Политиката за промоция е стратегическа инвестиция, заяви той.

Европейският съюз остава категорично ангажиран с подкрепата за своя агрохранителен сектор, дори в условията на сложна геополитическа обстановка. Това заяви еврокомисарят по земеделието и храните Хансен в откриващото си слово (Opening speech) на Годишните информационни дни за насърчаване на селскостопанските продукти (Annual Info Days on the Promotion of Agricultural Products) в Брюксел.

Събитието събра над 200 участници на място в Конгресния център „Боршет“, както и повече от два пъти повече представители на сектора, които се включиха онлайн от различни държави членки.

„Това не е просто среща в Брюксел, а момент, споделен в цяла Европа“, подчерта комисар Хансен, като отбеляза, че интересът към политиката за промоция ясно показва значението ѝ за производители, организации и браншови структури.

Политиката за промоция – инструмент за конкурентоспособност

В своето изказване комисарят акцентира върху факта, че политиката за насърчаване на агрохранителните продукти не е изолирана мярка, а част от по-широка дългосрочна визия за бъдещето на европейското земеделие и хранителната индустрия.

„Тези Информационни дни не са само за финансиране. Те са за връзката между промоцията, търговията, достъпа до пазари, икономическата дипломация и Визията за земеделието и храните“, заяви Хансен.

По думите му, успехът на промоционалната политика зависи от активната роля на производителите, които трябва да бъдат мостът между европейските политики и потребителите, между стандартите и пазарите, както и между Европа и света.

Високи стандарти и силни производители

Комисар Хансен подчерта, че високите европейски стандарти за качество, безопасност и устойчивост са съзнателен политически избор.

„Европа избра високи хранителни стандарти – включително биологично производство, географски означения и схеми за качество – защото те определят начина, по който произвеждаме, и нивото на качество, което изискваме“, каза той.

Той припомни, че с Визията за земеделието и храните Европейската комисия е поставила фермерите и производителите обратно в центъра на системата, като е признала трите неразделни измерения на устойчивостта – икономическо, екологично и социално.

Сред ключовите приоритети бяха откроени намаляването на административната тежест, силната Обща селскостопанска политика и гарантирането на реципрочност в търговията, така че европейските стандарти да не бъдат подкопавани от внос.

Рекорден бюджет за 2026 г. и нова кампания „European Food“

Една от централните теми в откриващото слово беше бъдещето на политиката за промоция. Комисар Хансен обяви, че през 2026 г. Европейската комисия ще отдели 205 млн. евро – най-високият бюджет досега – за информационни и промоционални дейности за европейски агрохранителни продукти.

„Това е ясен политически сигнал – политиката за промоция е стратегическа инвестиция“, заяви той.

В този контекст Комисията ще стартира и мащабната кампания „European Food“ с бюджет от 35 млн. евро, която ще се реализира във всички 27 държави членки. Кампанията ще има за цел да насърчи потреблението на продукти от ЕС, да засили чувството на гордост от тяхното качество и да изгради по-силна връзка между потребителите и фермерската общност.

Промоцията като част от агрохранителната дипломация

Комисар Хансен подчерта и ролята на промоционалната политика в международната търговия, като отбеляза, че споразуменията за свободна търговия са само началото, а не крайна цел за агрохранителния сектор.

По думите му, именно чрез промоцията ЕС подпомага превръщането на тези споразумения в реални и справедливи бизнес възможности, при запазване на равнопоставени условия за европейските производители.

Той припомни успешните агрохранителни дипломатически мисии в Япония и Бразилия и обяви, че през 2026 г. ще бъдат организирани нови мисии, включително до Тайланд и Мексико, като интересът от страна на бизнеса вече е изключително висок.

„Вие сте гръбнакът на тази политика“

В заключение комисар Хансен се обърна директно към участниците в Информационните дни, като подчерта, че производителите, организациите и предприемачите са в основата на успеха на политиката за промоция.

„Ние осигуряваме рамката и инструментите, но вие давате живот на тази политика“, заяви той, призовавайки присъстващите да се възползват активно от възможностите, които тя предлага.

„Enjoy, it’s from Europe“ не е просто слоган. Това е ангажимент и чувство за гордост“, заключи комисар Хансен.

Как ОСП помага на младите в земеделието?
Лекция за студенти в Тракийския университет

Как ОСП помага на младите в земеделието? Това беше темата на лекция, която се проведе в Тракийския университет пред над 100 студенти от специалностите Аграрно инженерство, Агрономство, Екотуризъм, Зооинженерство, Екология и опазване на околната среда. Събитието е част от информационната кампания „Храната – обратен завой от семето до трапезата“ към ЕК, изпълнявана от АГРО ТВ.

Приветствие към присъстващите отправи Светла Гърбешкова, управител на АГРО ТВ, която представи накратко кампанията и амбициите на ЕС за повече млади фермери, както и стимулите, които могат да накарат младите хора да изберат земеделието за своя професия.

Общата селскостопанска политика и младите фермери

Лекторът проф. Нели Грозева представи пред аудиторията приноса на ОСП за земеделието, развитието на селските райони и за всеки един гражданин на ЕС. Акцентира на специалната подкрепа за младите фермери чрез Стратегическия план на България – по Първи стълб – чрез Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани с индикативна ставка от 100 евро/ха, като едно от условията е кандидатът към първата година на подаване на заявление за подпомагане (първо подаване) е на възраст не повече от 40 навършени години (включително). Важно уточнение е, че младите фермери имат преки и косвени предимства при кандидатстване по инвестиционните интервенции от Стратегическия план. И още по-голяма подкрепа е предвидена за младите фермери след 2028 г., за да се осъществят амбициите на еврокомисаря по земеделие за удвояване на броя на младите фермери до 2040 г.

По думите на проф. Грозева Европа и България активно търсят младите фермери. Финансовите стимули чрез Общата селскостопанска политика дават тласък, но са нужни още усилия: „Средствата са значителни, особено ако се гледа сегашният и предстоящият период след 2028 година. Например помощ от 300 хиляди евро за стартиращи фермери ще даде шанс на тези, които нямат стартов капитал, но чувстват, че фермерството е тяхното призвание.“

Но парите сами по себе си не са достатъчни. „Необходимо е да желаеш, да си мотивиран, да чувстваш, че фермерството е твоят талант и призвание“, обяснява проф. Грозева. „Често студентите от първи курс не знаят точно какво искат. С времето осъзнават своите цели и започват да учат, за да добият умения и знания, които ще им помогнат да развият своя бизнес.“

Много от студентите са потомствени фермери, готови да поемат бизнеса на своите родители. Други участват в сдружения или кооперации, като търсят ползата и смисъла в съвместната работа. „Радвам се, че идват хора, които искат да учат и да приложат наученото на практика. Фермерството е призвание. Трябва да си готов, да бъдеш постоянен и упорит, защото природата е главният агроном.“

Според проф. Грозева адаптивността е ключова. Земеделието е подложено на риск и катаклизми, които изискват стратегическо мислене, знания и способност да търсиш съвети от специалисти. „Студентите трябва да разберат, че нищо не идва готово. Всичко трябва да се извоюва чрез труд и постоянство. Земеделието е за силните.“

За да устоят на загуби и природни капризи, младите фермери учат нови системи. „С колеги участвахме в международен проект по агролесовърство и разработихме дисциплина, която учи бъдещите фермери как да комбинират различни производства. Така те могат да адаптират дейността си към климатичните промени и да получават приходи от няколко източника, което осигурява устойчивост.“

Модерните технологии също са в центъра на вниманието. „Младите могат да направят революция в земеделието чрез дигитални и умни технологии. Те са дигитално поколение и точно за тях са насочени интервенциите на общата селскостопанска политика. Те могат да направят фермерството по-привлекателно и да привлекат квалифицирани работници.“

Проф. Грозева завърши лекцията с послание към младите: „Младост два пъти не идва. Не трябва да я пропилявате. Докато сте млади, имате две огромни сили – знания и енергия. Дерзайте, изберете това, което чувствате като призвание, и работата ви ще ви носи удовлетворение през целия живот.“

Стартова помощ за установяване на млади фермери

В област Стара Загора младите фермери все по-често търсят подкрепа и съвети от Националната служба за съвети в земеделието. Ганчо Ганчев, главен експерт-координатор на териториалния областен офис на службата в града, представи възможностите, които предлага Общата селскостопанска политика (ОСП), и за предизвикателствата пред новите стопани.

„Чрез интервенцията „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ ние предоставяме на кандидатите комплексен и безплатен за тях пакет – от подготовката по набавяне на необходимите документи, изготвянето на бизнес план и заявление за подпомагане и входиране в системата за електронни услуги /СЕУ/“, както и в последствие контролираме успешното изпълнение на проектното предложение или така наречения бизнес план, обяснява Ганчев. По думите му, един прием вече преминал успешно, а новият се очаква към края на годината.

Финансирането обаче е само част от подкрепата. Националната служба за съвети в земеделието предлага и безплатни консултации, информационно-обучителни семинари, присъствено с демонстрации, както и онлайн, които повишават капацитета на земеделските стопани. „Работим съвместно с научни институти, включително с Тракийския университет. Провеждаме посещения на място във фермите им, организираме консултантски дни /изнесени приемни/, предоставяме така наречените „добри практики“, за да подпомогнем младите фермери с информация и знания за успешното развитие на стопанствата им, казва Ганчев.

Истории от студенти и млади фермери

Димитър Дурчев, родом от село Розино, също беше сред присъстващите на лекцията. Сподели, че временно е преустановил активната си фермерска дейност, но животновъдството продължава да бъде неговото хоби и страст. „Възползвам се от времето, за да добия знания и да споделя опита си с преподавателите в Тракийския университет. Това е целта на моето обучение там – по-близък контакт и по-добра подготовка по здравеопазване на животните.“

Димитър е първи курс в специалността „Зооинженерство“ в Тракийския университет. На лекцията той получи нови знания и съвети, които ще му бъдат полезни за бъдещето на фермата му. „Повечето неща вече ги знаех, но някои нови съвети са много полезни – насочват ме как да се свързвам с институциите и колегите, за да подобря здравеопазването и храненето на животните. Университетът и подготвените кадри могат да ни помогнат много, ако има по-добра комуникация.“

Димитър не вижда временното преустановяване на фермата като отказ. „Животновъдството ми е хоби и страст, просто не в размери, с които да се издържам. Преди да преустановя, вече бях започнал нова сграда за фермата. Не мога да се откъсна от това, което съм правил. Петнадесет години от живота ми са моделирани в този сектор и искам да го продължа.“

И посланието му към младите е ясно: „Да не се отказват. Аз съм временно спрял, но мисля да продължа. А към държавата – подпомагайте младите фермери. Фермерът си по душа не се става с пари. Така е, истина е.“

Кристиан Конов е първокурсник по зоонженерство в Тракийски университет – една от най-престижните специалности на Аграрния факултет. Изборът му да остане в България, въпреки предложението да учи в Холандия, идва след дълъг размисъл.

Младият студент сподели, че лекцията е била изключително полезна. „Имаше неща, които не знаех, а сега мога да ги предам на другите“, обяснява той.

Кристиан е убеден в силата на образованието. „Образованите хора, независимо от времето, остават с висок ценз. Затова трябва да се развиваме и да инвестираме в себе си, както професор Гозева каза“, допълва той.

Попитан какво би посъветвал колегите си, които все още не са избрали своя път, той отговаря без колебание: „Да се стремят към високо образование, да учат чужди езици, да имат желание, труд и смелост. Всичко се нарежда, ако го искаме истински и даваме всичко от себе си.“

За Кристиан земеделието е не просто професия, а начин на живот. „Хората, които са близо до земята и животните, живеят по-добре и оставят отпечатък. Ние, младите хора, трябва да усетим този отпечатък и да продължим напред“, казва той с увереност.