Ниски цени, рекордни добиви по света и несигурност: какво се случва на пазара на зърно и маслодайни култури.

Пазарът на зърнени и маслодайни култури в момента е труден и предизвикателен, основно заради ниските изкупни цени и високите производствени разходи. Това коментира Асен Георгиев, търговски директор в компания за търговия със зърно, като подчертава, че ситуацията не е изолирана само в България.

„По отношение на тежките зърна и есенниците цените са ниски, но това е резултат от факта, че сме част от международния пазар. Тази тенденция се усеща в целия Черноморски регион – не само у нас, а и в Украйна, Русия и съседните страни“, обяснява Георгиев. По думите му ниските ценови нива не се приемат добре от фермерите, предвид себестойността на производството и нарастващите разходи.

Основният фактор, който оказва натиск върху цената на пшеницата, са рекордните добиви в световен мащаб. Очакванията са през 2026 г. да има известна корекция, но точният момент е трудно предвидим, тъй като пазарът зависи от динамиката между търсене и предлагане.

„Информацията, която имаме от наши колеги в Украйна и Русия, показва, че основните добиви на пшеница са във вътрешността на страните. Това означава допълнителни логистични разходи – в Русия разстоянията до пристанищата са между 1000 и 3000 километра. Това със сигурност ще повлияе на цената“, допълва Георгиев.

Ечемикът – търсена и дефицитна стока

В момента най-интересната култура от гледна точка на търговията е ечемикът. Налице е дефицит, който го прави особено атрактивен за износ.

„Ечемикът е добра разменна монета – търсен е, ценово интересен и с добри обеми за износ. Това ни позволява да договаряме по-добри цени на пристанище, което директно се отразява положително и за фермерите“, казва търговският директор.

Царевицата под натиск, вътрешният пазар – свит

При пролетниците ситуацията е по-различна. Цените на царевицата са по-ниски спрямо миналата година, основно заради силната конкуренция от Украйна.

„Голяма част от фуражната царевица от Украйна трябва да намери пазар в Турция и ЕС в рамките на определени квоти. Това оказва сериозен натиск върху цените“, коментира Георгиев. Разликата при CIF цени за Турция или Гърция достига около 20 долара на тон – фактор, който не може да бъде пренебрегнат.

Допълнително влияние оказва и свитият вътрешен пазар. „Много фуражни заводи и спиртоварни драстично намалиха или напълно изключиха царевицата от рецептите си, което веднага се отрази на търсенето и цената“, допълва той.

Слънчогледът – високо потребление и валутен ефект

При слънчогледа картината е различна. България е най-големият вносител на слънчоглед в Европа, а потреблението е значително по-високо от собственото производство.

„Произвеждаме около 1,5–1,6 млн. тона, а потреблението е близо 3,5 млн. тона. Само на база търсене и предлагане цената логично би трябвало да върви нагоре“, посочва Георгиев. Допълнителен фактор е информацията за по-слаби добиви в Украйна, което създава волатилност и резки движения в цените.

Сериозно влияние оказва и валутният курс. Търговията със слънчоглед се извършва в долари, а поевтиняването на долара спрямо лева променя крайната цена.

„В момента абсолютната цена е около 640 долара на тон, доставено на пристанище“, уточнява той.

Северна Африка и качеството на пшеницата

България традиционно изнася зърно за Близкия изток и Северна Африка, като Алжир е основният партньор. Макар и без сериозни логистични проблеми тази година, се появява друг важен казус – качеството.

„Отчитаме ниска енергия W при пшеницата, което е резултат от сушата и условията по време на наливане на зърното. За пазари като Алжир това е проблем, тъй като там изискват минимум W 180“, обяснява Георгиев.

Очаквания, война и предпазливост

Потребителите и преработвателите в момента са предпазливи. След като са закупили значителни количества, те очакват нов спад в цените, за да оптимизират себестойността си. Основните причини са свръхпредлагането в световен мащаб и спекулациите около евентуално мирно споразумение между Русия и Украйна.

„Лично аз смятам, че този процес няма да се случи бързо – вероятно ще отнеме месеци, ако не и години“, казва Георгиев. Въпреки това износът остава умерен, като основният интерес е насочен към доставки за януари–февруари.

Компанията обаче залага на по-дългосрочна стратегия. „Ние вярваме в потенциала на пазара и очакваме корекция нагоре в следващите месеци“, подчертава той.

Еврозоната и бъдещето на сектора

Влизането на България в еврозоната според Асен Георгиев няма да има негативен ефект върху търговията със зърно.

„Ние и без това работим с евро заради валутния борд. Напротив – това би улеснило изчисленията, би привлякло повече инвестиции и би повишило доверието в българската икономика“, смята той.