Технологичните карти помагат на фермерите да определят правилната цена.

В студиото на Агро ТВ гостува Мадлен Жекова, управител на САПИ, която сподели пред водещата Велина Велинова как организацията помага на земеделците да взимат информирани решения и да не продават продукцията си на загуба.

Жекова започна с необходимостта от обновяване на технологичните карти, които според наличната информация не са променяни от 80-те години. Тя обясни, че всъщност картите се актуализират ежегодно и представляват реален финансов инструмент за фермерите – своеобразен „паспорт“ за разходите им при производството на единица продукция.

„Технологичните карти показват на фермерите всички разходи – от фураж и труд до ветеринарни услуги и рента – и помагат да се изчисли себестойността на продукцията. Ако цената на продажбата падне под тази себестойност, производителят губи. Картите дават ориентир за минималната цена, под която не трябва да се продава“, обясни Жекова.

По думите ѝ, често фермерите продават под себестойност поради липса на информация. Изкупвачите разполагат с повече данни, включително цените на борсите, а субсидиите понякога се използват за договаряне на по-ниски цени. „Така субсидията, която трябва да подпомага фермера, всъщност подпомага изкупвача. Затова е важно земеделците да имат данни и аргументи при преговорите“, подчерта тя.

Мадлен Жекова уточни, че част от информацията е достъпна безплатно на сайта на САПИ, а организацията редовно предоставя данни и на Министерството на земеделието. САПИ събира ценови данни от нивата до рафтовете на магазините – изкупни цени от фермерите, цени на едро от борси, тържища и складове, както и цени на дребно от супермаркети и малки магазини. С помощта на осем регионални офиса в страната – във Варна, Бургас, Пловдив, Хасково, Монтана, Ловеч, Благоевград и Русе – САПИ обхваща 28 региона и усреднява данните, като запазва анонимността на източниците.

Относно анализите за рентабилност, Жекова поясни, че технологичните карти включват различни разходи – за фураж, техника, труд, ветеринарни услуги и рента. „Например при кравето мляко разходите за изхранване на една крава на година са 2624 лева – комбиниран фураж 1482 лева, силаж 437, сено 158, зелени 279, плюс ветеринарно обслужване 300 лева и труд 1200 лева. На база тези данни изчисляваме себестойността на литър мляко. Това е ориентир за фермерите, за да не продават на загуба.“

САПИ работи активно и с браншови организации. Жекова разказа, че те се обръщат за обективни данни, когато имат преговори с Министерството на земеделието или по теми като субсидии и международна търговия. Един от актуалните примери е Националната асоциация на зърнопроизводителите, която използвала данните на САПИ, за да обсъди с Министерството аргентинското зърно и неговата цена. „Ние не играем ролята на медиатор, а даваме фактологична информация, за да се проведе релевантен и аргументиран диалог“, уточни Жекова.

Организацията също така подпомага отделни фермери, особено тези, които стартират без достатъчно предварителни данни. „След първата година те разбират, че инвестициите им не са оптимални и търсят консултация с нас. Много често са пропуснати важни елементи при изчисляване на себестойността и разходите, и ние ги насочваме в правилната посока“, каза Жекова.

Особено внимание тя обърна на младите фермери. Според нея те често разчитат на примери от семейството или успешни приятели, но не разбират задълбочено какво стои зад успеха. Липсата на финансово образование е друг фактор, който затруднява преговорите и управлението на стопанствата. „Българският фермер не е свикнал да преговаря, а не е само производител, но и бизнесмен. Има твърде много информация и законодателни промени, които трябва да следи, и често се обърква. Затова обсъждаме създаване на наръчник и възможности за коопериране“, допълни тя.