Знанието е първата стъпка към успешното земеделие.

В навечерието на активния земеделски сезон разговаряме с д-р Димитър Ванев – директор на Дирекция „Анализиране, планиране и информационно осигуряване“ в Национална служба за съвети в земеделието. С повече от 25 години професионален опит в България и в редица балкански държави, а от над 15 години – част от екипа на службата, той очертава ролята на институцията като първа спирка за всеки, поел по пътя на агробизнеса.

Над 100 събития годишно – знанието стига до фермера

Една от основните дейности на службата е организирането на информационно-обучителни събития. Всяка година те са около 100 и обхващат широк кръг от теми – от растителна защита и животновъдство до прецизно земеделие и икономика на стопанството.

„Каним доказани специалисти – от аграрните университети, от Селскостопанската академия или експерти с дългогодишна практика. Ако например организираме семинар по растителна защита и има проблем с черната златка или друга болест, търсим най-подготвените хора по темата“, обяснява д-р Ванев.

Всички събития са напълно безплатни, като разходите за лектори и организация се поемат от службата.

Част от системата АКИС

По думите му това е работещ пример за т.нар. система за знания и иновации в земеделието (АКИС), в която освен наука и съвети, важна роля имат и медиите. Без тях информацията трудно би достигнала до всички производители.

За 2026 г. вече има предложения за над 160–170 събития, но ресурсът позволява организирането на около 100. „Опитваме се да прецизираме списъка и да изберем най-актуалните теми или да намерим възможност да реализираме повече от планираното“, посочва той.

Европейски проекти и демонстрации в реални стопанства

Службата участва активно и в редица международни проекти. Един от тях е Climate Farm Demo – инициатива, която свързва около 1500 ферми в Европа с цел адаптация към климатичните промени и намаляване на въздействието им върху земеделието.

По проекта се организират демонстрации в реални стопанства, а партньори са и браншови организации. „Дори когато на пръв поглед една иновация изглежда скъпа или неприложима за по-малките фермери, често се оказва, че промяната в практиката не изисква големи инвестиции, а води до осезаем ефект“, казва д-р Ванев.

Той дава пример с нов начин на поставяне на електропастири – без допълнителни средства, но с по-стабилна конструкция, която намалява риска от бягство на животни и нападения от хищници. Подобни малки подобрения могат да доведат до реално намаляване на загубите и разходите.

Сред другите проекти са AdvisorNetPest – насочен към растителната защита, и Climate Smart Advisors, който цели повишаване капацитета на самите съветници в условията на променящ се климат.

„Независимо дали някой вярва в причините за климатичните промени, всички виждаме, че времето вече не е същото. Това изисква нови знания и по-гъвкави решения“, категоричен е той.

90 000 консултации годишно

На годишна база службата извършва над 90 000 консултации, а около 15 000 души – фермери и кандидати за такива – търсят съветите ѝ. Немалка част от тях тепърва обмислят да започнат земеделска дейност.

„Ние сме първата спирка за хората, решили да се качат на влака, наречен бизнес в земеделието“, казва д-р Ванев. Земеделието е силно регулиран сектор – заради производството на храни, употребата на препарати и изискванията за безопасност. Затова бъдещите стопани трябва да познават законодателството, изискванията и първите стъпки.

Често задавани въпроси са свързани с възможностите за финансиране – по интервенции за малки и млади фермери, както и с директните плащания. Производителите търсят още съвети по растителна защита, торене, икономически изчисления, осигуряване и данъчни задължения.

Всички консултации са безплатни, а качеството им се следи внимателно, тъй като оценката на работата е обвързана с дейността на службата.

Иновации и оперативни групи

Сред новите възможности са и т.нар. оперативни групи по Европейското партньорство за иновации – сътрудничество между фермери, учени и съветници за разработване и тестване на нови решения.

Един от примерите е използването на мобилни роботи за плевене – технология, прилагана вече при зеленчуци, която предстои да бъде тествана и в овощни насаждения. Очакванията са тя да намали нуждата от ръчен труд и разходите на стопанствата.

Знанието е ключът към конкурентоспособността

Д-р Ванев насърчава земеделските стопани редовно да поддържат връзка с областните офиси на службата – общо 55 в страната – и да не се колебаят да заявяват посещения на място в стопанствата си.

„Финансовите средства са важни, но ако нямаш знанията как да ги използваш, резултатът няма да е добър“, обобщава той. И дава образен пример: „Може да имаш най-добрата машинка за подстригване, но ако не знаеш как се подстригва, крайният резултат няма да е добър.“