Породата като избор, не като случайност.

Преди пет години Васил Михайлов прави първите си стъпки в животновъдството. Без наследствена ферма, без опит и без специализирано образование. Само с ясна идея и силно усещане, че овцевъдството – и по-специално породата Ил дьо Франс – е неговият път. Започва с осем женски животни. Днес във фермата му край Равно поле вече се отглеждат около 200 овце – майки, агнета, кочове и подрастващи животни.

„Още от самото начало знаех, че Ил дьо Франс е моята порода“, казва Васил. Изборът му се потвърждава с времето – не само заради отличната структура и физика на животните, но и заради качествата на месото, което се отличава с фин вкус, по-ниска масленост и липса на характерната тежка миризма на агнешко.

Пътят му се преплита с Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България и нейния председател доц. Евгения Ачкаканова. Тя си спомня първата им среща – млад човек, едва на 25–26 години, с ясна визия и амбиция. Васил започва с животни от ферми под селекционен контрол, членове на асоциацията, и много бързо показва, че не просто отглежда овце, а мисли като селекционер.

Само за няколко години във фермата се въвеждат съвременни технологии – изкуствено осеменяване със свежа семенна течност, лапароскопски метод, ехографски изследвания. Резултатите не закъсняват. Заплодяемостта достига над 70 процента, раждат се двойки, тройки, дори четворки, а средната плодовитост е над две агнета от овца.

Неслучайно Управителният съвет на асоциацията гласува доверие депото за преценка на млади мъжки разплодници да бъде именно във фермата на Васил – вече за втора поредна година. Това е сериозно признание, тъй като малко фермери се решават да предоставят мъжки животни, получени чрез лапароскопия, за обща оценка. Според доц. Ачкаканова депото е изключителна възможност за фермерите да внесат нова и доказана генетика в своите стада – точно в това се състои и идеята на обединението.

Фермата не е дело на един човек. До Васил плътно стои и съпругата му, която поема административната и документалната част. „Никога не съм я убеждавал – тя сама пожела да се включи“, казва той. Работата е много, а част от овцете все още предстои да се агнят.

Връзката с Асоциацията е постоянна. „Доц. Ачкаканова е човек оркестър – 24 часа, седем дни в седмицата е на разположение за съвети, наблюдение и консултации“, споделя фермерът.

По наблюдения на асоциацията все повече млади хора се насочват към месодайното овцевъдство и породата Ил дьо Франс. Причините са ясни – интензивен растеж, добра адаптивност, устойчивост и високо качество на месото. Породата се отглежда успешно по цял свят – от морското равнище в Южна Африка до над 2200 метра надморска височина в Алпите.

Васил вече има и лични впечатления от Франция – родината на породата. По време на организирано посещение от асоциацията той разглежда изложение и няколко ферми. Най-силно го впечатлява отношението – на държавата към фермерите и между самите фермери. „Там организацията е на много високо ниво – селекция, асоциации, кооперативи. Има какво да учим“, казва той, но е категоричен, че България не изостава – у нас също има много качествени стада Ил дьо Франс.

Фермата край Равно поле е изградена върху собствено място, близо до населеното място. Инвестициите не са малки – сгради, машини, храна – но Васил и семейството му не разчитат на кредити или европейски програми. Всичко е направено със собствени средства и реинвестиране. Паралелно със животновъдството той се занимава и със земеделие, което на този етап подпомага финансово фермата. Фуражите, сеното и люцерната се произвеждат на собствени площи, което постепенно намалява себестойността.

Трудни моменти не липсват – недостиг на работна ръка, липса на опит в началото, тежки кампании. „Първото агнене беше кошмар“, признава Васил. В тези моменти помощта идва от приятел зооинженер и по-късно от асоциацията, която му помага да преодолее критичните периоди.

Днес целта е ясна – между 500 и 600 майки. Без конкретни срокове, а крачка по крачка. „Винаги трябва да има цел“, казва фермерът, макар да признава, че началото е било истински скок в дълбокото – без опит, без традиция в семейството, само с осем овце и една идея. Родителите му го подкрепят, както правят повечето родители – дори когато се съмняват.

За Васил изборът е направен. Селският живот не му липсва – всичко необходимо за семейството е на една ръка разстояние. А фермата му носи това, което трудно се измерва – удовлетворение, спокойствие и смисъл.

 Репортаж на Валентина Спасова