Конопът предлага възможности за иновативни продукти и може да намери приложение в много производства – от текстил до автомобили.

Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества.

През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.

През последните няколко години глобалното изменение на климата и загрижеността за по-устойчива икономика предизвикаха значителен интерес към използването на естествени материали за производство на екологични продукти и намаляване на антропогенните емисии на въглероден диоксид.

Една позабравена алтернатива на изкопаемите горива, която набира потенциал, е биоенергията, която се извлича от биомаса. Биомасата може да се използва като суровина за редица ценни биоенергийни продукти, включително биогаз, биодизел, биоетанол и биоводород. Биомасата също e и алтернатива на изкопаемите горива: тя се произвежда редовно в големи количества и често е отпадъчен продукт. И накрая, биомасата е устойчив въглеродно неутрален ресурс.

Един източник на биомаса, който има такъв потенциал, е индустриалният коноп – Cannabis sativa L. Той е универсална култура с дълга история на отглеждане и приложение в много индустрии заради своите влакна, масло, медицински съединения и като суровина за биоенергия. Конопът се отглежда на много места, а две от страните, които произвеждат най-много промишлен коноп, са Канада и Китай. Очаква се пазарът на коноп да нарасне бързо през следващите години, особено в Съединените щати, където търсенето непрекъснато се увеличава. Въпреки това пазарът е изправен пред множество предизвикателства, предимно от правно и социално естество заради свързването му с растението, култивирано за психоактивно вещество; а именно – марихуаната.

От древни времена хората са отглеждали растението Cannabis sativa за множество цели, като са произвеждали специализирани сортове за фибри, семена и полезни химични съединения. Растенията, отглеждани за производството на психоактивното съединение тетрахидроканабинол (THC), обикновено се наричат „канабис“ или „марихуана“, докато растенията, отглеждани за фибри, семена или продукти, които не съдържат THC, обикновено се наричат „коноп“ или „промишлен коноп“. У нас Министерството на земеделието и храните определя с Наредба № 1 от 12 март 2018 г. индустриалния коноп като растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета.

Отглежда ли се коноп у нас?

За сравнение, във всяка една европейска държава производителите могат да избират сортове, които акумулират тетрахидроканабинол до 1%. Те са много по-голям брой и с много по-добри характеристики в сравнение със старите сортове до 0,3%, които производителите в България могат да използват в момента. За да бъдем конкурентноспособни, е нужно одобрението на законопроект за въвеждане на гранична стойност от един тегловен процент тетрахидроканабинол.

Според настоящото законодателство отглеждането на индустриален коноп у нас е разрешено, но не и преработката му. Това принуждава земеделците, отглеждащи културата, да я изнасят за преработка извън България. Според Асоциацията на производителите на индустриален коноп най-облагодетелствани от факта са съседните ни Румъния, Сърбия и Северна Македония, където остава добавената стойност. Всички страни от ЕС разрешават преработката на индустриален коноп и от него вече се правят множество продукти. В края на май 2023 г. Комисията по земеделие прие на първо четене законодателна инициатива за разрешаване на преработката на индустриален коноп у нас.

Индустриалният коноп може да се отглежда като влакнодайна, семенна или култура с двойно предназначение. Той е растение от ликово влакно, подобно на лена, кенафа и юта. Вътрешността на стъблото е куха, заобиколена от сърцевинен слой от дървесни влакна. Извън камбиевия слой, където клетките растат и се диференцират, се намира флоемният или паренхимният слой, който съдържа дългите клетки, известни като ликови влакна.

Съществуват над 25 000 продукта, за направата на които се използва коноп

Всички тези продукти могат да бъдат представени в следните категории:

• Селско стопанство
• Автомобилна индустрия
• Строителни материали
• Козметика
• Храни, хранителни добавки и напитки
• Мебели
• Хартия
• Рециклиране
• Текстил

Приложения на конопа

Всяка една от частите на растението може да се използва за направата на различни продукти. Така например семената са богати на протеини, аминокиселини и незаменими мастни киселини; стъблото е източник на най-здравите естествени индустриални влакна в света; корени и листа: хранят почвата с ценни хранителни вещества – фермерът може да отглежда няколко поколения коноп на сезон в едно и също поле в продължение на 10 години подред, без почвата да се изтощи. Корените на конопа имат и значителен потенциал за абсорбиране и съхраняване на токсични елементи като олово (Pb), никел (Ni), кадмий (Cd) и други вредни елементи и вещества, което позволява растението да се използва за фиторемедиация на замърсени почви. През 90-те години на миналия век, след ядрената катастрофа в Чернобил, конопът е бил използван заедно с други растения за пречистване на почвата от замърсяващи метали в райони близо до атомната електроцентрала. Phytotech Laboratories, заедно с производителите и Украинския институт за отглеждане на влакна, вземат решение да засадят промишлен коноп, за да елиминират силно токсичния стронций и радиоактивен цезий.

Дървесината от стъблото за направата на строителни материали пък е страничен продукт от отглеждането на промишлен коноп за влакна и семена. Има много доказателства, че тази култура може да играе важна роля в един по-екологичен модел на земеделие.

Какви са агроклиматичните изисквания на индустриалния коноп?

Индустриалният коноп може да се отглежда почти навсякъде, но оптималният растеж се наблюдава във влажен и мек климат. Необходими са четири месеца без слана, за да се произведат най-качествените влакна, и 5 месеца и половина без слана за производство на семена. Идеалните температури за растеж на конопа варират между 16-27˚C, а когато средната дневна температура достигне 16˚ C или по-висока, растението навлиза в етап на бърз растеж, по време на който расте с 4 до 6 см на ден. Въпреки това конопът може да издържи както на по-високи, така и на по-ниски температури: разсадът и зрелите растения могат да издържат до -5˚C. Особено през първите шест седмици, по време на покълването и докато растението се вкорени и установи добре, индустриалният коноп се нуждае от обилни валежи или напояване. След този първоначален период растението може да издържи и на по-сухи условия. Това качество е особено важно за приспособимостта му към динамично променящия се климат и условия на отглеждане.

Представителите на Асоциацията на производителите на индустриален коноп изтъкват, че у нас климатът за отглеждане на културата е благоприятен, тъй като имаме по-дълъг топъл период и това ни поставя в по-добра позиция от държави като Германия и Франция.

Индустриалният коноп вирее върху различни почви, но най-добре се справя на рохкави, добре дренирани глинести почви с високо плодородие и изобилие от органични вещества. Докато селскостопанските изисквания на конопа са сравнително ниски, той като всяко растение ще расте по-бързо, ако се наторява. Конопът изисква обилно торене за висок добив на влакно.

Заболяванията по конопа не са широко разпространени и се срещат спорадично. Те обикновено се причиняват от гъбички, пренасяни от семената и почвата, които могат да бъдат контролирани чрез третиране на семената преди засаждане или чрез ротация. При благоприятни условия конопът е много конкурентен на плевелите, така че пръскането с хербициди обикновено не е необходимо, когато се отглежда за конопени влакна. Поради по-ниската гъстота на засаждане при отглеждане за семена, естественото потискане на плевелите може да бъде по-малко успешно.

Конопът – екологичен източник на гориво

В днешното време на петролни конфликти, нарастващи цени на горивата и изменение на климата е по-важно от всякога да се търсят устойчиви алтернативи като конопения етанол.

Конопът може да осигури два вида гориво:

• Конопен биодизел – произведен от масло от (пресовано) конопено семе.
• Конопен етанол/метанол – направен от ферментирало стъбло. Използвайки процеси като газификация, киселинна хидролиза и ензими, конопът може да се използва за производството и на двата продукта – етанол и метанол.

През 1896 г. Рудолф Дизел произвежда своя прочут двигател. Подобно на много други, Дизел предполага, че дизеловият двигател ще се захранва от различни горива, особено растителни масла и масла от семена. Хенри Форд от Ford Motor Company, виждайки потенциала на горивата от биомаса, управлява успешен завод за преобразуване на биомаса, който произвежда биогориво в тяхното съоръжение в Iron Mountain в Мичиган. Инженерите на Ford извличат метанол, гориво от дървени въглища, катран, етилацетат и креозот, основни съставки за съвременната индустрия. Днес те се доставят от свързаните с петрола индустрии.

Една от основните причини за забраната на конопа – и под формата на гориво, е свързано с осъзнаването, че производството на нефт е застрашено от всеки конкурентен източник на гориво, особено този, който не изисква модификации на автомобила.

Автор: Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия