Интегрираният подход е единственият ефективен начин за контрол на опасния неприятел.

Интервю с Татяна Величкова, главен експерт в дирекция „Оценка на риска по хранителната верига“ към ЦОРХВ

– Г-жо Величкова, черната златка създава сериозни проблеми на българските овощари. Какво стои зад увеличаването на популацията ѝ?

– Основната причина е агрометеорологичната обстановка през последните две-три години. Продължителните горещи и сухи лета, съчетани със сухи есени без валежи, създадоха идеални условия за развитието на този топлолюбив вредител. Високите температури и засушаването благоприятстват неговото намножаване и разпространение.

Не по-малко значение имат изоставените овощни градини и недобре поддържаните дървета в частните дворове. Те се превръщат в инкубатори не само за черната златка, но и за много други болести и неприятели.

Черната златка винаги е присъствала в България, но климатичните промени доведоха до значително увеличаване на популацията ѝ и днес тя представлява сериозна заплаха за овощарството.

– Разкажете повече за биологията на черната златка.

– Това е типичен топлолюбив вредител. При нормални условия жизненият му цикъл продължава две години. През последните години обаче има доказателства, че вследствие на по-високите температури и продължителното засушаване развитието може да се съкрати до една година.

Вредителят зимува като ларва в корените на дърветата и като възрастно насекомо в почвата. През пролетта, когато температурите се повишат, възрастните бръмбари излизат на повърхността. Първоначално се хранят по диворастящи гостоприемници в близост до овощните градини, а след това преминават към културните насаждения.

– Какви са особеностите на възрастното насекомо?

– Черната златка е изключително подвижен бръмбар и може да прелита до 200 метра. Това позволява лесно да се придвижва от изоставени или неподдържани градини към добре стопанисвани овощни насаждения.

При приближаване на човек насекомото се укрива от обратната страна на дървото или изпада в т.нар. каталепсия – преструва се на мъртво и пада на земята. Ако около ствола има трева, откриването му става много трудно.

– Как овощарите могат да разпознаят нападението в ранна фаза?

– Един от първите признаци е наличието на множество окапали листа без дръжки около ствола на дървото. Друг характерен симптом са пречупените върхове на младите леторасти.

След чифтосването женските снасят яйцата си в основата на стъблото, близо до почвената повърхност. След излюпването ларвите се вгризват в главния и страничните корени, където причиняват най-сериозните повреди. Само една ларва е способна да унищожи тригодишно овощно дръвче за една година.

– Кои овощни видове са най-уязвими?

– Черната златка напада както семковите, така и костилковите овощни видове от семейство Розоцветни. Освен ябълки, круши, сливи, кайсии, праскови и череши, тя може да се развива и по маслодайната роза и декоративни видове от същото семейство.

При нападение от ларвите се наблюдава потъмняване и леко хлътване на кората. При кайсията и прасковата често се отделя смола, а при натиск мястото омеква – сигурен признак, че под кората се развива ларва.

– Какви мерки трябва да предприемат овощарите? Добре ли е първо да се заложи на агротехническите практики?

– Да, агротехническите мерки са изключително важни и често са първата стъпка в борбата с черната златка. Една от най-ефективните е редовното окопаване около ствола. Женските трудно снасят яйца в рохкава почва. Освен това при обработката част от яйцата и младите ларви се изнасят на повърхността, където загиват от слънчевото греене или стават плячка за птиците и други естествени врагове.

– Каква е ролята на напояването?

– Напояването също има съществено значение. Ларвите се придвижват трудно в добре овлажнена почва, а процентът на излюпените яйца намалява при достатъчна почвена влага.

Затова почвата около стъблата трябва да бъде добре обработена и равномерно овлажнена. Много овощари използват капково напояване, но то невинаги осигурява достатъчно влага в цялата зона около дървото. Там, където остават сухи участъци, женските предпочитат да снасят яйцата си.

– Какви други агротехнически мерки препоръчвате?

– Добра практика е увиването на стъблата с дишащи материали – фини мрежи, агротекстил или други подходящи покрития. Те създават механична преграда и възпрепятстват женските да достигнат до основата на стъблото, където снасят яйцата си.

– Възможно ли е възрастните бръмбари да се събират ръчно?

– Да, но този метод е приложим основно в малки овощни градини. Най-подходящото време е рано сутрин, когато бръмбарите са по-слабо подвижни и се намират в основата на стъблата. С повишаване на температурите те се изкачват по дърветата и започват да се укриват.

– Има ли естествени врагове на черната златка?

– Да. Освен птиците, много добри резултати дават ентомопатогенните нематоди, които вече са разрешени за използване и в България.

Те се прилагат през пролетта и есента, когато ларвите са най-активни, чрез поливане, пръскане или инжектиране в почвата.

– Как действат ентомопатогенните нематоди?

– Това са микроскопични почвени организми, които активно търсят своя гостоприемник. След като проникнат в тялото му през естествените отвори, отделят симбиотични бактерии, които унищожават вредителя. Нематодите се развиват в него, след което напускат и заразяват следващите ларви или възрастни насекоми.

Те са безопасни за хората, пчелите и топлокръвните животни и представляват един от перспективните биологични методи за контрол.

– Има ли специфични условия за успешното им приложение?

– Да. За разлика от черната златка, нематодите се развиват най-добре във влажна почва. Тя трябва да бъде добре овлажнена поне 24 часа преди внасянето им и да се поддържа с оптимална влажност още около десет дни след това.

Научните изследвания показват, че най-висока ефективност се постига при приложение през май–юни и септември–октомври.

Стопаните трябва да проявят търпение. Биологичният контрол не дава мигновен ефект като химичните инсектициди, но осигурява продължително намаляване на популацията на неприятеля.

– Означава ли това, че овощарите трябва да изберат между биологичния контрол и химичната защита?

– Не. Биологичният контрол е ценен инструмент, но не може напълно да замести химичната защита. През лятото, когато възрастните бръмбари летят, хранят се и снасят яйца, третирането с разрешени продукти за растителна защита остава част от интегрираната борба.

Много е важно да се използват само разрешени продукти и да не се експериментира с нерегистрирани активни вещества. Това гарантира ефективността на контрола и безопасността на производството.

– Как трябва да се прилагат инсектицидите, за да не се развие устойчивост?

– В България има достатъчно регистрирани продукти за растителна защита с различни активни вещества и механизми на действие.

При последователни третирания продуктите трябва да се редуват. Ако едното пръскане е извършено с определено активно вещество, следващото трябва да бъде с препарат от друга химична група. Само така може да се ограничи рискът от развитие на резистентност.

– Възможно ли е черната златка да бъде овладяна, ако всички препоръчани мерки се прилагат правилно?

– Да, но успехът зависи от комплексния подход. Борбата трябва да започне още при създаването на новата овощна градина.

Посадъчният материал трябва да бъде сертифициран и свободен от вредители. Необходимо е да се инвестира в напояване, защото доброто овлажняване на почвата затруднява развитието на черната златка.

Също толкова важно е дърветата да се поддържат в добро фитосанитарно състояние. Здравите растения са по-устойчиви на нападение.

– Какво предвижда Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения?

– Разработено е специализирано ръководство за контрол на черната златка с участието на експерти от Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните, Центъра за оценка на риска по хранителната верига и Селскостопанската академия.

Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения беше разширена и включва специален раздел за борба с черната златка. По нея овощарите могат да получат финансова подкрепа за закупуване на продукти за растителна защита и биологични агенти.

– Какво е Вашето най-важно послание към българските овощари?

– Черната златка е изключително адаптивен неприятел и борбата с нея не може да се основава само на един метод. Най-добри резултати се постигат, когато се съчетаят агротехническите практики, биологичният контрол и правилното приложение на продуктите за растителна защита.

Навременните наблюдения, добрата агротехника и последователното прилагане на интегрирани мерки са ключът към ограничаването на този опасен вредител и опазването на овощните насаждения.

Интервю на Светла Стефанова