Овцевъд, майка на четири деца и вдъхновяващ пример за българското село.

Вдъхновяваща, силна и неподправена – Галина Мирчева от село Петърница съчетава семейството, земеделието и животновъдството с огромна отдаденост и любов. В интервюто тя споделя за пътя си от Испания до родната ферма, за трудностите, но и за удовлетворението да създаваш със собствените си ръце.

Галина, как започва един Ваш ден?

Ставам в 6:30. Имам четири деца, така че първо е грижата за тях – закуска, изпращане, чистене, готвене… До обяд съм у дома, след което отивам във фермата, където ме чакат още около четири часа работа. После се включвам и в дейността на съпруга ми – той обработва над 7000 декара земя и 3500 декара пасища.

Колко овце отглеждате в момента?

Около 800 животни. Наскоро започнахме да гледаме и теленца за угояване.

Как избрахте породата? Ползвахте ли консултанти?

Разбира се. Направихме много проучвания. Говорихме с колеги, но повечето ни отказваха – казваха, че няма работна ръка и не си заслужава. Но ние се убедихме, че ако подходиш с желание и отдаденост, животновъдството се отплаща.

Сега гледаме порода Асаф – испанска млечна порода, кръстоска между Аваси и Източнофризийска овца. Адаптира се чудесно към нашия климат и е много продуктивна.

Продавате ли животни за разплод?

Да, продаваме и мъжки разплодници. Гордея се, че идват от цяла България. Получавам благодарствени обаждания, което е най-доброто признание.

Във фермата ви има модерна доилна зала. Какво ви даде тази инвестиция?

Залата е по проект „Мляко 121“ от 2014 г. Млякото не се докосва с ръце – преминава директно през тръби до охладителен танк. Това гарантира чистота и високо качество.

Вие сте част от сдружението „Плевенско мляко“. Как се роди идеята?

През 2019 г. се обединихме шест ферми. Преди това мандрите ни лъжеха – плащаха със закъснение и не спазваха договорените цени. Така се събрахме, говорихме открито и решихме да си защитим интересите.

Сега сме по-силни. Мандрите ни търсят, плащат по-добре, защото им гарантираме качество и количество.

Мислили ли сте за мандра и затваряне на цикъла?

Да, но все още не сме направили тази крачка. Ако се въведат ясни правила за плащанията към фермерите, това ще е от полза за целия сектор.

Имали ли сте случаи на неизплатено мляко?

За съжаление, да. В момента една мандра ни дължи 300 000 лева вече почти две години. Това са пари, инвестирани в животните, а ние си чакаме. Надявам се скоро да се приеме закон, който да регламентира сроковете за плащане.

Вашата история звучи като роман. А как започна всичко?

Родом съм от село Търнене. От малка съм гледала животни с баба ми. След осми клас заминахме с родителите ми в Испания, където работих 8 години – в зеленчукови фабрики, кланици… Беше тежко, но ме научи на труд и дисциплина.

Там ли срещнахте съпруга си?

Да. Там пламна любовта ни. Работехме здраво, спестявахме. Мечтаехме да се върнем в България – да си купим земя, машини, да създадем нещо свое. И го направихме.

Какъв е пътят ви в образованието?

Завърших Селскостопанската гимназия в Долни Дъбник, след това бакалавър в Свищов – „Стопанско управление“. После две магистратури – „Агробизнес“ и „Зооинженерство“. Постоянно се квалифицирам – вярвам, че винаги има още какво да научиш.

Синът ви също върви по вашия път?

Да, Марио е млад земеделец, вече с 480 декара – дини, пъпеши, царевица, картофи. А съвсем скоро ще ме направи и баба! (смее се) Ще съм млада и щастлива баба!

Имате ли време за почивка, за себе си?

Много рядко. Но когато седнем с екипа, сготвим нещо заедно – шарани, питка, вино – това са нашите малки празници. Участваме и активно в живота на селото – чистим улици, възстановихме стадиона, поддържаме футболния отбор.

Каква е тайната на вашия успех?

Единството. Когато имаш човек до себе си, на когото вярваш и с когото гледате в една посока – всичко е възможно. Сам човек трудно стига далеч.