Ветеринарят, който превърна стара ферма в устойчиво месодайно стопанство.

В подножието край ботевградското село Скравена, сред пасища и хълмове, ветеринарният лекар Стефан Пелов вече повече от 15 години гради своето месодайно стопанство. Започнал буквално от нулата – със стара сграда от ликвидационния съвет и няколко малки телета – днес той отглежда около 40 крави и десетки телета, разчитайки основно на собствен труд, постоянство и любов към животните.

„Когато купих фермата през 2009 година, тук нямаше нищо – само празни сгради. Започнах с едно-две телета на по 10-15 дни. Отглеждах ги, после станаха крави, започнаха да се телят и така постепенно увеличавах стадото“, разказва Пелов.

Преди десет години екип на АГРО ТВ отново е посещавал стопанството му. Тогава кравите били около 20, а телетата – десетина. Днес животните са двойно повече. Според него именно плавното и устойчиво развитие е ключът към успеха в животновъдството.

„Не съм правил грандиозни бизнес планове. Всичко стана постепенно, с много работа и постоянство“, казва фермерът.

От ветеринарната медицина към животновъдството

Любовта към животните се заражда още в детството му. Завършва ветеринарния техникум в Ловеч, а след това и Висшия институт по ветеринарна медицина в Стара Загора през 1994 година.

Първата му работа е в млечна ферма с 400 крави край Ботевград.

„Никой не искаше да работи с млечни крави, защото е тежко. Аз обаче попаднах там веднага след дипломирането си и буквално се влюбих в кравите“, спомня си той.

Години по-късно вижда обява за продажба на фермата в Скравена и решава да рискува. Така създава собствено стопанство, което днес продължава да развива.

Техника вместо работна ръка

През годините Пелов постепенно модернизира базата. Подменя покриви, изгражда навеси за сено и силаж, приспособява ясли и организира полуоткрит обор, подходящ за месодайни животни.

„Разчитам основно на себе си и на техниката. Децата ми помагаха, но вече са поели по своя път. Затова автоматизацията става все по-важна“, обяснява той.

Според него бъдещето на животновъдството е именно в механизацията, а не във вноса на работници.

„Сега има дронове, GPS системи, електропастири. Технологиите помагат много, но всичко опира и до средства“, допълва фермерът.

Между белгийското синьо и Уагю

В стопанството на Стефан Пелов се отглеждат основно кръстоски с белгийско синьо говедо – порода, известна с изключително развитата си мускулатура.

„Това е може би най-месодайната порода в света, но е и много проблемна. Телетата се раждат големи, често се налага ветеринарна помощ или цезарово сечение“, обяснява ветеринарят.

Въпреки трудностите, той продължава да работи с породата, защото харесва качествата ѝ. През последните години обаче започва да използва и генетика от Уагю.

„При Уагю телетата се раждат по-лесно, много са жизнени и почти няма проблеми при отелванията. Освен това пазарът в момента търси тази порода“, казва Пелов.

Той обяснява, че кръстоските между двете породи дават много добри резултати благодарение на т.нар. хетерозисен ефект – по-здрави и жизнени приплоди с добър растеж.

Пасищното отглеждане – икономично и природосъобразно

Животните се отглеждат основно пасищно през пролетта, лятото и есента. През зимата кравите се прибират в обора само при студ, сняг или продължителни валежи.

„Когато са навън и се движат, животните не страдат от студа. Най-важното е да са на сухо и защитени от вятъра“, обяснява фермерът.

По думите му пасищното животновъдство е не само по-икономично, но и по-полезно за природата.

„Кравите сами си набавят фуража, наторяват пасищата и поддържат тревостоя. Това е много по-добро решение от огромните торохранилища при интензивното отглеждане“, смята той.

Най-сериозното предизвикателство обаче остава климатът. През лятото районът страда от суша, а водата за животните често се осигурява допълнително от река Бебреш.

„Животните изпиват по 2-3 тона вода на ден. Имаме водоеми, помпи, но без реката ще бъде трудно“, признава стопанинът.

Борба с паразити и заболявания

Като ветеринарен лекар Пелов обръща особено внимание на профилактиката.

„Задължително обезпаразитяваме два пъти годишно. Лятото третираме срещу кърлежи, мухи и комари, защото те пренасят опасни заболявания като пироплазмозата“, обяснява той.

Според него добрата профилактика и ваксинацията са задължителни.

„Когато науката е създала ваксини, те трябва да се използват. Здравето на животните е по-важно от всичко останало“, категоричен е ветеринарят.

Качествено месо без концентрирани фуражи

Във фермата не се използват концентрирани фуражи. Животните се хранят основно с паша, ливадно и люцерново сено.

„Искам месото да е качествено. Затова избягвам концентрираните фуражи и залагам на естествено хранене“, казва Пелов.

Телетата се продават на около 250-300 килограма на български угоители, което според него е правилният подход.

„Апелирам към колегите да продават животните си в България. Така българските потребители ще имат достъп до качествено месо“, подчертава той.

Администрацията остава предизвикателство

Въпреки любовта към професията, фермерът признава, че административната тежест е сериозна.

„Водим по 15 дневника. Част от тях са необходими, но много могат да се опростят“, смята той.

Според него най-трудни са изискванията по различните екосхеми, които понякога водят до парадоксални ситуации.

Той дава пример с мярка, при която дърветата в пасищата трябвало да бъдат изчистени от клони и храсти.

„След като ги почистихме, кравите започнаха да се чешат в тях и свалиха кората. Някои дървета изсъхнаха. Затова се отказах от тази схема“, разказва Пелов.

Фермер, който не спира да учи

Освен животновъдството, голямата страст на Стефан Пелов е овощарството. В двора му растат десетки дръвчета, а той непрекъснато експериментира с нови практики и култури.

„Чета постоянно – книги, интернет, чуждестранен опит. Интересувам се от нови технологии и устойчиви практики“, казва той.

Една от интересните идеи, които прилага, е използването на овча вълна при засаждането на овощни дръвчета.

„Слагам сурова овча вълна в ямката. Тя задържа вода, отделя хранителни вещества и помага на дръвчето да се развива по-добре“, обяснява фермерът.

За него развитието в земеделието е невъзможно без любопитство и желание за усъвършенстване.

„Новите практики помагат да намалим разходите и да работим по-добре. Ако човек не се учи постоянно, изостава“, убеден е Стефан Пелов.

Репортаж на Инес Златанова