Микробиологията, щадящите технологии и правилният сорт са основата на устойчивото производство в Южна България.

Промените в климата, ограничената почвена влага и необходимостта от по-ефективно използване на ресурсите поставят все по-високи изисквания пред земеделските производители. В тези условия все повече стопанства търсят решения, които позволяват едновременно да се съхрани почвеното плодородие, да се оптимизират разходите и да се постигне стабилен добив и качество.

Такъв подход прилага и Георги Георгиев, управител на „Тера-95“ и семепроизводител от Харманли. В стопанството постепенно се увеличава делът на директните сеитби и минималните обработки, като технологията се адаптира към конкретните условия на полето и най-вече към наличната почвена влага.

Микробиологията като част от новия модел

В тази система важна роля има микробиологията. Сред използваните решения е Бактива Сереал на Агриматко – почвен подобрител на базата на ризосферни бактерии и Триходерма, който се прилага при различни култури.

„Бактива Сереал е част от промяната в начина ни на работа“, посочва Георги Георгиев.

Опитът с продукта е свързан с постепенното преминаване към технологии с по-малко обработки – директна сеитба, минимални обработки, мини-тил и стрип-тил. Според него резултатите от подобни практики трябва да се оценяват в перспектива, тъй като промените в почвата и нейната биологична активност се случват постепенно.

В стопанството микробиологията се използва и за подпомагане разграждането на растителните остатъци и активирането на почвените процеси. Това е особено важно при системи с минимални обработки, при които се търсят начини за по-добро управление на органичната материя.

Друг елемент от технологията е използването на микрогранулирани торове и по-специално Хумо Гроу 10.46 + 5% леонардит, които се прилагат концентрирано в реда със семето. Така се цели оптимизиране на храненето и ограничаване на традиционните гранулирани NP и NPK торове през есента.

Подходът започва още от семената. В стопанството те се третират с Бактива Сереал, като при пшеницата практиката показва добри резултати. През настоящия сезон част от посевите са отгледани без допълнително есенно торене с NP или NPK. Въпреки много късната сеитба, на места почти през декември, растенията са се развили добре и са формирали добро братене.

При някои от полетата са извършени само минимален брой обработки – едно дискуване и последваща сеитба. Така се ограничава механичната намеса в почвата и се оптимизират разходите за ресурси.

Подобна практика се прилага и при слънчогледа, където семената също се третират с бактериален продукт. През сезона преовлажняването е създало предпоставки за проблеми с коренови заболявания, но при полетата със специално третирани семена такива симптоми не са наблюдавани в същата степен.

От почвата към семето

Опитът с микробиологията се прилага и при семената, които „Тера-95“ предлага на своите клиенти. Стопанството поддържа над 20 сорта пшеница и други култури, като към семепроизводството постепенно се добавят и практики, свързани с активирането на почвените биологични процеси.

Според Георгиев необходимостта от подобни решения нараства именно при преминаването към минимални обработки. В условията на Южна България климатът поставя допълнителни ограничения, а не винаги е възможно използването на покривни култури, които да внесат достатъчно органична маса в почвата.

Затова стопанството търси комбинация от различни инструменти – по-малко обработки, прецизно хранене и активна микробиология.

Правилният сорт е също толкова важен

Устойчивият модел на производство обаче не се изчерпва само с технологията. За Георги Георгиев правилният избор на сорт е съществена част от икономическия резултат, особено при условията на Южна България.

„При нас добивите не винаги могат да се сравняват с тези в Северна България. Затова трябва да търсим сортове, които съчетават продуктивност и качество“, обяснява той.

През настоящия сезон в стопанството са изпитани три сорта пшеница от сортовата листа на Агриматко – твърдите пшеници Тоскаду и Рокайю, както и хлебната пшеница Алжери.

Тоскаду е познат на Георгиев сорт, с който е работил и преди. В условията на стопанството той е реализирал добив около 650 кг/дка, а отчетеното протеиново съдържание е около 14,5%.

Рокайю е нов за стопанството. При него добивът е около 600 кг/дка, но качествените показатели са по-високи. Именно балансът между продуктивност и качество е сред основните критерии при избора на сортове за семепроизводство.

При хлебната пшеница основното изискване е комбинация от висок добивен потенциал и стабилни качествени показатели с около 13–14% протеин. В тази категория е заложено на Алжери.

Въпреки тежката есен, много късната сеитба и преовлажнените полета, сортът е показал добър потенциал. Постигнат е добив около 586 кг/дка, а съдържанието на протеин е над 14%, при високо хектолитрово тегло.

Качество вместо просто висок добив

За Георги Георгиев именно качеството е един от факторите, които могат да дадат по-голяма икономическа устойчивост на производството в Южна България.

При добиви от порядъка на 500–600 кг/дка производителите трябва да търсят възможност за по-висока стойност на произведеното зърно. Затова перспективата според него е в производството на качествена пшеница, която отговаря на изискванията на мелничарската и хлебната индустрия както у нас, така и на регионалните пазари.

Съществено значение има и устойчивостта на сортовете към болести. Тоскаду например е показал добра толерантност при висок инфекциозен фон. Докато в съседни посеви с други твърди сортове е наблюдавано по-ранно нападение от септория, при Тоскаду не са отчетени сериозни прояви. Посевът е опазен с ограничен брой растителнозащитни обработки, включително едно фунгицидно третиране във фаза изкласяване.

Устойчивостта е комбинация от решения

Опитът на Георги Георгиев показва, че устойчивото земеделие не се основава на едно единствено решение. То е резултат от съчетаването на правилната технология, подходящия сорт и доброто управление на ресурсите.

Намаляването на обработките, активната микробиология, оптимизираното хранене и изборът на сортове с добър баланс между добив, качество и здравен статус са част от модела, който „Тера-95“ постепенно изгражда.

А целта е една – по-малко излишни разходи, по-здрава почва и стабилно производство, което може да се адаптира към все по-непредвидимите климатични условия.

Георги Георгиев: „Бактива Сереал е част от промяната в начина ни на работа – микробиологията и правилният сорт вървят ръка за ръка с по-щадящото земеделие.“