Очаква се нов прием по интервенцията за подкрепа на младите фермери „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ през есента на 2026.

В област Стара Загора младите фермери все по-често търсят подкрепа и съвети от Националната служба за съвети в земеделието. Ганчо Ганчев, главен експерт-координатор на териториалния областен офис на службата в града, представи възможностите, които предлага Общата селскостопанска политика (ОСП), и за предизвикателствата пред новите стопани.

„Чрез интервенцията „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ ние предоставяме на кандидатите комплексен и безплатен за тях пакет – от подготовката по набавяне на необходимите документи, изготвянето на бизнес план и заявление за подпомагане и входиране в системата за електронни услуги /СЕУ/“, както и в последствие контролираме успешното изпълнение на проектното предложение или така наречения бизнес план, обяснява Ганчев. По думите му, един прием вече преминал успешно, а новият се очаква към края на годината.

Интересът на земеделските стопани в Старозагорска област е насочен основно към отглеждането на трайни насаждения, към традиционно отглеждащи се етеричномаслени култури, като маслодайна роза и лавандула, както и в зеленчукопроизводството и не на последно място – и от земеделските стопани, отглеждащи пчелни семейства. Това бяха и приоритетите от насоките за кандидатстване в изминалия прием и очакваме същото и в новия“, допълва експертът.

Според него младите фермери инвестират най-вече в развитието на трайните насаждения и пчеларството. „Пчеларите са активна група за нашата област. Техните бизнес планове, както и на останалите кандидати, често включват инвестиции в иновативна техника, която улеснява развитието на стопанствата им. Инвестициите в нови, модерни и умни технологии им дават допълнителни точки и повишават ефективността на производството, с което се намалява и себестойността на произведената от тях продукция, уточнява Ганчев.

Но не всичко е лесно. Сред основните трудности той посочва намирането на земя за обработка. „Земята не расте по аритметична прогресия – тя е там и трябва да бъде освободена, за да кандидатства някой друг. Друг проблем е наемът или аренда на земеделска земя, особено когато мерките изискват по дългосрочни договори.“

Много от младите кандидати са наследствени фермери. „Интересът към кандидатстването често се предава от поколение на поколение. Понякога е като както се казва „ефекта на доминото – когато едно семейство започне, следващите също се включват“, споделя Ганчев.

Финансирането обаче е само част от подкрепата. Националната служба за съвети в земеделието предлага и безплатни консултации, информационно-обучителни семинари, присъствено с демонстрации, както и онлайн, които повишават капацитета на земеделските стопани. „Работим съвместно с научни институти, включително с Тракийския университет. Провеждаме посещения на място във фермите им, организираме консултантски дни /изнесени приемни/, предоставяме така наречените „добри практики“, за да подпомогнем младите фермери с информация и знания за успешното развитие на стопанствата им, казва Ганчев.

И накрая, посланието към младите земеделци е ясно: „Да не се отказват и да бъдат смели. Кандидатстването за подпомагане не е толкова страшно – тези, които вече са опитали, казват, че биха кандидатствали отново.“

Европейската стратегия за подкрепа на младите фермери цели до 2040 г. броят им в България да нарасне значително. „Възможно е, ако продължим активно да подпомагаме младите стопани чрез програмни интервенции. Надявам се това да се случи“, завършва Ганчев.