Как да подобрим съветническите услуги за биоземеделието в България?

За съветническата дейност и сектора на биоземеделието в България

В София се проведе среща на организации, работещи за развитие на биоземеделието в Европа. Участие взеха 37 експерти от 16 държави, които обсъдиха как може да се подобрят услугите (съвети и индивидуална подкрепа) за биофермерите в европейските държави. В рамките на срещата се проведоха посещения на две биоферми.

„Бяха споделени резултатите от добре развитите и работещи съветнически услуги в държави като Франция, Австрия, Испания, където биоземеделието се развива устойчиво и голяма заслуга за това имат добре развитите съветнически услуги. Затова ние се стремим да почерпим опит от държави с добре изградена съветническа мрежа, за да може и България да направи крачка напред в тази насока“, сподели Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена, която е партньор в проект, финансиран по програма „Европа“ на Европейската комисия. Основната цел на проекта е да подпомогне развитието на съветническите услуги в областта на биоземеделието.

Проектът Organic Advisory Network подпомага подготовката на повече съветници за биопроизводство в държавите (вкл. България), в които тази услуга изостава чувствително. Следващите две години предстоят 30 учебни посещения за млади съветници в биоферми в 5 географски зони на Европа. В края на 2025 и началото на 2026 ще бъде организирана серия от обучения за нови съветници, разпределени в 12 теми.

Клер Мореле, координатор в IFOAM Organics Europe: „Проектът има за цел да изгради европейска мрежа за съветници по биоземеделие и предлага различни възможности за тях, като например трансграничен обмен за посещения на съветниците от един земеделски сектор, за да се учат един от друг и от практиката в други страни. Също така, имаме онлайн курсове, които ще бъдат достъпни както за новодошлите, така и за по-опитните съветници по различни селскостопански теми и на финала проектът цели да подсили съветническите услуги в различните страни по отношение на политиките. Проектът започна преди година и ще продължи още 3, което значи до април 2028. Имаме партньори от 21 държави, като идеята е също да обменят информация по темата и да се вдъхновяват взаимно едни други. Искам също да кажа на българските съветници, че сме отворена мрежа, което значи, че всеки е добре дошъл да се включи в нашите дейности, независимо дали има опит.“

Каква е ситуацията със съветническите услуги в България?

Проведено проучване показва, че системата у нас е по-скоро хаотична, сподели Стоилко Апостолов. По думите му Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) предоставя услуги и за биоземеделците, но основно с административен фокус – попълване на документи, изготвяне на планове и др. Специализирани консултации за отделните сектори се дават от отделни експерти, но липсва координация, структура и системна подкрепа.

„По проекта ще разработим обучителни модули и ще организираме посещения на ферми, така че съветниците да могат да повишават знанията и квалификацията си. За да бъдеш добър съветник, не е достатъчно само да имаш диплома – нужно е непрекъснато усъвършенстване и актуализиране на знанията.“

Има ли добри практики, които можем да споделим?

„Все още нямаме самочувствието да представим готови добри практики пред чуждестранните партньори, но вярвам, че това ще се промени. България има специфични производства, в които сме по-напред от други страни – като биволовъдството или култури като малини и древни плодове. Там имаме опит и работещи ферми, докато в много европейски държави тепърва се развиват в тези направления“, каза още Апостолов.

Актуална картина в сектора

В момента основната тревога на фермерите са измръзванията, които засягат много насаждения. Но въпреки това трябва да отбележим положителна тенденция – в България се отчита значителен ръст на броя биопроизводители. България и Гърция се открояват като страните с най-бързо развиващо се биоземеделие в последните години.

Гореща политическа тема през април 2025 г.: Нов бюджет за ЕС и нова ОСП – какво очаква европейските земеделски стопани?

Биосекторът настоява за отделен бюджет

През втората половина на 2025 г. Европейската комисия ще представи предложенията си за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) – дългосрочния бюджет на ЕС след 2027 г. Макар настоящата МФР да е в сила до края на 2027 г., подготовката за новия бюджет вече тече с пълна сила. Това е от ключово значение за земеделския сектор, тъй като основните финансови инструменти – включително Общата селскостопанска политика (ОСП) – се финансират именно чрез МФР.

Опростяване и ефективност – новият подход на ЕС

Европейската комисия, под ръководството на Урсула фон дер Лайен, залага на опростяването и по-ефективното използване на средствата. Предвижда се намаляване на броя на европейските фондове чрез тяхното сливане и предоставяне на по-голяма гъвкавост на държавите членки. Това би могло да засегне пряко бюджета за земеделие.

Според изтекла вътрешна презентация от есента на 2024 г., се обсъжда създаването на нов „Европейски фонд за конкурентоспособност“, който да обедини програми като Horizon Europe, EU4Health и Digital Europe.

Подобна консолидация се разглежда и за други фондове, сред които ОСП, Фондът за регионално развитие, Кохезионният и Рибарският фонд. Докато Първи стълб на ОСП (директните плащания) се очаква да остане отделен, Втори стълб (развитие на селските райони) вероятно ще бъде включен в сливането с Кохезионния фонд.

Биосекторът настоява за отделен бюджет

В отговор на тези планове, множество агрохранителни организации – включително IFOAM Organics Europe – подписаха отворено писмо с призив за запазване на отделен и силен бюджет за ОСП. Те подчертават, че биологичното земеделие е ключов елемент в прехода към по-устойчиви, конкурентоспособни и устойчиви хранителни системи в ЕС.

Какво следва?

Очаква се Европейската комисия да публикува официалното си предложение за новата МФР през юли 2025 г. То ще бъде подложено на преговори в Съвета на ЕС, където е необходимо единодушие, както и на одобрение от Европейския парламент. До 6 май тече обществена консултация по темата, в която заинтересованите страни могат да изразят своето мнение.

Какво предстои за Общата селскостопанска политика?

Влияние на новата МФР върху ОСП

Новата структура на МФР ще определи и рамката на следващата ОСП, включително таваните на разходите. Това означава, че предстоящото предложение за ОСП ще трябва да се впише в новата финансова архитектура на ЕС.

IFOAM Organics Europe подчертава, че опростяването на ОСП не трябва да подкопава усилията за трансформация към устойчиво земеделие, включително биологични и агроекологични практики. Според тях е нужно бъдещето на ОСП да бъде съобразено със заключенията на стратегическия диалог за преход към устойчиви агрохранителни системи.

Настояща ОСП и предстоящо опростяване

Комисар Хансен вече обяви във визията си за селското стопанство и храните, публикувана през февруари, че през първата половина на 2025 г., на 14 май, ще бъде предложен друг пакет за опростяване на ОСП. Проектодокумент, изтекъл в медиите, разкри първия списък на елементите, разгледани за включване в този пакет за опростяване от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“. Въпреки че все още не е ясно какво точно ще включва пакетът за опростяване, според изтеклия проект, биологичните фермери ще бъдат признати за автоматично съвместими с определени ДЗЕС.

Окончателният пакет за опростяване ще бъде официално предложен от Европейската комисия на 14 май и след това ще мине през Европейския парламент и Съвета, вероятно следвайки същата спешна процедура като предишната, за да благоприятства бързото приемане. Очаква се промените да се прилагат за исковете от 2026 г. нататък.