Службите на Европейската комисия одобриха официално Третото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Промените са насочени към подобряване на ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите и насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България.

Сред основните изменения е създаването на нова агроекологична интервенция под формата на многогодишен ангажимент, насочен към използване на екологосъобразни земеделски практики.

Дейностите ще включват:

• ротация на културите според общи и специфични правила;
• балансирано торене въз основа на почвени проби и анализ;
• минимални почвени обработки и осигуряване на почвена покривка през цялата година;
• редуциране с 20% на минералния азот спрямо обичайните практики.

Сред конкретните изисквания е почвените проби да се вземат преди сеитбата на едногодишните култури – в периода от 1 август на предходната година до 15 май на годината на кандидатстване. Анализите трябва да се извършват в акредитирани лаборатории.

Ако подадените заявления надхвърлят бюджета, ще се прилагат критерии за оценка и подбор. Общият бюджет на интервенцията е 65 млн. евро, с годишно финансиране от 21,6 млн. евро.

Интервенцията ще стартира за първи път през Кампания 2026.

Регенеративното земеделие предлага модел, който съчетава производителност, устойчивост и опазване на биоразнообразието

Регенеративното земеделие все по-често се представя като земеделие на бъдещето, поставяйки здравето на почвата в своя център. Целта е да се запазят и стабилизират нейните функции и да се гарантират сигурни добиви дори при все по-променливи климатични условия. Гъвкавата система от методи позволява на фермерите да прилагат както отделни елементи, така и цялостния подход.

Предизвикателствата пред земеделието

Климатичните промени, придружени от по-чести екстремни явления като суши и поройни валежи, силно влияят върху земеползването. В същото време е необходимо да се съхранят природните ресурси, да се намалят емисиите на парникови газове и да се спре загубата на биологично разнообразие. Строгите регулации на ЕС – включително ограничаването на продукти за растителна защита и торове – допълнително тласкат сектора към търсене на нови устойчиви модели.

В този контекст регенеративното земеделие се разглежда като практичен отговор на комплексните предизвикателства, пред които са изправени фермерите.

Какво представлява регенеративното земеделие?

Все още няма единна официална дефиниция. Общоприетите практики обаче включват:

• минимална обработка на почвата,
• постоянна почвена покривка,
• разнообразно сеитбообращение,
• интензивно използване на покривни култури.

Основната цел е да се подобри биологията на почвата и натрупването на хумус, което води до по-устойчива и продуктивна почвена система. Липсата на фиксирана рамка дава свобода на фермерите да внедряват подхода постепенно, адаптирайки го към конкретните условия на стопанството.

Петте основни принципа

Международната практика обобщава регенеративното земеделие в пет ключови принципа:

1. Минимално нарушаване на почвата
   Намалената обработка предотвратява ерозията, запазва органичните вещества и подобрява структурата. Това повишава водозадържащата способност и позволява по-прецизно спазване на сроковете за сеитба.
2. Постоянна почвена покривка
   Растителните остатъци или живите растения защитават почвата от ерозия и прегряване, намаляват изпарението и подпомагат живота на микро- и макроорганизмите.
3. Разнообразни сеитбообращения
   Широкото разнообразие от култури потиска плевелите, намалява натиска от болести и вредители, изгражда хумус и мобилизира хранителни вещества. Включват се и практики като агролесовъдство и подсеитба.
4. Живи корени през цялата година
   Постоянната растителност подхранва почвената биология и насърчава образуването на хумус. Покривните култури са ключов инструмент за тази цел.
5. Интегриране на животновъдството
   Животните се включват в системата така, че да се затворят хранителните цикли и да се подобри хуманното отношение към тях, като се използват предимно пасищни системи.

Възможности и предизвикателства

Регенеративното земеделие предлага модел, който съчетава производителност, устойчивост и опазване на биоразнообразието. Много фермери го възприемат като инвестиция в бъдещата продуктивност на почвата.

Гъвкавостта на подхода позволява адаптация към различни типове стопанства. Въпреки това, преходът изисква готовност за по-ниски добиви в първите години, инвестиции в нови технологии и допълнителни обучения. Част от тези загуби могат да се компенсират чрез по-ниски разходи за гориво, торове и растителна защита.

Политически и икономически механизми като таксономията на ЕС и Директивата за корпоративна устойчивост (CSRD) могат да стимулират внедряването, тъй като въвеждат стандарти за оценка на устойчиви практики.

След 2027 г. България ще има шанс за повече средства по ОСП, включително за малките и младите фермери

Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС няма да претърпи революция след 2027 г., но промените ще дадат повече ресурси за малките и средни стопанства, както и за регионите с най-големи нужди. Това заяви доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.

По думите му бюджетът на ОСП не е орязан, както се твърди, а средствата се обединяват в общ пакет, включващ директните плащания на площ, програмите за развитие на селските райони и фондовете за регионална политика и кохезия.

„България е особено заинтересована, защото получаваме значителен дял от това финансиране. Като най-бедна страна в ЕС с региони като Северозапада, страната ни ще може да насочи средства към местна икономика, преработка и заетост,“ подчерта Боюклиев.

Сред ключовите промени той открои въвеждането на задължителен таван на субсидиите. Спестените от големите стопанства средства ще бъдат преразпределяни към малките и средните. „Остатъкът се реинжектира при малките и средните според приоритетите на всяка страна,“ обясни експертът.

За младите фермери реформите предвиждат улеснен достъп до финансиране. Те ще могат да получават средствата си наведнъж, ако имат изготвен бизнес план, подкрепен от държавата. „Това позволява на младия фермер да инвестира веднага и да реализира истински бизнес проект,“ посочи Боюклиев.

Той подчерта, че комбинирането на фондове – ОСП и регионалната политика – ще насърчава затварянето на производствения цикъл: от суровината до крайния продукт. Такива проекти вече дават резултати в някои региони на страната.

Според Боюклиев България е на 14-о място в ЕС по размер на получаваните субсидии, но като икономически потенциал и територия е сред последните. „Затова е важно внимателно да се работи върху проектите и да се подпомагат общините и фермерите“, допълни той.