Интервю с д-р Кремена Стоева, началник отдел „Контрол на храните“ при БАБХ.

Доктор Стоева, темата за така наречения „фалшив мед“ редовно излиза на дневен ред. Може ли първо да изясним: има ли фалшив мед или мед, който не отговаря на определени изисквания?

На ниво ЕС терминът „фалшив мед“ все още не е дефиниран в законодателството, както всъщност не е дефинирана и концепцията за „фалшива храна“. Законодателството използва по-скоро термина „заблуда на потребителя“, а не „несъответствие с лабораторни показатели“. Така че с правна сила ние не работим с термина „фалшив мед“.

Тоест, това е по-скоро популярен термин?

Точно така. Терминът е популярен сред населението и се използва за храни, които не отговарят на очакванията на потребителите.

Колко проверки са направени миналата година на пчелния мед?

Ежегодно БАБХ разработва национална програма за мониторинг на качеството на храните и я изпълнява с необходимата честота. През миналата година бяха взети 144 проби от пчелен мед, предимно от търговската мрежа, за да се провери качеството на меда, достигнал до крайния потребител.

От тези проби 16 се оказаха несъответстващи на изискванията. Основните показатели, по които се установяват несъответствия, са HMF (хидроксиметилфурфурол) – показател за стареене или неправилна обработка на меда, и диастазна активност – показател за прегряване или неправилно съхранение.

На какъв принцип се взимат пробите? Включват ли се както супермаркети, така и малки магазини или пазарни сергии?

Пробите се взимат на случаен принцип и обхващат всички видове търговски обекти – супермаркети, малки магазини, пазари, туристически обекти и дори улични търговци.

Къде са констатирани нарушенията? Особено се интересувам от уличните търговци, които продават мед край туристически обекти.

Не мога да посоча конкретни обекти в момента, но търговците се проверяват както планово, така и извън план при сигнали или жалби. През края на 2023 г. проведохме засилена тематична проверка – обхванати бяха 40 предприятия, обработващи пчелен мед, и над 1000 обекта за търговия на едро и дребно. В рамките на тази проверка бяха взети допълнително 76 проби, като 15 от тях показаха несъответствия.

Проверявано беше и етикетирането на меда – например, неправилното използване на наименования като „монофлорен мед от лавандула“, когато медът не съдържа съответния полен. Също така следим правилното етикетиране на производни продукти, които съдържат малко количество мед.

Как потребителят може да се ориентира по етикета кой пчелен продукт е висококачествен?

Етикетирането на меда трябва да отговаря на изискванията на Регламент 1169 и на специфичните национални изисквания. Важни критерии са наименованието „пчелен мед“ и произходът на меда, който трябва да се посочи на етикета по страни и процентно съдържание. Ако медът е от няколко държави, трябва да се посочат първите четири, които образуват 50% от партидата. За опаковки под 30 грама се използват абревиатури на страните.

Как България участва в европейския мониторинг на пчелния мед и как стоят нещата в сравнение с останалите държави?

България участва активно в мониторинга 2021–2022 г. По разпределение на ЕС взехме 5 проби, като общо бяха взети около 320 проби от всички държави. Резултатите показаха, че в ЕС пчелният мед често се представя като високорисков продукт, но в България отклоненията са малко.

Какъв процент от меда не отговаря на изискванията?

През 2025 г. от 143 проби 16 бяха несъответстващи – около 11%. Това показва, че манипулациите с мед в България не са широко разпространени. От 40-те предприятия на територията на страната 32 използват изцяло български мед, а само 6 внасят мед от ЕС или трети страни. Консуматорите могат да бъдат спокойни за качеството.

Това е добра новина. Значи се създава някакъв мит за „фалшивия мед“?

Да, в България този мит е по-скоро популярен, въпреки че на европейско и световно ниво има случаи на фалшифициране. Например, мед от Китай подлежи на строг контрол. Мед от Украйна също се проверява по всяка пратка и към момента няма отклонения.

Какви са санкциите за нарушителите?

Санкциите са регламентирани в законодателството, но не мога да посоча конкретни цифри в момента.

България има много малки пчелари. Къде потребителят може да си купи сигурен мед – от фермерския пазар, магазинната мрежа или кварталния магазин?

От където и да купи мед, ако храната е наименована „пчелен мед“, тя трябва да отговаря на законовите изисквания. Всеки пчелар е задължен да изследва меда си в началото на медосбора, за да има доказателства за качеството му.

А как стоят нещата със сигналите за нарушения?

Постъпват ежедневни сигнали. Гражданите не бива да се притесняват да подават сигнали – БАБХ приема всички сигнали, извършва проверки и спазва конфиденциалността на жалбоподателите.

В какъв срок се отговаря на подадена жалба?

Законодателният срок е един месец за отговор на сигнал или запитване, ако не се изисква проверка. Когато се прави проверка, срокът зависи от нейната продължителност.

Интервю на Анета Божидарова