Те бяха доставени заедно с плодове и млечни продукти по училищните схеми на ЕС

Образование чрез практични послания

Близо 1000 деца от първи до четвърти клас получиха тетрадки със специални послания, насочени към популяризирането на биоплодовете и намаляването на разхищението на храни. Инициативата е част от проекта „Храната – обратен завой от семето до трапезата“, изпълняван от АГРО ТВ.

Основната цел на информационната кампания е още в ранна възраст учениците да изградят здравословни хранителни навици и да повишат информираността си за биохраните и начина им на производство. В тази връзка първата корица на тетрадките представя информация за биофермата, в която са произведени ябълките, доставяни по схемата „Училищен плод“. На задната корица са включени практични съвети за ограничаване на изхвърлянето на храна.

Разпространение в училищата

Тетрадките бяха разпространени в 96 СУ „Лев Николаевич Толстой“ в София и в 78 СУ „Христо Смирненски“ в Банкя от фирма „Криси 2007“ ЕООД. Компанията е специализирана в доставката на хранителни продукти за детски градини, училища, лечебни и висши учебни заведения и е утвърден изпълнител по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.

Част от по-широка европейска политика

През учебната 2025/2026 година учебните заведения у нас получават по 50 доставки както по схемата „Училищен плод“, така и по „Училищно мляко“, съгласно предварително утвърдени графици.

Схемата на ЕС за училищата има за цел да подкрепи устойчивото производство на храни и да насърчи здравословното хранене сред децата чрез увеличаване на консумацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти. Инициативата е част от политиките на Общата селскостопанска политика и отговаря на нарастващата необходимост от противодействие на нездравословните хранителни навици и свързаните с тях рискове за здравето.

Регенеративните практики в стопанството на Диян Драгнев – стратегия срещу климатичните промени
Каква подкрепа ще получават регенеративните фермери по Стратегическия план

Когато се разхождаш из полетата на стопанството на Диан Драгнев в община Каварна, усещаш уважението към почвата във всяка шепа пръст. Диан е агроном и наследник на семейния бизнес, но неговият подход към земеделието е различен.

„За мен почвата е най-голямото богатство“, казва той. „От нея идва храната, с която се изхранваме. Ако искаме да ни има тук и след нас, трябва да я пазим.“

Регенеративното земеделие – избор, а не мода

Диян разказва, че пътят му към регенеративното земеделие е естествено продължение на детските му години в стопанството. „Виждах как семейството ми работи с почвата. С времето започнах да я възприемам като жив организъм – място, където се развиват милиарди процеси и живи същества.“

Той обяснява, че промяната на климата е ускорила решението му. „Виждаме засушавания, затопляне. Влагата е ключова за културите и за живота в почвата. Регенеративните практики ни дават шанс да се справим с тези предизвикателства.“

Покривните култури – малките герои на полето

В стопанството на Диян 15 000 декара се обработват с внимание към почвата. Около половината вече са включени в регенеративни практики.

„Покривните култури са сърцето на всичко, което правим“, казва той. „Те задържат влагата, структурират почвата, помагат за аерацията и създават условия за милиарди микроорганизми.“

Особено внимание се обръща на микса от покривни култури – 12 вида растения с различни функции. „Живите корени остават възможно най-дълго на полето. Те структурират почвата, формират колоидни агрегати и спомагат водозадържането“, казва агрономът.

Растителните остатъци също имат своето предназначение. Типичен е примерът с царевицата: от полето се прибира само кочанът, докато стъблата се оставят. „Така стърнището предпазва почвата от прегряване и влагата се задържа в дълбочина“, обяснява Диян.

Но за Диян регенеративното земеделие не е само технология. „Моят смисъл е да оставя почвата жива и работеща за бъдещите поколения. Можем да я използваме, но ако не я опазваме, докога ще имаме бъдеще?“

Подкрепа по Стратегическия план

Добрата новина за земеделци като Диян е, че от Кампания 2026 стартира интервенцията „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.

Интервенцията насърчава дейности, които подпомагат устойчивото използване на азотни торове и спомагат за поддържане на екологичния баланс в стопанствата. Сред тях са:

• спазване на правила за ротация на културите;
• прилагане на балансирано торене въз основа на почвени проби и анализи;
• намаляване на интензитета на обработките и осигуряване на почвена покривка през цялата година;
• редуциране с 20% на използваното количество минерален азот.

Пробовземането и анализът на почвата трябва да включват показатели като киселинност (pH), съдържание на азот, фосфор и калий, и да се извършват от лаборатории, вписани в публичния регистър на акредитираните ООС към Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.

Почвените проби се вземат преди засяването на едногодишните култури — не по-рано от 1 август на текущата година и не по-късно от 15 май на годината на подаване на заявлението.

Органични торове и подобрители

През целия период на ангажимента земеделските стопани трябва ежегодно да осигуряват най-малко три внасяния на някоя от следните категории продукти:

• оборски тор;
• органични почвени подобрители;
• микробиални торове;
• биологично активни вещества.

Георги Христов – производител на оранжерийни череши: иновация, инвестиции и нова посока в овощарството
С европейско финансиране към високотехнологично земеделие и череши

В подножието на Тракия, сред подредени редове от млади дървета и модерни оранжерийни конструкции, Георги Христов показва един от най-нестандартните проекти в българското овощарство – производство на череши в контролирана среда. Идея, която допреди години звучеше почти невероятно, днес вече дава първите си плодове.

Новост за България, но не и за света

Новината за оранжерийни череши изненадва дори хора от сектора. Христов обаче уточнява, че технологията не е напълно нова в глобален мащаб.

Първите експерименти с отглеждане на череши в оранжерии започват около 2010 година в Южна Америка – основно в Чили и Мексико. В Европа технологията навлиза малко по-късно, като най-голямо развитие има във Великобритания.

„Там вече се използват масово полиетиленови оранжерии тип ‘щора’, особено за ягодоплодни култури. Постепенно започнаха да навлизат и черешите“, обяснява производителят.

В Европа опити има и в съседни страни – Румъния, Гърция, както и в България. У нас вече съществуват няколко подобни оранжерии – в Петрич, Кюстендилско и района на Сливен.

Ограниченията на природата и опитите в България

Въпреки интереса, не всички експерименти са успешни. Христов подчертава, че при овощните култури контролът в оранжерия има своите граници.

„Овощните видове не могат да бъдат целогодишно в затворена конструкция. Имало е опити, включително в Пловдивско, които са се провалили“, казва той.

Причината е в биологията на растенията – черешите се нуждаят от период на покой и естествен цикъл. Оранжерията може да ги защити от слана, дъжд и градушки, но не може напълно да замени сезоните.

Европейските програми като двигател на развитие

Пътят на Христов в земеделието е силно свързан с европейското финансиране. Той не крие, че именно програмите са му дали възможност да започне мащабни инвестиции.

„Ако не беше програма САПАРД, нямаше да направя тази инвестиция. Стартирахме с малиново насаждение и се развихме стъпка по стъпка“, разказва той.

С времето той разширява дейността си – ягоди, малини, къпини, както и модерни производствени бази. Един от проектите му включва дори въвеждането на целогодишно производство на ягоди в България.

„За няколко години преминах през различни култури и технологии. В един момент дори изградихме база за разсад, която липсваше в страната“, допълва той.

Новият проект – оранжерийни череши на 45 декара

Днес Христов управлява мащабен проект, който комбинира традиционно и оранжерийно производство. Общата площ достига около 45 декара, от които 28 са в оранжерийни конструкции.

Инвестицията е значителна – около 1,3 милиона лева, като половината са финансирани по европейска програма за развитие на селските райони.

„Първоначално идеята беше да са ягоди, но пазарът на труда ни накара да променим посоката. Избрахме култура, която изисква по-малко човешки ресурс“, обяснява той.

В проекта е включена и модерна производствена база с площ около 700 кв. м, която ще служи за охлаждане, сортиране и пакетиране на продукцията.

Пазарът и очакваните цени

Ранните череши в оранжерии се очаква да бъдат премиум продукт. Христов не крие, че цените ще бъдат високи.

„Говорим за период от 30–40 дни, в който продукцията ще излиза на пазара. В началото цените могат да бъдат много високи – дори двуцифрени стойности в евро за килограм“, казва той.

В същото време той е убеден, че има ниша за подобен продукт – както на българския, така и на външни пазари, включително Румъния.

Бъдещето – автоматизация и по-малко човешки труд

Една от основните цели на проекта е максимална автоматизация.

„Искаме да сведем човешкия труд до минимум – основно резитба и бране. Всичко останало да бъде автоматизирано“, казва Христов.

В плановете му влизат модерни технологии – автоматизирани системи за поливане, проветряване, роботи за косене, а дори и дронове за пръскане.

„Идеята е тук да работят 3–4 души за цялото стопанство, извън брането“, допълва той.

Скептицизмът към европейските програми

Христов не избягва и по-трудната тема – критиките към европейското финансиране.

„Има колеги със скептицизъм, често заради бюрокрацията или лош опит. Да, има трудности“, признава той.

Въпреки това собственият му опит е положителен – реализирани проекти, получени средства и работещи инвестиции.

„При мен всичко е вървяло нормално. Проблемите са по-скоро изключения, но съществуват“, уточнява той.

Личният път – от София до земеделието

Въпреки че е родом от София, Христов не се колебае да се нарече човек на земята.

„От малък съм израснал на село. Работил съм в градини, в консервни фабрики, с череши, тютюн – това е част от живота ми“, разказва той.

И днес, десетилетия по-късно, той продължава да комбинира бизнес, технологии и земеделие.

Бъдещето

Проектът за оранжерийни череши е не просто инвестиция, а опит за нов модел в българското овощарство – по-интензивен, технологичен и ориентиран към пазара.

„Не мисля да спирам дотук. Има още потенциал за развитие, но всичко зависи от пазара и от това как ще се реши проблемът с работната ръка“, казва Георги Христов.

Историята му показва как традиционното земеделие може да се срещне с високите технологии – и да даде нов вкус на бъдещето.