От политиката към фермата.

Животните като деца

Гостуваме в стопанството на Яне Янев близо до Белоградчик, който ни показва начина, по който се гледат животните – с грижа и внимание, почти като деца. „Няма никаква агресия в тях. По-добре е между животните, отколкото в Народното събрание“, споделя той, усмихвайки се. И добавя: „Животното ти мисли само доброто и те зарежда. А в Народното събрание средата е отровна.“

Той споменава и за времето, когато е бил в политиката: „Това беше нещо временно, мимолетно и преходно. Радвам се, че сравнително бързо успях да се отърся от времето в политиката. В българската политика вече нищо политическо не е останало.“

Ангус философия и селекция

Г-н Янев разказва за селекцията на животните в стопанството. „През последните 7-10 години успяхме да се сработим с водещи експерти от Америка и Европа по отношение на ангус-производството. Ангус-философията е изключително богата и изисква прецизност и добро познаване на материята. Не може да има аматьорщина, ако искаш качествен продукт.“

В стопанството има около 500 Ангус животни, от различни категории, и се продават разплодници. Показва ни и първия Ангус бик в България.

Възраждане на бивш стопански двор

Стопанството, известно като бивш стопански двор, е било напълно запустяло, когато Яне Янев го поема. „Сградите бяха обраснали с храсти и дървета. Започнахме с мисълта на дядо ми Яне – направеното трябва да се доизгради, не да се руши“, разказва той.

Десет години по-късно, стъпка по стъпка, с усилия и кредити, стопанството вече разполага с пет обора и складова база. „Ще продължим да изграждаме планинско стопанство, изцяло съобразено с природата и природните закономерности“, казва той.

Красавците коне от породата Пинто са талисманите на фермата. „С ездата сред тях човек се откъсва от проблемите и получава заряд, който нищо друго не може да даде“, обяснява г-н Янев.

Районът и историческите корени

Разказва и за района: скалите, които обграждат пасищата, са Боров камък – част от масива до белограчишките скали. В подножието е манастирът „Света Троица“, известен като Червения скален манастир, строен през 1866 година. Там е било старото село Боровица, по-късно преместено по поречието на Стакевска река.

Причината да изберат именно този район е ясна. „Покойният ми дядо Яне беше възмутен от административни ограничения, които ни пречеха да пасем животните в Пирин. Разгледахме много региони и стигнахме до тук. Дядо ми попита местните дали има добитък – нямаше нито овце, нито кози, нито крави. Така решихме, че тук ще бъде продължението на нашата ферма.“

Живот сред природата и млад екип

Въпреки дългите пътувания и до другата ферма в Сандански, Яне Янев твърди, че младият екип го вдъхновява. „Стремим се да следваме принципа: каквото диктува природата, това правим. Така произвеждаме качествена продукция, зависима само от природата, а не от химията.“

Екипът включва млади хора, които са привлечени от желанието да работят близо до източника на храната и природата. Един от тях разказва: „Живях в града и бях разочарован от храната там. Това ме накара да се върна към природата и производството на храна.“

Пасища и традиции

Стопанството използва предимно наети пасища, малко общински и от Горския фонд. Житни култури се отглеждат само колкото да се изхрани стопанството. Г-н Янев е седмо поколение животновъд и твърди, че животните трябва да следват ритъма на природата през цялата година.

Прозрачност и хуманно отношение

В България все още няма система за категоризиране на трупното месо, а животните в стопанството са на воля дори във фазата финишер. Дядо му е казвал: „Там, където слънце не влиза, болестта не излиза.“ Вносът на месо за колбаси често заблуждава потребителя.

Г-н Янев настоява за прозрачност и хуманно отношение в производството, предпочитайки агро-екологични мерки пред био-сертификацията.

Семейство и фермерски магазин

Въпреки интензивната работа, той намира време за семейството си – жена си, майка си и малката дъщеричка Яна. Миналата година са открили фермерски магазин в Сандански, който дава възможност на хората от цялата страна да поръчват продукцията на стопанството.

„Най-важното е хората да видят целия процес – от новородено теле до трупното месо – и да спечелят доверие. За мен храната е по-важна дори от здравето“, казва г-н Янев.

Завръщане към корените

Родът Яне е дългогодишен – прадядо му е бил околийски управител на Пиринска Македония по времето на правителството на Александър Стамболийски, а дядо му дълго време е бил кмет и общественик. „Всички са се върнали към корените и управлението на държавата, но опитът на терен е най-ценен. Всичко останало е тежка бюрокрация“, казва г-н Янев.

Той е удовлетворен от решението си да се върне към корените на рода си. „Чувствам силата на седем поколения, които са градили. Хора с опит на терен трябва да управляват, защото само те могат да вземат мъдри решения“, заключава той.