Тодор Ванев отглежда 650 животни и не спира да се развива – учи задочно зооинженерство, инвестира в животните, подготвя проект за нова мандра.

Преди десетина години стадото на Тодор Ванев наброявало 50 крави. „Малко стадо и големи мечти,“ казва днес той и се усмихва.

Днес тези мечти не само че са пораснали, а направо са избухнали в реалност – 650 животни, модерна ферма, собствена преработка и екип от млади ентусиасти.

„Няма нещо, което да ме спре, ако го искам. Има трудности, но и те минават. Няма да е все така – и лошото минава, и доброто, ако се отпуснеш.“

Тодор работи със сърце. Не просто отглежда животни – той живее с тях. Още от дете. И днес, в 650-главовото си стадо, любимката му е крава на 13 години, която отглежда от малка. „Ще ѝ правим рожден ден. Задължително. Тя е талисман.“

Джерсей – златната порода

Фермата залага на две породи – Холщайн и Джерсей. Но сърцето на Тодор е спечелено от по-дребните, но по-продуктивни Джерсеи: „Дават по-малко мляко, но с по-висока масленост и протеин. Идеални за млечни продукти. Идеални за хора с непоносимости.“

Фермата преработва продукцията си на място, продава директно и вече мисли за разширение – нова мандра, по-голям капацитет.

С екип и с визия

Ванев работи с млад екип. Един от инженерите е дошъл след като е писал дипломната си работа именно за животните от фермата. Днес работи редом с Тодор.

„Да сме първи в България – това е целта. С добра организация, дълъг живот на кравите и качествена продукция.“

Друг член на екипа – чаровна млада жена, отговаря за административната дейност и с удоволствие ходи по фермерски пазари, за да продава продукцията им:

„Не съм си представяла, че ще работя с животни и ще продавам сирене. Но това е моето място.“

Образование, инвестиции и семейство

Тодор не спира да се развива – учи задочно зооинженерство, инвестира в животните, подготвя проект за нова мандра и вече включва сина си, също студент по зооинженерство.

„Няма как да се оплаквам. Правя така, че да не ми се налага. Важно е да не си самоуверен, а да гледаш какво правят по-добрите от теб.“

Денят му започва рано. Понякога спортува – бокс, борба, щанги. После – фермата, хората, животните, проектите.

А мечтите? Те растат с всяко утро.

„От 50 на 650 – за 10 години. Не е било лесно. Но рискуваш, обмисляш, и когато имаш хъс, става. Господ обича смелите.“

И може би един ден ще взема внуците от градината… с файтон, теглен от кон. Точно както прадядо му го е возил някога. Животът на село има своето особено величие – особено когато го живееш със сърце.