Програмата за развитие на селските райони на Република България (2007–2013 г.) се прилага на цялата територия на страната. Националната дефиниция определя като селски райони общините, в които няма селища с население над 30 000 души. Тази дефиниция се прилага при Програмата за развитие на селските райони за териториално базирани интервенции. Въз основа на дефиницията на Организацията за икономическо стратегическо развитие ( ОИСР) за селски райони в България има 20 преобладаващо селски области, 7 междинни области и само една преобладаващо градска област – столицата София. По този начин преобладаващо селските и междинните райони покриват 98,8% от територията на страната и 84,3% от нейното население.

Националният стратегически план за развитие на селските райони на България определя следните общи цели за периода 2007–2013 г.

● Развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост.

● Опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони.

● Подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони.

Към постигането на тези цели са насочени специфични мерки по четирите оси на ПРСР:

Ос 1 – „Подобряване на конкурентоспособносттта на земеделския и горския сектор”
Ос 2 – „Подобряване на околната среда и селската природа (управление на земята)”
Ос 3 – „Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”
Ос 4 – „Лидер”

Мерките по ос 1 целят повишаване на конкурентоспособността на земеделието, горското стопанство и хранително-вкусовата промишленост и са насочени към основните нужди на тези сектори:

- Модернизация на материалните активи и производствените фактори;

- Инвестиции за постигане на съответствие със стандартите на общността;

- Адаптиране на структурата на стопанствата;

- Подобряване на човешкия потенциал;

Вземайки предвид нуждите за преструктуриране и модернизация на земеделския и горския сектор и хранително-вкусовата промишленост в България, в ос 1 са разпределени 42% от приноса на общността за трите оси. Приблизително 90% от бюджета по ос 1 е заделен за модернизация и преструктуриране, а останалите 10% са насочени към трансфера на знания и иновации през периода 2007−2013 г.
Общата цел на ос 2 е свързана с развитието на земеделски методи, целящи опазване и съхранение на околната среда и компенсиране на производителите в планинските и други необлагодетелствани райони, за да поддържат земята си в добро състояние и да се предотврати изоставянето на земята в тези райони. Устойчивото развитие на горите е осигурено основно чрез подобряване на горските ресурси и възстановяване на горския потенциал. За ос 2 са отделени 27% от приноса на общността за трите оси.
Дейностите по ос 3 са насочени към подобряване на качеството на живота и увеличаване на възможностите за заетост в селските райони. Те са свързани с решаването на основни проблеми в селските райони, които са обобщени както следва:

- влошаване на качеството и достъпността на основните услуги и инфраструктурата;

- липса на възможности за работа;

- висока зависимост от земеделието.

За ос 3 са предвидени 31% от приноса на общността по трите оси. Подцел 1 „Подобряване на качеството на живот в селските райони” ще бъде постигната чрез подкрепа за инвестиции за подобряване на основните услуги за местните хора и инвестиции в селската инфраструктура. За мерките, пряко насочени към подобряване на качеството на живот в селските райони, са предназначени 69% от бюджета по тази ос.
Прилагането на политиката за развитие на селските райони на общността в периода 2007−2013 г. е подсилено чрез даване на по- голямо значение и финансиране на подхода „Лидер” като инструмент за децентрализирано управление и интегрирано местно развитие в селските райони. За ос „Лидер” са предназначени 2,6% от приноса на общността за трите оси. Мерките по „Лидер” ще подкрепят изграждането на социален капитал и придобиването на умения за разработване и изпълнение на местни стратегии за развитие на селските райони. Прилагането на подобни стратегии ще допринесе за изпълнение на общите цели на ПРСР.

Правила за допустимост за инвестиционна подкрепа

Допустимите инвестиционни разходи са ограничени в различните мерки до:
(a) изграждане, придобиване или подобрение на недвижима собственост;
(б) закупуване на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер, до пазарната стойност на активите;
(в) финансиране на закупуването чрез финансов лизинг на нови машини и оборудване (включително компютърен софтуер), до пазарната стойност на актива и при условие, че бенефициентът ще стане негов собственик не по-късно от датата на подаване до Разплащателната агенция на заявката за окончателно плащане по отношение на съответния актив;
(г) общи разходи, свързани с разходите по точки (a), (б) и (в) като хонорари за архитекти и инженери, консултантски услуги, предпроектни проучвания, придобиване на патентни права и лицензии. Общите разходи не могат да надхвърлят 12% от общата сума на допустимите разходи за инвестицията. Общите разходи може да са възникнали до 1 година преди кандидатстването, но не по-рано от 01.01.2007 г.

Прилагат се и следните условия:

(a) Инвестиции за обикновена замяна на активи не са допустими за подкрепа. Наредбите за изпълнение на мерките съдържат конкретни определения за инвестиции за замяна.
(б) При инвестиции в земеделието не са допустими за подкрепа разходи за закупуване на права за производство на земеделска продукция, животни, едногодишни растения и тяхното засаждане. Разходи за закупуване на коне са допустими при неземеделските инвестиции по мерки 311 и 312 на ос 3 и по ос 4 и когато животните не се използват за селскостопански цели. Не се предоставя подкрепа за дейности, свързани с развъждане на животни.
(в) Разходите за закупуване на земя са допустими само по мерки 121 и 123 на ос 1, ако активът е необходим за изпълнението на проекта (само за изграждане на недвижима собственост за производствени нужди и за създаване и презасаждане на трайни насаждения). Допустимите разходи за закупуване на земя не могат да надхвърлят 10% от всички допустими разходи по съответната дейност;
(г) Разходите за закупуване на сгради и помещения са допустими само по мерки 121 и 123 от ос 1, единствено ако мястото на провеждане на дейността е селски район и сградата ще се използва за производствени цели. Допустимите разходи за закупуването на сгради и помещения не могат да надхвърлят 10% от всички допустими разходи за съответната дейност;
(д) Допустимите разходи за земя и сгради не могат да надхвърлят данъчната им оценка към датата на кандидатстването. Разходите за земя и сгради може да са извършени до 1 година преди кандидатстването, но не по-рано от 01.01.2007 г.;
(е) При дейности за строителство/реконструкция кандидатите трябва да представят технически проект на етапа на кандидатстване, с изключение на мерки 313, 321 и 322, при които изготвянето на технически проект може да е част от инвестиционния проект;
(ж) Когато проектите предвиждат инвестиции със стопанска цел, всички кандидати трябва да представят бизнес план − мерки 121, 122 (само за закупуване на оборудване), 123, 311 и 312. Бизнес планове се изискват и по мерки 112 и 141;
(з) Разходите, свързани с изготвянето на бизнес планове, се подпомагат като част от общите разходи, посочени по т.(в), с изключение на получателите на помощ по мерки 112 и 141, които са получили подпомагане за изготвяне на бизнес план по мярка 143.
(и) Инвестиционните проекти по мерки 313, 321, 322, трябва да са съобразени с приоритетите на общинските планове за развитие 2007−2013 г. на съответните общини;
(й) Изисква се полупазарните стопанства най-късно към четвъртото плащане; земеделските стопанства на млади фермери най-късно към 36-ия месец от датата на създаването; земеделските стопанства на получатели на помощта (бенефициенти) по мярка 121 и преработвателните предприятия и/или пазари на производители най-късно в края на изпълнението на проекта/или в края на гратисния период за прилагане на съответните стандарти на общността (който от периодите е по-ранен) да отговарят на всички стандарти, свързани с фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, ветеринарните изисквания, безопасността на храните и фуражите, опазването на околната среда, хигиената и безопасните условия на труд (на стандартите, приложими за техните дейности).

Авансови плащания при инвестиционна подкрепа

Получателите на помощта (бенефициентите) на инвестиционна подкрепа могат да поискат от Разплащателната агенция авансово плащане в размер до 20% от публичната подкрепа за инвестицията. В случай на публични бенефициенти авансово плащане могат да получат само общините и други публични юридически лица. Авансово плащане се извършва след учредяване на банкова гаранция или друга равностойна гаранция в размер на 110% от размера на авансовото плащане. Ако бенефициентите са публични органи, Разплащателната агенция може да приеме писмена гаранция от техния управляващ орган, в съответствие с прилаганите в България разпоредби, покриваща сума, равна на посочения по-горе процент, при условие че този орган поеме задължение да изплати сумата, покрита от тази гаранция, в случай че авансовото плащане не е било допустимо. Гаранцията се освобождава, когато Разплащателната агенция установи, че сумата на действителните разходи, съответстващи на публичната подкрепа за инвестицията, надхвърля сумата на авансовото плащане.

Авансови плащания се допускат за следните мерки:

121 „Модернизиране на земеделските стопанства”;
122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” (само за Дейност 5);
123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”;
223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” (само за инвестиционния компонент по дейност 1);
226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности”;
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”;
312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”;
313 „Насърчаване на туристическите дейности”;
321 „Основни услуги за икономиката и населението в селските райони”;
322 „Обновяване и развитие на селата”.
Авансови плащания са допустими и за инвестиционните проекти, подпомагани по мерки 41 и 421 на ос 4, в съответствие с разпоредбите на чл. 56 от Регламент на Комисията (EC) 1974/2006.

Недопустими разходи

Следните разходи не са допустими за подкрепа:
(a) разходи за ДДС, с изключение на невъзстановим ДДС, когато е поет действително и окончателно от бенефициенти, различни от лицата, освободени от данък съгласно Чл. 4 (5), алинея (1) от Шестата Директива на Съвета 77/338/ЕИО от 17 май 1977 г. относно хармонизацията на законодателството на страните членки за данъците върху оборота – Обща система за данък добавен стойност: единна основа за оценка;
(б) разходи за лихви по кредити;
(в) закупуване на употребявани машини и оборудване;
(г) закупуване на лизинг на недвижима собственост и други разходи, свързани с лизинговия договор, като печалбата за лизинговата компания, разходите по лихви за рефинансиране, оперативни и застрахователни разходи;
(д) принос в натура;
(е) разходи, извършени преди 01.01.2007 г.;
(ж) рутинна поддръжка на активи, получили инвестиционна подкрепа;
(з) строителство/реконструкция на инфраструктура за лов, скално катерене и голф;
(и) разходи, свързани с изготвянето на бизнес планове по мерки 121, 122, 123 и 311, на получателите на помощ по мерки 112 и 141, които са получили подпомагане за изготвяне на бизнес план по мярка 143.

Стандартни разходи и обосновка за пропуснат доход

Някои от мерките по ос 2 предоставят подкрепа под формата на компенсации за извършени разходи или пропуснат доход, базирани на стандартни разходи. При мярка 214 „Агроекологични плащания” тези стандартни разходи и съответните нива на подкрепа, които се прилагат по мярката, бяха изчислени от Института по аграрна икономика. Изчислението на стандартните разходи за мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” е извършено от екип от независими експерти от МЗХ и Държавната агенция по горите на базата на опита в държавните гори и действащите наредби в горския сектор – Наредба №17 (за залесяване и инвентаризация на новосъздадени гори, ДВ №67/15.08.2000 г.). Изчислението е оценено от Лесотехническия университет като независим оценител.

Допустими кандидати

Програмата предвижда подкрепа за 14 групи допустими кандидати:
1. Земеделски производители/фермери.
Подкрепата по мерките от оси 1 и 3 е насочена към земеделски стопанства, като допустими за подкрепа са земеделски производители по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП): „физически или юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба”. Кандидатите по мерките от ос 1 трябва да са регистрирани като земеделски производители по ЗПЗП. Кандидатите по мерките от ос 3 трябва да са регистрирани като земеделски производители по ЗПЗП и/или Закона за тютюна и тютюневите изделия. При някои от мерките се прилагат допълнителни критерии за допустимост (възраст, юридически статут и др.).
Подкрепата по мерките от ос 2 е насочена към устойчивото управление на земите и допустими кандидати ще бъдат земеделски производители, регистрирани в ИСАК.
2. Собственици на гори и техни асоциации, горски кооперации; държавни лесничейства, държавни дивечовъдни станции, микропредприятия, преработващи горски продукти; Национални паркове и научноизследователски горски стопанства, които управляват държавни гори.
3. Признати организации на производители.
4. Предприятия от хранително-вкусовата промишленост (с предмет на дейност преработка и/или маркетинг на земеделски продукти), регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, включително пазари на производители.
5. Неземеделски бизнес единици в селски райони, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за занаятите.
6. Общини в селски райони.
7. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
8. Читалища – обществени центрове в селски райони, регистрирани по Закона за читалищата.
9. Граждански обединения на физически или юридически лица, регистрирани по Закона за задълженията и договорите;
10. Официално регистрирани религиозни институции;
11. Местни инициативни групи;
12. Националната служба за съвети в земеделието;
13. Организациите, които провеждат обученията и информационните дейности.
14. Физически лица, живеещи на територия, обхваната от МИГ – само по ос 4.

Териториално покритие и насоченост

Инвестиционните мерки по ос 1 ще се изпълняват на цялата територия на България. При някои мерки ще се прилага по-висок интензитет на помощта за необлагодетелстваните райони и/или териториите от „Натура 2000”.
Развитието на селските райони е приоритет за програмата и затова всички интервенции по ос 3 и ос 4 ще бъдат насочени към селските райони. Мястото на изпълнение на проектите по всички мерки на ос 3 и ос 4 трябва да е в селските райони на България, определени като такива от националната дефиниция. Някои от мерките по ос 1 също дават приоритет на инвестициите, извършвани в селски райони (мерки 121 и 123) с цел насърчаване на икономиката в селските райони.
Някои от мерките по ос 3 са насочени само към селските райони, разположени извън градските агломерационни ареали – 178 общини, с изключение на дейности, свързани с водоснабдяване и канализация, които ще се изпълняват във всички селски райони в населени места с до 2000 еквивалентни жители. По мерки 321 и 322 ще се предоставя инвестиционна подкрепа само за селски райони, които не са включени в градските агломерационни ареали.
За да се съживят селата и малките градове в селски райони, мерки 313, 321 и 322 по ос 3 дават приоритет на инвестиции в населените места с население от 500 до 5000 души. За да се преодолеят проблемите на по-малките общини при предоставянето на основни услуги за населението, селските общини с население до 10 000 души ще се ползват с приоритет по мерките за развитие на основни услуги и обновяване на селата (мерки 321 и 322). Развитието на туризма по мярка 313 ще се подпомага само в тази група общини.