Земеделието трябва да се адаптира към климата, а не да чака промяна, смята наследственият фермер.

Земеделието за Александър Сотиров е семейна традиция. Баща му поставя началото на стопанството през 2003 г., а от 2015 г. той активно се занимава със зърнопроизводство. Днес семейната ферма обработва около 6000 дка в района на айтоските села Ябълчево и Карагеоргиево, където се отглеждат пшеница, слънчоглед, рапица и ечемик. Сеитбооборотът постепенно се разширява с лен, кориандър и леща, които допринасят за по-доброто управление на почвата и плодородието.

Климатичните условия в Южното Черноморие са сред най-сериозните предизвикателства пред производството. Продължителните засушавания насочват стопанството към консервационното земеделие. На част от площите се прилага директна сеитба, а на други – вертикални обработки, които ограничават нарушаването на почвената структура и помагат за запазване на влагата.

Според Сотиров резултатите от тези технологии не идват веднага, но с времето почвата подобрява структурата и биологичната си активност, а влагата се задържа по-дълго. Предизвикателство през първите години е по-силното заплевеляване. Въпреки това фермерът е категоричен, че консервационните практики са сред решенията за адаптиране към променящия се климат.

Напояването – стратегическа необходимост

За Сотиров обаче опазването на влагата не е достатъчно. Възстановяването на напояването той определя като стратегически приоритет за българското земеделие. Според него загубата на голяма част от напоителната инфраструктура през последните десетилетия поставя сериозни ограничения пред устойчивото производство.

Като член на Националната асоциация на зърнопроизводителите той поставя акцент и върху необходимостта от по-дългосрочни договори за земеделска земя. По думите му несигурността при ползването на земята възпрепятства дългосрочните инвестиции, включително в напояване.

Икономическата среда също остава трудна. Макар изкупните цени да отбелязват известно повишение, производствените разходи са нараснали значително и рентабилността продължава да бъде сериозно предизвикателство. Ограниченият складов капацитет от около 1500 тона допълнително принуждава стопанството да реализира част от продукцията непосредствено след жътва.

Технологиите като помощник на фермера

Дигитализацията вече е част от ежедневната работа във фермата. Машините са оборудвани с GPS навигация, използват се метеорологична станция и специализиран софтуер за прогнозиране на болести и неприятели. Така растителнозащитните третирания се извършват при необходимост, което оптимизира разходите и ограничава ненужната употреба на препарати.

В края на миналата година стопанството реализира европейски проект и обнови машинния си парк с нов трактор, използван при торене, пръскане и други основни дейности.

Сотиров отчита и сериозния проблем с недостига на кадри в земеделието. Макар засега да не наема работници от трети страни, той смята, че липсата на интерес към професията постепенно ще принуди все повече стопани да търсят такъв тип решения.

Стопанството участва в основните схеми за директни плащания и прилага екосхеми, свързани с опазване на почвата, намаляване употребата на пестициди и разнообразяване на културите.

Повече диалог и практически решения

Към новото управление Сотиров отправя едно основно послание – земеделието има нужда от диалог и решения, съобразени с реалните условия на работа на фермерите. Той подкрепя екологичните цели, но смята, че прилагането им трябва да отчита спецификите на различните региони и производства.

Погледът му към бъдещето е насочен към по-широко прилагане на консервационните технологии, модернизация на стопанствата и възстановяване на напоителната инфраструктура.

А към колегите си отправя кратък, но категоричен призив: „Колкото и трудно да е – само напред. Земеделието винаги е било професия на упоритите хора.“