията, което засяга само Схемата за единно плащане на площ.

Промяната е, че се въвежда редукция в плащанията по всички схеми за директни плащания, включително и обвързаната подкрепа, екосхемата, преразпределителното плащане и плащането за младите земеделски стопани.

По отношение на обвързаната подкрепа, Комисията предлага намаление от прилаганите към момента 13% + 2% за протеинови култури на 10%+2%.

Зелената архитектура на следващата селскостопанска политика стои в основата на всички дебати, но по този въпрос представителите на държавите-членки не са постигнали значителен напредък в преговорите. Интервенциите по еко-схемата представляват нова характеристика на предложения първи стълб на земеделската политика и те заменят въведените в настоящия програмен период зелени директни плащания. Източникът на спора относно еко-схемата е дали да се въведат като доброволни или задължителни, както предложи Европейската комисия.

Остава неясен и въпросът какво ще се случи със схемата за единно плащане на площ, която държавите-членки могат да продължат да прилагат най-късно до 31 декември 2020 г. и дали ще бъде направено предложение за удължаването на срока й.

По втори стълб в новата земеделска политика се предвижда по-ниско съфинансиране от Европейския съюз. Освен възможността да прехвърлят 15 % между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15 % за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата.

Поне 30% от бюджета за развитие на селските райони ще отиде за мерки, свързани с околната среда и климата.

Голямо внимание в новия програмен период ще се обърне на младите земеделски стопани. За тях ще бъде отделен минимум около 2% от бюджета за Общата селскостопанска политика.

В новия програмен период приоритет ще бъдат още малките стопанства и жените фермери.

Новата земеделска политика има амбицията да насърчи внедряването на нови технологии и дигитални решения за оптимизиране на работата, както от земеделските стопани, така и от националните администрации. От програмата за научни изследвания на Европейския съюз „Хоризонт Европа“ ще бъдат заделени допълнително 10 млрд. евро за научно-изследователска и развойна дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

КАКВА ПОЗИЦИЯ ЗАЩИТАВА БЪЛГАРИЯ

Според България Общата селскостопанска политика след 2021 г. трябва:

• Да гарантира равни условия за всички земеделски производители на единния пазар;
• Да насърчава социално-икономическото сближаване на селските райони;
• Да подпомага развитието на малките и средни земеделски стопанства;
• Да бъде опростена и разбираема за бенефициентите и европейските граждани;
• Според страната ни трябва да отпадне историческият подход за разпределение на средствата за директни плащания и да се завърши процеса на тяхното цялостно сближаване
• Следва да бъде предоставена възможност на държавите членки за гъвкав избор на „зелени инструменти“
• Обвързаните директни плащания следва да бъдат запазени дори с още по-широк обхват и по-голям финансов ресурс.
• България настоява да се запази възможността за прилагане на преходна национална помощ и след 2020 г.
• Подпомагането по Втори стълб трябва да предоставя по-голяма свобода на ниво държава при определяне на приоритетните области, в които да се насочва финансовата подкрепа
• Таваните на плащанията трябва да са въпрос на национално решение

У нас е създадена координационна група в Министерството на земеделието, храните и горите за изготвяне на стратегически план за Общата селскостопанска политика, започват срещи за определяне на приоритетите, предстои сформиране на тематична работна група с участието на браншовите организации.

Реформата на бъдещата земеделска политика не може да бъде завършена преди да се финализират преговорите по Многогодишната финансова рамка след 2020 г. След приемането й не по-рано от края на тази година, ще бъде ясен и окончателният бюджет за нея.