Историята на Петър Петров от габровското село Съботковци е истинско доказателство за това как изискванията на много текстовете по европейските програми за финансиране са повече в слуга на чиновничеството, отколкото на истинските стопани. Много от изискванията така са написани и формулирани, че хората, които действително са се посветили на земеделието и животновъдството, не могат да се възползват от тях. И обратното, те сякаш са създадени за фермерите с куфарчета, които без проблеми се вписват в критериите, посочени в повечето от наредбите за усвояване на средства.
Голям стаж
Точно такава е и историята на 27-годишния Петър Петров. От края на миналата година младежът е председател на Националната асоциация на младите фермери. Петър е единственият работодател в селото, в което днес живеят цифром и словом 20 души. Притежава ферма със затворен цикъл с романтичното име „Боженски чифлик“. От животни до къща за гости. И понеже местните хора са над 65- годишни, наема работници основно от Бюрото по труда в Габрово. Всъщност, той наследява стопанството от баща си Петър Петров. Последният в началото на 90-те години закупува няколко крави, после и част от двора на ТКЗС-то в селото. Синът от малък ходи да помага за животните. Когато навършва 18 години, Петър Петров подарява фермата на сина си, защото вижда, че това е призванието му. Петров Младши кандидатства по мярката Млад фермер след време. Чиновниците обаче отхвърлят проекта, защото според нормативните документи и изисквания младежът бил навъртял много стаж като фермер.
С пари от Кипър
Днес 27-годишният младеж се смее над този абсурд. Има висок дух, твърд характер и чувство за хумор. Преживява фалит със семейството си.
В един момент стопанството беше празно, след фалита всичко беше разпродадено. И малко по малко трябваше да се възстанови.
Работих няколко години сезонно в Кипър по заведения. Спечеленото вложих във фермата, разказва Петър Петров.
Постепенно купува крави, после овце. Днес има стадо от 30 животни Кафяво българско говедо. Също и стадо овце от породата Ил дьо Франс. Предстои му да се дипломира като зооинженер.
Майка и син
Фермата полека започва да се пълни с животни. Решават да затворят цикъла на производство. Купуват сградата на местното училище и читалище, която дълги години стояла празна и със затворени врати. Реставрират я и я превръщат в къща за гости. Двамата приготвят храна за гостите. И също така организират тиймбилдингите им. Храната е изключително домашна. Предлагат се домашно кисело мляко, прясно изпечен хляб от фурна в съседното село, свежи салати от градината, пъдпъдъчи яйца, домашно пиле, гозби, къкрили в глинени съдове, та дори и конски суджук и пастърма.
Всъщност, млякото и месото от стадата са предназначени основно за нуждите на чифлика. Във фермата има коне, пилета, токачки, фазани. И понеже няма достатъчно работници, предпочитат да отглеждат месодайната порода Ил дьо Франс, защото е трудно доенето. Въпреки това младежът смята да купи доилла техника. Предстои регистрация и по Наредба 26 за производство на млечни продукти. Тази година той и няколкото овцевъди от околните села няма да могат да продават агнета. Вероятно някаква билка е причината всички овце да помятат тази пролет. От 40 овце имам само едно агне, обясни стопанинът.