Подобряват микроклимата, повишават плодородието на почвите и способстват за по-добри добиви в земеделието.

Климатичните промени налагат спешна мобилизация на усилията на всички ангажирани институции и експерти за опазване и възстановяване на полезащитните горски пояси в Добруджа. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните инж. Стоян Тошев при откриването на Националната конференция на тема: „Предизвикателства за устойчивото стопанисване на полезащитните горски пояси в условията на климатични промени“ в Добрич. Той подчерта значимостта на полезащитните пояси в Североизточна България, определяйки ги като едно от най-ценните зелени богатства на страната. „Те играят ключова роля за подобряване на условията за земеделие, поддържането на микроклимата, опазването на почвеното плодородие, биологичното разнообразие и ландшафта,“ изтъкна инж. Тошев.

В рамките на конференцията беше представена и Регионалната програма за полезащитни горски пояси на територията на Североизточно държавно предприятие – гр. Шумен. Инициативата е част от проекта „Земите и горите на орела“ и е резултат от успешно партньорство между Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), Североизточното държавно предприятие и Българското дружество за защита на птиците.

През 2024 г. Изпълнителна агенция по горите, с подкрепата на Министерството на земеделието, взе решение за провеждане на обследване на полезащитните горски пояси в България и предприемане на мерки за тяхното възстановяване и поддържане в устойчиво състояние.

На територията на Североизточното държавно предприятие има над 10 хиляди хектара полезащитни горски пояси, които обхващат приблизително 5 000 километра. Те са изградени от различни дървесни видове, като някои от тях се държат стабилно във времето, докато други, особено акацията, вече показват признаци на изчерпване на своята ефективност.

Регионалната програма за полезащитни горски пояси на територията на Североизточно държавно предприятие – гр. Шумен предвижда дългосрочни мерки и се базира на научни изследвания и климатични анализи. „Предвиден е период от 10 години, в които ще трябва да се положат много усилия и съвместна работа между всички заинтересовани структури. Програмата може ще бъде подкрепена чрез Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., програма „Околна среда“, както и бъдещи проекти по програма LIFE“, поясни заместник-министър Тошев.

Акациевите пояси достигат границите на възможностите си

Основният проблем е състоянието на акациевите пояси. Те вече са достигнали своята трета ротация. Макар да не може да се каже, че жизненият им цикъл е приключил напълно, развитието им значително се забавя, а височината, която достигат, е недостатъчна, за да изпълняват ефективно полезащитната си функция.

Важно е да се отбележи, че тези пояси не са създадени със стопанска цел. Тяхната основна функция е защитна и средообразуваща – те подобряват микроклимата, повишават плодородието на почвите и способстват за по-добри добиви в земеделието.

До 30% по-високи добиви благодарение на горските пояси

Ползите за земеделието са доказани – в райони, където има полезащитни пояси, добивите от култури като слънчоглед, пшеница и соя са с до 30% по-високи. Тези данни бяха потвърдени и от доц. Костов в неговата презентация. Въпреки че полезащитните гори нямат стопанска стойност за горското стопанство, значението им за земеделието и обществото е безспорно.

Агролесовъдството – устойчив модел, признат в ЕС

Полезащитните пояси и земеделските земи заедно формират т.нар. агролесовъдска система – устойчиво управление на земята, при което се комбинират земеделски и горски елементи с цел по-висока обща полза. Този модел е признат и насърчаван от Европейския съюз.

Исторически, тези пояси са създадени още преди 9 септември 1944 г., като по време на ТКЗС са се поддържали със средства от държавата. След 1977 г. те са прехвърлени към горските стопанства, но финансирането за поддръжката им е ограничено. В същото време, ползите за обществото и земеделците остават значителни – освен увеличаване на добивите, поясите намаляват ветровата ерозия, поддържат биологичното разнообразие и обогатяват пейзажа.

Необходимост от целево подпомагане и интегрирано управление

Настоящата логика на подпомагане в земеделието изключва горските пояси от схемите, въпреки че те вършат изключително важна работа на малка площ – ивици от 10–12 метра. Затова се предлага въвеждане на целево подпомагане за съществуващите полезащитни пояси в добро състояние, както и за възстановяване на тези, които са деградирали.

Целта е да се осигури стабилно финансиране, което да гарантира поддържането на тези зелени системи. Това би допринесло не само за устойчиво земеделие, но и за постигането на екологичните цели на страната.

В заключение, полезащитните горски пояси са не само наследство от миналото, но и ценен актив за бъдещето – нуждаят се от грижа, защита и съвременно, интегрирано управление.