Иновациите в растителната защита са ключ към конкурентоспособността на българските земеделци.

Жечо Мурзов е новият председател на Асоциация Растителнозащитна Индустрия в България (АРИБ). Завършил специалността Растителна защита в Лесотехническия университет. Започва кариерата си през 2004 г. в Байер като регионален представител, през 2007 г. става продуктов мениджър за хербициди в царевица, през 2011 г. – маркетинг мениджър, през 2014 – мениджър продажби, а от 2019 г. заема длъжността търговски директор на компанията.

Г-н Мурзов, честито за новата позиция. Какви са Вашите амбиции начело на Асоциацията?

Благодаря. Амбициите са много и в различни посоки. На първо място, искаме да засилим диалога с институциите. На второ – да сме по-близо до земеделските производители. Основните приоритети включват устойчивото използване на продуктите за растителна защита, борбата с нелегалната търговия и по-бързото навлизане на иновации в България.

Как се разви Асоциацията през последните години?

АРИБ постигна няколко важни резултата. Един от тях е стартирането и устойчивото развитие на проекта за събиране на опаковки от продукти за растителна защита. Тази безплатна за земеделците услуга работи вече над 4 години и е сериозна крачка към устойчиво земеделие и защита на околната среда. Всяка опаковка от продукт на член на Асоциацията е със стикер, което гарантира, че тя ще бъде събрана и унищожена по безопасен начин.

Какви рискове крие неправилното съхранение на използваните опаковки?

Ако не се събират правилно, тези опаковки могат да попаднат в битовия отпадък или дори да бъдат изгаряни, което е изключително вредно за хората и природата. Нашият ангажимент е да намалим тези рискове, но е важно земеделците да следят дали използваните продукти са от компании – членове на Асоциацията.

Колко компании членуват в Асоциацията?

В Асоциацията членуват водещите компании в сектора. За съжаление, част от генеричните фирми, които все по-сериозно навлизат на пазара, не са членове, а това означава, че не предоставят услуга по събиране на опаковки.

Един от основните проблеми в сектора остава търговията с нелегални препарати. Какво правите по този въпрос?

АРИБ работи по проект за ограничаване на използването на нелегални продукти – препарати, които не са регистрирани в България или ЕС. Те често идват от трети страни и са забранени у нас. Използването им може да доведе до унищожаване на продукцията при проверка, тъй като не подлежат на контрол и не се облагат с данъци. Искаме да съдействаме земеделците да получават навременно и легално разрешение за употреба на нужните продукти чрез така наречените извънредни разрешения.

Липсват ли в момента продукти за решаване на конкретни проблеми?

Категорично да. Пример – тази пролет имаше сериозни нападения от сив царевичен хоботник. В момента няма регистрирани продукти за борба с него у нас. Земеделците започнаха процес по сигнализиране към институциите, което е важна първа стъпка. Очакваме решенията – като извънредни разрешения – да бъдат одобрени.

Забелязва ли се забавяне в регистрирането на нови продукти?

Не бих казал, че има забавяне, но смятаме, че процесите могат да се оптимизират. Регистрацията зависи от процедурите – взаимно признаване, национална регистрация и други. Колкото по-бързо навлизат иновациите, толкова по-конкурентни ще са българските земеделци на международните пазари.

Какъв е профилът на иновативния продукт в растителната защита днес?

Новите продукти трябва да отговарят на изключително високи изисквания – за безопасност към пчели, почвени организми, води и други. Това прави процеса по разработка и регистрация много труден. Ето защо в Европа се регистрират все по-малко химични иновации, за разлика от останалия свят, където ограниченията не са толкова строги.

Това ли е причината растителнозащитната индустрия да се насочва към биологични продукти?

Да. Ограниченията върху химичните пестициди доведоха до сериозен напредък при биологичните решения, особено в зеленчукопроизводството и овощарството. За съжаление, все още няма достатъчно ефективни биологични решения за масовите полски култури – пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. Но очакваме това да се промени в следващите години.

Какво означава „устойчива растителна защита“ според Асоциацията?

Устойчивата растителна защита включва разумно използване на препарати – само когато е необходимо, базирано на прогнози и мониторинг. Важни са дигиталните технологии, които предсказват риска от болести или неприятели, както и съвременните пръскачки, които осигуряват прецизно и икономично приложение. Това позволява по-малко третирания, но с по-ефективни и иновативни продукти.

Как гледате на интегрирания подход в растителната защита?

Изключително положително. Асоциацията има ангажимент да обучава земеделците как да прилагат интегрирана растителна защита – като част от устойчивото земеделие, екосхемите и новите европейски изисквания.