Петя Куманова, зам.-главен директор на ГД „Съвети в земеделието и аналитична лаборатория“ в Национална служба за съвети в земеделието

. Г-жо Куманова, какво е определението за малък земеделски стопанин?

– Един малък земеделски стопанин основно отглежда малки площи. Средната площ на едно малко стопанство е около 2 хектара, което е 20 дка земеделска площ. Това много зависи от профила и от културите. Ако той отглежда зеленчуци, може да бъде с 1 и 2 дка, но ако отглежда зърнени култури, трайни насаждения – вече площите са различни. По същия начин стои въпросът и с животновъдните стопанства, в зависимост от отглежданите животни. Но така или иначе, с течение на времето през последния програмен период се изработи една тематична подпрограма за малките стопанства на базата на един анализ, който показва, че действително малките стопанства имат нужда от подкрепа, за да подобрят устойчивостта си, своята конкурентоспособност, защото те са гръбнакът на земеделието във всяка една държава. Безспорно малките производители играят ролята на един социален буфер, дават много повече работна ръка. Дейността им има социален ефект, който е много важен за всяка една страна членка на ЕС. Малките стопанства са основна целева група за НССЗ. Несъмнено те имат нужда да увеличат конкурентоспособността си, да подобрят знанията си и технологичната си култура, имат нужда някой да им изготви бизнес план, да им каже основните изисквания, които трябва да спазват.

. Каква е ролята на малките стопанства за развитието на селските райони, за спиране на обезлюдяването им?

– Малките стопанства имат голяма роля, въпреки че тенденцията в страната ни не е благоприятна от гледна точка на това да остават младите хора на село, но малките стопанства са гръбнакът в една местна общност. Наши фермери живеят на село, защото им харесва, но разбира се има и такива, които отиват на село събота и неделя и поддържат своите стопанства. Ако трябва да говорим за профила на малките стопанства, той е изключително разнороден. Официалната статистика, която имаме и нашата на клиентите ни, които обслужваме, сочи, че около 30% се занимават с пчеларство. В тематичната подпрограма е записано, че малките стопанства, които са с тенденция за развитие и биха станали устойчиви и пазарно ориентирани, са около 85 хил. броя. Разбира се, сега тенденцията в цялата страна е на окрупняване. Така че, този техен брой не можем да кажем колко е реален.

Другите основни сектори, с които се занимават малките стопанства, са трайни насаждения, зеленчукопроизводство и животновъдство. Икономическият размер на малките стопанства, измерен в стандартен производствен обем, е от 2 000 до 7 999 евро и да са регистрирани като земеделски стопани. Това е определението, въпреки че в Европа се използват други стандарти. Около 40% от кандидатите са регистрирани като малки стопанства на млади хора.

– Можем ли да кажем, че именно малките стопанства произвеждат тези бутикови продукти, които можем да си купим на фермерските пазари?

– Една част от малките земеделски стопани реализират собствената си продукция на фермерските пазари и затварят цикъла на производство, но техният брой не е достатъчен. Една част не могат да отговорят на изискванията на мерките и предпочитат със собствени усилия да се справят. Друга част от малките стопанства, разбира се, търсят пазари, но за съжаление те не са конкурентоспособни от гледна точка на количества. Въпреки че, от няколко години забелязваме добра тенденция и политика на някои големи вериги, които търсят такива местни продукти. Имаме опит, помагали сме на една от големите търговски вериги да намери малки стопанства и да сключи договори с тях.

. Как Европа подкрепи малките стопанства през предишния програмен период?

– Основната мярка, по която бяха подкрепяни малките стопанства, е 141 за подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране. Помощта, която получаваха, беше 1500 евро на година в рамките на 5 години, което не беше кой знае каква помощ, но с тези пари можеха да си купят някакъв малък инвентар или да си подпомогнат купуването на семена, торове или да увеличат трайното насаждение, което имат. Целта на мярката е преструктуриране на полупазарни стопанства в жизнеспособни, пазарно ориентирани земеделски стопанства. Тя е насочена към полупазарни стопанства, които продават малка част от своята продукция за допълване на дохода на домакинството и използват останалото за домашна консумация, но същевременно притежават икономически потенциал за бъдещо развитие (размер на икономическите единици от 1 ИЕ до 4 ИЕ). Това е временна подкрепа за доходите на тези стопанства, която се очаква да спомогне за преодоляване на трудностите по посрещане на разходите, свързани с преструктурирането на тяхната земеделска дейност и превръщането им в жизнеспособни стопанства.

През предишния програмен период започнахме да им изготвяме пълен пакет консултантски услуги в допълнение на това, че им изготвихме бизнес плана по мярка 141. На практика почти всички (близо 99%) от общия брой подадени заявления по тази мярка за целия период 2008-2012 г. са изготвени от НССЗ. Това безусловно има решаваща роля и оказва положително влияние върху активността на малките земеделски стопанства към мярка141.

. През настоящия програмен период вече има специална тематична подпрограма за малките стопанства, която вече споменахте. С какво тя надгражда помощта, която те получаваха през периода 2007-2014?

. Стратегическата цел на тематичната подпрограма е подпомагане на преструктурирането, повишаване на жизнеспособността и устойчивото развитие на малките земеделски стопанства. Тази стратегическа цел ще се постига чрез интервенции в две приоритетни области:

• Улесняване преструктурирането и модернизацията на малките стопанства;
• Поощряване на кооперирането и интегрирането на малките стопанства в селскостопанската и хранителната верига.

Тематичната подпрограма за малките стопанства е един много добър вариант за тях, за да не се конкурират по мерките, когато кандидатстват с големите стопанства. Така има гарантиран бюджет за тях и помощта се вдигна и вече по сегашната Програма за развитие на селските райони 2014-2020 получават 15 хил. евро, ако участват по подмярка 6.3 Стартова помощ за малки земеделски стопанства.

При отварянето на подмярката през 2016 г. ние изготвихме 2 850 проекта на малки стопанства, но кандидатите бяха около 4 000, а през 2019 г. по втория прием изготвихме 2 056 проекта. Интересът е много голям. С тези пари малкият стопанин може да направи някаква инвестиция, стопанството му има възможност да порасне с някакъв производствен обем, за да се постигне целта на мярката и те да станат по-конкурентни и устойчиви на пазара.

През 2020-та беше отворен целеви прием по подмярка 6,3, който има за цел да подкрепи проекти от сектор „Животновъдство“ (овце, кози, свине и птици), чието изпълнение ще допринесе за повишаване на биосигурността, икономическото развитие и укрепване на малките земеделски стопанства от сектора. Приоритет се дава:

• на земеделски стопани, чиито животни са били унищожени вследствие на заболяване от Африканска чума по свинете, Чума по дребните преживни животни и Инфлуенца (грип) по птиците;
• на земеделски стопанства в райони с установено огнище на заболявания;
• на земеделски стопанства в планински район;
• на земеделски стопани с образование в областта на ветеринарната медицина и животновъдството.

– Кои са останалите подмерки от тематичната подпрограма и какво съдействие оказвате на кандидатите?

– Освен подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства, има подмярка 4.1.2, която е като голямата 4.1 – Инвестиции в земеделски стопанства, има подмярка 4.2.2 – за преработка и маркетинг за малки стопанства, има подмярка 6.4.2 за неземеделски дейности и разбира се – подмярка 2.1.2, която е за консултации на малките земеделски стопани. Чрез нея ние предоставяме на малките земеделски стопани освен изготвяне на бизнес планове, така и подпомагане през целия период на изпълнение на бизнес плана, както и допълнително 6 консултантски пакета по различни тематики, като стопаните си избират от кое имат нужда в зависимост от профила. Освен това правим изнесени приемни. Друга важна наша цел е да правим трансфер на знания заедно с научни институти и университети. Засилихме дейността си с демонстрации на полето. По мярка 111 от предишния програмен период по няколко големи проекта обучихме над 3 000 земеделски стопани чрез центъра си за професионално обучение.

– Биоземеделието как се вписва в малките земеделски стопанства?

– Разбира се, че го развиват. Освен това се дават повече точки на стопанства в планински район или ако развива биоземеделие. Фактически и инструментите на ПРСР дават възможност малките стопанства да развиват биоземеделие. По принцип то се развива на по-малки площи. Разбира се, че има сертифицирани големи стопанства, но малките са тези, които основно развиват биологично производство. На местните пазари може да бъде открита продукция от такива малки стопанства

– Какви са преференциите за малките стопанства в планински райони?

– Специално за животновъдството подкрепяните стопанства трябва да са в планински райони. Така беше и по подмярка 4.1.2 за инвестиции в малки земеделски стопанства, както и за подмярка 4.2.2 за преработка и маркетинг на земеделска продукция, така че животновъдните стопанства в планински регион получават преференции за това. В планински район е по-трудно да работиш, предвид екстремните климатични условия, там доходът е по-нисък, ръчният труд е повече в сравнение с полския район, където може да се приложи механизация.

– Още кои подмерки от тематичната подпрограма ще бъдат отворени през настоящата година?

– Очакваме да стартира подмярка 4.1.2 за инвестиции в земеделски стопанства, където те могат да правят различни инвестиции за техника, за създаване на трайни насаждения, да подобрят и разширят стопанствата си. Приоритетни сектори са животновъдство, плодове и зеленчуци и биологично производство. За малките стопанства се очаква да бъде отворена подмярка 6.4.2 за неземеделски дейности, където те могат да развиват всякаква друга дейност извън земеделската. По тази подмярка може и да не са регистрирани като земеделски стопани.

– Изпълни ли си целите тематичната подпрограма?

– Все още малките стопанства продължават да изпълняват своите бизнес планове и да развиват своите стопанства. Предстои да видим дали е изпълнила целите си тематичната програма. Трябва да се знае, че малките стопанства ще продължат да имат нужда от подкрепа. Убедени сме, че малките стопанства създават поминъка, създават качествена продукция и то в сектори, които са много важни за страната ни.

Чрез повишаване на конкурентоспособността на малките стопанства може да се увеличи заетостта и да се постигнат множество вторични ефекти в селските райони на страната като развитието на свързани отрасли, повишаване на доходите, намаляване на риска от селскостопанска дейност, повишаване на квалификацията на работната ръка чрез придобиване на опит и знание, внедряване на иновации в производството и др.

Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“(ТПП)