Разчупване на рамките

„Избрахме да диверсифицираме бизнеса си, тъй като според нас дългосрочната тенденция на зърнените пазари е с негативен тренд. Големите световни производители Русия, Украйна и САЩ произвеждат количества пшеница, което от своя страна прави културата за нас не толкова конкурентна и интересна“, коментира Андрей Мачуганов за сп. АгроКомпас. Младият мъж е усвоил занаята от своя баща Димитър, който преди по-малко от 20 години прави първите стъпки в професионалното земеделие. Всеки един производител би трябвало да раздели риска, търсейки алтернативата в друга култура, коментира потомственият производител.

Семейният бизнес на Мачуганови се ориентира преди близо 4 години към отглеждането на люцерна. „Културата има доста ниска себестойност в сравнение с маслодайните и зърнено-житните култури. На първо място заради това, че е тя е азотфиксираща, освен това редуцира риска, защото дава няколко откоса годишно. Това е 5-годишна култура и разходите за нея са доста по-ниски. На този етап има и допълнителна субсидия за протеиновите култури, така че е една добра алтернатива предвид конюнктурата за спад в цените на зърнените култури.“

Критичен поглед към законодателството

Андрей Мачуганов коментира и промените в Закона за поземлените отношения. „Твърдо заставаме зад позицията, че има много какво да се работи по Закона. Предложените промени ще затруднят и усложнят целия процес, който и без това е сложен. Пример за това е усредняването на рентите при ползването на земята. Фиксираните срокове на договаряне в Закона ще имат също негативен отзвук. Опасенията на бранша са свързани и с липсата на предвидимост при ползването на земеделските земи – клаузи, усложняващи взаимоотношенията собственик – арендатор. Доста критики отнесоха клаузите по прекратяване на договорите. Смятам, че има какво да се работи чисто законодателно и да е съгласувано с браншовите организации. Трябва да се работи по-сериозно по Закона за комасацията на земята. Знаем колко разпокъсана е тя на милиони парчета и това има отношение към хидромелиорациите и поливните системи. Да инвестираш едни пари в оборудване, ти трябва да имаш сигурност, че ще ползваш земята дългосрочно. Миналата година за първи път инвестирахме в поливни системи, но все още си живеем със страха, че някой може да влезе в нашите поливни площи.“

Мястото на младите в земеделието

Андрей не подмина и проблема с работната ръка в земеделието. По думите му младите хора бягат към големия град, където търсят реализация. Много от тях обаче не познават сектора и не подозират за добрите възнаграждения. Българското земеделие е технологично, модерно, на световно ниво.

 

Автор: Диана Александрова

Целия материал четете в брой Април 2019